Решение № 14161 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 96/2020 г.

Решение № 14161 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 96/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Богутев срещу Решение № 2425 от 22.11.2019 г., постановено по административно дело № 2603/2019 г. на Административен съд - гр. Пловдив (АС Пловдив) в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 300 лева до пълния предявен размер от 380 лева. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че следва да бъде обезщетен за всички понесени от него имуществени вреди, които са реално доказани, че се заплатени и са в размер на 380 лева. Намира, че мотивите на АС Пловдив за завишен размер на исковата претенция се явяват необосновани и в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено решението в неговата отхвърлителна част и да бъде присъдено обезщетение в пълен размер. Претендира и разноски по делото. Ответникът- Областната дирекция на МВР – Пловдив в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Касационният жалбоподател с Писмена молба от 2.09.2020 г. представя писмена защита, с която счита, че решението на АС Пловдив е неправилно и потвърждава искането за отмяна на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението в обжалваната му част е правилно и поради липса на касационни основания следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на Р. Богутев против ОД на МВР– Пловдив, с която се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски по АНД № 2748/2019 г. по описа на РС- Пловдив, в размер на 380. 00 лв., ведно със законна лихва, считано от 23.08.2019 г. С обжалваното решение адм. съд е ОСЪДИЛ ОД на МВР– Пловдив да заплати на Р. Богутев, сумата от 300. 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено Наказателно постановление № 19-0333-000093/20.03.2019 г., издадено от ОД на МВР– Пловдив, РУ Стамболийски, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2019 г., като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до пълния му предявен размер от 380 лв. Освен това е ОСЪДИЛ ОД на МВР– Пловдив да заплати на Р. Богутев, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 244, 74 лева, съразмерно на уважената част от иска. Съдебният акт в неговата осъдителна част, с която на ищеца е присъдена сума от 300. 00 лв. не е обжалван, влязъл е в сила и съответно не предмет на настоящото касационно производство. АС Пловдив за да уважи исковата претенция е приел, че срещу ищеца е бил издадено НП, който е било обжалвано и отменено с решението по АНД № 2748/2019 г. по описа на РС- Пловдив. Това решение е било влязло в сила като необжалвано. Установил е, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 6 от първоинстанционното дело/, с договорено възнаграждение в размер на общо 380 лв. – 80 лв. за изготвяне на жалба и 300 лв. за процесуално представителство при обжалване на НП, като изрично е било отбелязано, че същото е заплатено. АС Пловдив е намерил, че в разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ): да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. Преценил е, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с отмененото НП. Сметнал е, че претенцията е в завишен размер и следва да бъде уважена за сумата от 300 лв, тъй като разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от НМРАВ са алтернативни, като първата алинея се прилага само за случаите, в които се изготвя жалба без процесуално представителство, а приложима за настоящия случай е втората алинея. Съобразно изходът на спора и своевременно направеното искане ответникът следвало да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 244, 74 лв., съразмерно на уважената част от иска. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна и счита, че решението на административния съд в обжалваната част е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. От тълкувателния акт се налага заключение, че причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. По АНД № 2748/2019 г. по описа на РС- Пловдив е представен Договор за правна защита и съдействие от 21.03.2019 г., в който е посочено, че за процесуално представителство и защита е договорено и платено възнаграждение общо в размер на 380 лева. Правилно адм. съд приема, че разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ регламентират и разграничават възнаграждение за два вида правна помощ, като чл. 18, ал. 1 от НМРАВ се прилага само за случаите, в които се изготвя жалба без процесуално представителство. Общото процесуалното представителство по чл. 18, ал. 2 от НМРАВ включва и изготвяне на жалба, което е видно от аналогичната уредба в чл. 7, ал. 1 и чл. 9 от НМРАВ. Без процесуално представителство по дела, когато правната помощ се свежда само до изготвянето на жалба, се прилага чл. 9 от НМРАВ. Това са минималните размери на адвокатските възнаграждения, като могат да се договорят и по големи съобразно фактическата и правна сложност на делото. В случая волята на страните е да се дължат разноски и в двата аспекта. Действително е уговорено отделно възнаграждение за подаване на жалбата в размер на 80 лева, но това не обосновава частична неоснователност на претенцията. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство пред РС Пловдив. Процесуалният представител е подал жалба и участвал в дете съдебни заседания пред РС, като е изразил становище по съществото на спора. Съответно е извършил процесуални действия, така както са уговорени. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие е двустранен и възмезден, и са безспорни неговата валидност, действие и последици. Съдържанието му не е оспорено от насрещната страна, като не се възразява и относно това, че по него е извършено плащане. Договорът е представен своевременно по съответното дело по обжалване на НП– пред РС. Следва да се приеме, че е било извършено плащане в хода на делото, освен за осъществена по него правна защита, така и за изготвяне и подаване на жалбата. Пред РС, е представено доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение, предвид посоченото в наличния договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 380 лева за адвокатско възнаграждение. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не са налице основания за намаляване на претенцията. На жалбоподателя е било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за един месец, което наред с общия размер на глобите определя, че претенцията в исковото производство за сумата от 380 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото. След, като е приел обратното адм. съд е постановил неправилно решение в обжалваната му част. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена ОД на МВР– Пловдив да заплати на Р. Богутев, допълнително сумата от 80. 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно- Наказателно постановление № 19-0333-000093/20.03.2019 г., издадено от ОД на МВР– Пловдив, РУ Стамболийски, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2019 г., С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски допълнително за двете съдебни инстанции в размер на 110 лв, съобразно уважения размер на иска. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд трето отделение