Решение № 10151 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3725/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Столична община (СО) срещу Решение 451/ 27.01.2021 г., постановено по адм. дело 8264/ 2020 г. на Административен съд- София- град (АССГ ), с коeто същата е осъдена да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че производствата по обжалване на наказателни постановления са безплатни, т.е. не се дължат такси и разноски. Посочва, че в административно- наказателните производства разноските остават за страните, които са ги направили, без значение от изхода на делото. На следващо място оспорва претендираното присъждане на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, като прекомерно по размер, тъй като този вид дела не представляват значителна фактическа сложност. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът- В. Динева, в подадения писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна и моли да се потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на В. Динева, подадена чрез адв. Р. Рачева от САК срещу Столична община, с която се иска да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар за оспорване на съставено от ответника наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение. С обжалваното решение на АССГ Столична община е ОСЪДЕНА да заплати на В. Динева, обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на отменено Наказателно постановление 333673/ 28.03.2018г., издадено от Зам.- кмета на Столична община, в размер на 300 /триста/ лева, както и съдебни разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева. В съдебния акт е посочено, че с влязло в законна сила съдебно решение 86307/ 06.04.2019 г., постановено по нахд. 14950/ 2018 г. по описа на СРС, е отменено НП 333673/ 28.03.2018 г., издадено от зам.- кмета на СО, с което на В. Динева, на основание чл.35, ал.7, във вр. с чл.35, ал.1 и чл.34, ал.3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (отм.) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв за нарушение на чл.18, т.1, б. а, б.б, б.в от Наредбата. По н.а.х.д. 14950/ 2018г. по описа на СРС са приложени пълномощно от 26.06.2018 г. и Договор за правна защита и съдействие от 02.10.2018 г., сключен между В. Динева и Адвокатско дружество Николова и партньори (изпълнител), по силата на който възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение във връзка с осъществяване на процесуално представителство по обжалване на процесното НП, като договореното възнаграждение в размер на 300 лв. е заплатено по банков път, видно от Фактура 0000000498/ 02.10.2018г. и вносна бележка от 02.10.2018г. Адм. съд е приел, за доказано заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, отразено в представения договор. Преценил е, че това плащане се намира в пряка и непосредствена връзка с горецитираното НП, отменено по съдебен ред, поради което същото се явява вреда, по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, която следва да се репарира по процесния исков ред. Съдът е намерил за доказани всички елементи на фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на общо 300 лева. Счел е, че искането на ищеца за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 310 лв.- 10 лв., заплатена държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е в минималния такъв, предвиден от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АССГ намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана по основание и размер. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. В случая определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че НП се издава от административен орган, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от отмененото НП. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение 1 от 15. 03. 2017г. по Тълкувателно дело 2/ 2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Основателно адм. съд е приел, че договорът за правна помощ е валиден и относим към спора. Договорните отношения между адвоката и клиента са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал.1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът е заплатил същото в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. В Договор за правна защита и съдействие от 2.10. 2018 г., е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева. Договорът е двустранен възмезден и по делото не са спорни неговата валидност, действие и последици. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В представения пред СРС договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е отбелязано плащането, което е извършено в хода на делото и е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е обоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. Фиксираната сума кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на страната и е в минимален размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни и доказани претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмененото наказателно постановление е правилно и следва да остане в сила. При този изход на спора и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, своевременно направеното и доказано искане на ответната страна за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 300 лв.- адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение