Решение № 447 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 443/2010 г.

Решение № 447 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 443/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Осъденият И. В. А. е направил искане за възобновяване на н. о. х. д. № 205/2009 г. по описа на Районен съд Д., отмяна на постановения по него съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона. В съдебното заседание назначения на осъдения служебен защитник поддържа искането, като излага съображения за несъставомерност на деянието. Иска се отмяна на влезлия в сила съдебен акт и прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК на наказателното производство. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в предвидения от закона шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. Разгледано по същество то е неоснователно и съображенията за това са следните: Районен съд- Д. с присъда № 408 от 05.10.2009 г. по н. о. х. д. № 205/2009 г. е признал подсъдимия И. В. А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 4 вр. с ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК и го осъдил на една година лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието. Окръжен съд- Х. с решение № 17 от 12.02.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 234/2009 г. е изменил присъдата в наказателно- осъдителната й част, като при условията на чл. 55 НК намалил размера на наложеното наказание на три месеца лишаване от свобода. Доводът за допуснато нарушение на закона, аргументирано с неправилното осъждане на подсъдимия за деяние, което не е престъпление по чл. 325, ал. 4 НК, е неоснователен. При правилно приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен. Въззивният съд, в изпълнение на задълженията си, е проверил събрания по делото доказателствен материал при спазване на процесуалните изисквания. Обсъдени са всички възражения на подсъдимия, касаещи обвинението. Даден е отговор на въпроса дали се касае до обикновен битов инцидент, с голяма степен личен мотив, или извършените действия покриват признаците от състава на чл. 325, ал. 1 НК, поради което и твърдяната в искането несъставомерност не е налице. Миналите осъждания на А. правилно са преценени при квалификацията на деянието по чл. 325, ал. 4 НК - деянието е извършено при условията на опасен рецидив в срока на условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание лишаване от свобода по друго дело, наложило постановяване изтърпяването на останалата част в размер на четири години един месец и четиринадесет дни лишаване от свобода. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на влезлия в сила съдебен акт не е допуснато соченото нарушение и искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение