Решение № 2951 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13871/2017 г.

Решение № 2951 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13871/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощник на В. Т. Б. от гр. Б., срещу решение № 1483/25.09.2017 г., постановено по адм. дело № 2199/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение от 25.03.2016 г. на Комисия по чл. 210 ЗУТ при община-П., относно пазарна стойност на обезщетение за учредяване на сервитут за обект: "Изграждане на нова ВЛ 100 KV за присъединяване на подстанция "П., към ВЛ 100 KV "А.", с определена цена на сервитутното право 1768.50 лв. - върху 1179 кв. м от ПИ с идентификатор 35033.10.10 по КККР на гр. К., общ. П., представляващ нива, находящ се в местност "Симеонова могила", землище на гр. К., целият с площ от 16.005 дка. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради неспазване на материалния закон и необоснованост, претендира се отмяната му. Сочи се, че липсата на експертна оценка и непосочения корекционен коефициент обосновават извода, че определената стойност на обезщетението не е по пазарни цени, както изисква чл. 210, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 64, ал. 6 ЗЕ, което не е съобразено в решението на АС-Б.. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - О. П., не се представлява, не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че с решение от 13.02.2015 г. на Общински съвет - П. е одобрен ПУП-парцеларен план за горепосочения обект, като предмет на спора е определянето на справедлива пазарна оценка на правото на преминаване на трасето на новия електропровод през имота на жалбоподателя. При извършената проверка за законосъобразност на оспореното решение на Комисията, съдът е посочил, че същото е постановено от компетентен орган, назначен със заповед на кмета на общината по реда на чл. 210, ал. 1 ЗУТ, в кръга на правомощията му, в изискуемата се форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон. И доколкото се твърди занижена стойност на пазарната оценка на преминаване, съдът е назначил и приел по делото СТЕ (оценъчна) и допълнителна такава, определила сервитутното право в два варианта - при осреднена цена от пазарна информация за продажби на парцели от агенции за недвижими имоти в землището на гр. К. (10 346 лв.) и вариант Б - съгласно вписани сделки в рамките на една година назад, за същата местност, в които поне една от страните е юридическо лице - 924 лв. И след като експертизите не са били оспорени и предвид факта, че пазарната цена следва да се определи въз основа на реално сключени сделки, а дадената по вариант Б на заключението цена е по-ниска от тази, определена от Комисията по чл. 210 ЗУТ, жалбата е преценена като неоснователна и е отхвърлена. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Производството пред комисията по чл. 210 ЗУТ е проведено по искане на "Е. с. о." АД, във връзка с одобряване на ПУП - парцеларен план за посочения обект, за определяне на пазарни стойности на ограниченото вещно право на сервитут по смисъла на чл. 64 ЗЕ. Законосъобразно съдът е приел, че оценката на комисията по отношение на сервитута за засегнатата част от имота е изготвена от компетентен орган и в предвидената писмена форма. Обективно е отчел, че Комисията, при липса на установени продажби в същата местност, е взела предвид обявени продажби в съседни местности в същата община, като е определила средна стойност в размер на 6, 20 лева на кв. м., която, редуцирана при прилагане на неуточнен по абсолютната му стойност коефициент на корекция, цената на сервитута за сравними имоти е редуцирана на 2, 25 лв., а за конкретния сервитут обезщетението е посочено в размер на 1768.50 лева. Отчитайки, че е оспорен именно размерът на обезщетението, съдът е допуснал и приел по делото основно и допълнително заключение на съдебно-оценителна експертиза, изводите от която не са били оспорени от страните. Експертът е изяснил начина на определянето на оценка на обезщетенията (л. 116 по делото) при приложен метод на сравнителната стойност и съобразно критериите, визирани в чл. 65, ал. 1 ЗЕ и Методика за пазарна оценка и конкретната пазарна стойност на сервитута, предмет на спора, изготвена на основание Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, (изм. ДВ бр. 77/2008 г.), като е посочил и приетите коефициенти: максималния Кс=0.9, с оглед безсрочно учредения сервитут и Ксп - 0.65, досежно ограниченията при ползването на земята, налагани от него. Съдът правилно е възприел основното и втория вариант по заключението на съдебно-оценителната експертиза, в който е извършвана съпоставка с цени на действително осъществени и вписани сделки за продажби на земеделска земя, в рамките на една година назад, в същата местност. И отчитайки, че определеното от Комисията обезщетение е по-голямо от посоченото от вещото лице, в интерес на жалбоподателя и при спазване на принципа да не се влошава положението му, е отхвърлил жалбата. В касационната жалба не се излагат мотиви за неправилност на решението в тази насока, а се поддържа оплакването за незаконосъобразност на административния акт, главно поради допуснати нарушения в процедурата, които не били отчетени от решаващия съд. Тъкмо обратното, в изпълнение на задължението си да провери законосъобразността на акта на всички законови основания по чл. 146 АПК, в т. ч. и за правилното приложение на материалния закон, съдът е назначил СОЕ и е съобразил решението си с основното и допълнителното заключение на експертизата, прието като компетентно, изчерпателно и неоспорено от страните. По изложените съображения, касационни основания за отмяна на съдебния акт не са налице, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,