Решение № 5228 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10807/2013 г.

Решение № 5228 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10807/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е касационна жалба от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), против Решение № 3157/13.05.2013 г, постановено по адм. дело № 2498/2011 г. по описа на Административен съд-София град, с което е отменена Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за част от район "Витоша" - Столична община, включваща Княжево, при граници: район "Овча купел", бул. "Цар Борис III", ул. "Меча поляна", Природен парк "Витоша", район "Витоша" (обн., ДВ, бр. 5 от 14.01.2011 г.), в ЧАСТТА относно границите на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1896.752, и е постановено изпращане на преписката в отменената част на заповедта на административния орган за ново произнасяне. Подадена е и частна жалба от изпълнителния директор на АГКК против Определение № 4621/24.06.2013 г. по адм. дело № 2498/2011 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлено искането му за изменение на решение № 3157/13.05.2013 г. по адм. дело № 2498/2011 г. на АССГ в частта му за разноските. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора при изработването на кадастралната карта правилно е приложен материалният закон, като са спазени критериите по реда на техните приоритети за определяне на границите на поземлените имоти при създаване на КК, установени в чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на оспорваното определение, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, и се прави искане за отмяната му. Ответниците - Любка Николова Христова и Николина Младенова Натева, последната представлявана от адв. Димитрова, молят да се остави в сила обжалваното решение; не вземат становище по частната жалба. Ответниците - Вера Кирилова Христова, Милена Илиева Христова, Михаил Георгиев Стоянов, Крум Атанасов Делийски, Асен Крумов Делийски, Божана Младенова Пърличева, Емил Любенов Чаракчиев, Снежана Любенова Паякова, Людмила Георгиева Балджиева, Атанас Андонов Балджиев, Илия Георгиев Илиев, Румяна Георгиева Георгиева и Петър Крумов Делийски, не вземат становище по касационната и по частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба и правилност на обжалваните решение и определение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени КККР за част от район "Витоша" - Столична община, включваща Княжево, при граници: район "Овча купел", бул. "Цар Борис III", ул. "Меча поляна", Природен парк "Витоша", район "Витоша" (обн., ДВ, бр. 5 от 14.01.2011 г.), в ЧАСТТА относно границите на ПИ с идентификатор 68134.1896.752. С обжалваното в настоящото производство решение съдът по жалба на Николина Младенова Натева е отменил като незаконосъобразна заповедта на изпълнителния директор на АГКК в ЧАСТТА за границите на поземлен имот с идентификатор 68134.1896.752 и е постановил изпращане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно нанасяне границите на имота, без спазване приоритетността на източниците на данни за границите на имотите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Приел е, че цялостно материализирана граница на място е осъществена единствено по отношение на южната граница на имота и същата правилно е нанесена в кадастралната карта съгласно критерия по т. 2 на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. (в приложимата редакция - ДВ, бр. 16 от 2006 г.). Границите на имота от останалите три страни (север, изток и запад) не са материализирани на място, поради което за тях е бил приложим критерият по т. 3 на чл. 14, ал. 1 от наредбата, а именно, че границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.) и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ (в приложимата редакция - ДВ, бр. 16 от 2006 г.). Съдът е приел, че относим в случая е одобреният през 1971 г. кадастрален и регулационен план (КРП), тъй като кадастралният и регулационен план от 2001 г. е бил отменен с влязло в сила решение в частта относно процесния имот. Затова нанасянето на имота в кадастралната карта с граници (от три страни) съобразно отменения КП от 2001 г. е незаконосъобразно, а незаконосъобразното нанасяне на имота от три страни ще доведе до промяна и на четвъртата му граница - южната, поради което заповедта следва да се отмени за всички граници на процесния имот и да се върне на административния орган за ново произнасяне в отменената част. Така постановеното решение е частично неправилно. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1 - 5. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания законов текст (ДВ, бр. 16 от 2006 г.) при липсата на означено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение имотът се нанася по т. 2 на чл. 14, ал. 1 от наредбата, а именно: по съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1. В конкретния случай безспорно липсва означаване на границите по т. 1, от което следва приложимост на критерия за нанасяне по т. 2. В противоречие със заключението на вещото лице, кредитирано от съда като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, съдът е приел, че материализирана на място граница е само тази от юг, а по отношение на останалите три страни на имота липсват материализирани на място граници. Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза за имот с идентификатор 68134.1896.752 не са налице регламентирани трайни знаци; границите на имота са материализирани на място с ограда от мрежа и колове по южната граница, частично от източната и западната граница, които са спазени, т. е. съответстват на границите, отразени в кадастралната карта. От северната страна също има материализирана на място граница (ограда), но тя е извън имота и нанасянето на северната му граница в КК не е съобразно нея (вж. протокол от с. з. на 18.03.2013 г. по адм. дело № 2498/2011 г. на АССГ), а е по кадастралната основа на КРП от 2001 г. Следователно, при липсата на означено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение (критерий по т. 1 на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г.), поземленият имот е нанесен по съществуващите на място материализирани граници от три страни. Това съответства на приоритетите по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 3/2005 г. (в приложимата редакция - ДВ, бр. 16/2006 г.) и заповедта в тази й част е законосъобразна. Като я е отменил в тази част, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. По отношение границата на имота от север - след като със съдебно-техническата експертиза е установено наличието материализирана на място граница на имота от север, която обаче е извън имота, то отразяването й в кадастралната карта съобразно кадастралния и регулационен план от 1971 г., в какъвто смисъл са указанията на първоинстанционния съд, е в съответствие с изискванията на приоритетно визираните в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. (в приложимата редакция - ДВ, бр. 16 от 2006 г.) критерии. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собственика по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, при липса на последните - да се ползва действащият кадастрален план и т. н. Установяването на границите на поземлени имоти по кадастрални планове по т. 3, ал. 1 на чл. 14 от наредбата е приложимо при липсата на източниците на данни по т. 1 и т. 2 на чл. 14 от наредбата, какъвто е настоящият случай. Решението в частта, с която е отменена заповедта по отношение на нанасянето на имота от север е в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила като правилно. При тези данни оспореното решение следва да се отмени частично и вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповедта в обжалваната й част за имот с идентификатор 68134.1896.752 само по отношение нанасянето на северната му граница в кадастралната карта и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне в отменената част на заповедта при спазване на дадените указания за спазване приоритетността на източниците на данни за границите на имотите. Относно частната жалба - същата е допустима, а с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция е основателна. С оспореното с нея определение в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК е отхвърлено като неоснователно искането на процесуалния представител на ответника за изменение на решението в частта му за разноските, като присъдените такива на жалбоподателя бъдат намалени. В настоящото касационно производство по жалба на изпълнителния директор на АГКК се отменя частично първоинстанционното решение, включително и в частта му за разноските, в резултат на което и постановеното по чл. 248 ГПК определение също следва да се отмени частично, като се намали размерът на присъдените на жалбоподателя разноски съобразно уважената част от жалбата. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,