Решение № 1385 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7282/2010 г.

Решение № 1385 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7282/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Драки-Любчо Червенков", чрез адв. Георги Мудев, срещу решение от 25.02.2010 г. по адм. дело № 2036 от 2002 г. на Софийския градски съд - административно отделение, трети "в" състав, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ДРА № 135 от 10.04.2006 г. на ТДД - Благоевград, потвърден с решение № 983 от 10.07.2002 г. на директора на РДД - гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Паула Барух, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с оспорения ДРА на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит по процесните данъчни фактури на основание чл. 64, т. 2 вр. чл. 55, ал. 5 ЗДДС (отм.). По отношение на доставчиците ЕТ "Скорпион Комерсиал", ЕТ "Касандра 3" и ЕТ "Дарина-2000-Ванко Ванков" съдът е установил, че по-голямата част от фактурите, издадени от тези доставчици, както и начисленият по тях ДДС са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации за съответните периоди. Прието е обаче, че не е доказано начисляването на данъка от тези доставчици като една от кумулативните предпоставки за признаване на данъчен кредит. В тази връзка по делото са изслушани две основни и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, като при нито една от тях преките доставчици не са намерени на декларираните данъчни адреси. Съдът е приел, че счетоводното начисляване на ДДС се установява по безспорен начин единствено при цялостен преглед на счетоводствата на данъчния субект и преките му доставчици, който в случая не е бил извършен поради неоткриване на доставчиците. В тази връзка е изложено, че съгласно чл. 81, ал. 1 ЗДДС вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени при ревизията. По отношение на ЕТ "Владимир Цолев-Ясен" съдът е установил, че видно от заключението на вещото лице (второ допълнително), стойността на фактурата и начисленият ДДС по нея не са включени в дневника за продажби, нито в справка-декларация за съответния данъчен период. По отношение на отказания данъчен кредит за м. 04.2000 г. в решението е посочено, че данъчните органи са установили, че данъчна фактура № 02387 от 03.05.2000 г. е за данъчния период м. май, а не за данъчния период м. април. Съдът е приел, че към датата, на която е издадена фактурата, липсва прехвърляне на правото на собственост, към тази дата не е извършено и плащане, доколкото липсвало твърдение от страна на жалбоподателя в този смисъл. След като е установено, че посочената фактура касае друг данъчен период, съдът е приел, че няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.). Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Софийският градски съд е извършил съвкупна преценка на доказателствата, събрани както в административното, така и в съдебното производство. Изложил е мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. По делото са допуснати, изслушани, без оспорване от страните четири (две основни и две допълнителни) заключения на вещи лица по съдебно-счетоводни експертизи. Въпреки тяхното ангажиране жалбоподателят не е успял да докаже начисляването на данъка при процесните преки доставчици. Последните не са били намерени на декларираните от тях данъчни адреси, поради което обективно вещото лице не е могло да извърши цялостна проверка в техните счетоводства с оглед изясняване на спорния по делото въпрос. Софийският градски съд правилно е приел, че счетоводното начисляване на ДДС се установява по безспорен начин единствено при цялостен преглед на счетоводствата на данъчния субект и преките му доставчици. Необходимо е извършване на съвкупна преценка на сметка 453/2 "Начислен данък при продажби", сметка 702 "Приходи от продажби на стоки", респ. сметка 703 "Приходи от продажба на услуги" и сметка 411 "Клиенти", и съпоставка на записванията по тези сметки с отразеното в оборотните ведомости, които съгласно ЗСч се съставят за контрол върху правилността на записванията по тези сметки. Правилно е и приетото от съда, че законовото изискване за отразяване на ДДС в счетоводството на доставчика е различно от това за отразяването му в справката-декларация за съответния данъчен период. Начисляването на ДДС е едно от кумулативните условия по чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) вр. чл. 55, ал. 5 ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит за получателя по доставката. При положение, че то не е доказано от жалбоподателя, съдът правилно е приел, че на същия законосъобразно е отказан данъчен кредит по доставките от посочените доставчици. По отношение на ЕТ "Владимир Цолев-Ясен" съдът е установил, че видно от заключението на вещото лице (второ допълнително), стойността на фактурата и начисленият ДДС по нея не са включени в дневника за продажби за съответния данъчен период, нито в справка-декларация за периода. При тези данни съдът правилно е приел, че и по доставките от този доставчик не е доказано начисляване на ДДС по спорната фактура, респективно не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното Върховният административен съд - първо А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК