Решение № 6575 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9954/2011 г.

Решение № 6575 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9954/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ексклузив Сити" ЕООД - гр. София срещу решение № 3051/20.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1851/2011 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2001003410/26.08.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 226/7.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Вортекс 63" ЕООД за данъчни периоди на месеците септември и октомври 2009 г. за покупко-продажби на електромери, малък ъглошлайф, миксер, сачмен лагер, междинен вал и акумулаторна батерия. Релевира се оплакване за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Тъй като в касационната жалба се поддържа и оплакване, че в решението е постановено при неправилна интерпретация на доказателствения материал, следва да се приеме, че се релевира и друго, посочено в чл. 209, т. 3 АПК отменително основание - съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи относно дефинирането на продажбата от гледна точка на разпоредбите на чл. 183 - 211 ЗЗД с твърдения, че от гледна точка на гражданскоправната регулация ревизиращият екип не е разполагал с правомощия да квалифицира дадена продажба като реална или нереална и в този смисъл ревизионният акт се твърди от касатора, че е незаконосъобразен и лишен от смисъл. Касаторът се оплаква също, че съдът не се е съобразил с доказателствата за последваща реализация на стоките. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилно отказване на данъчен кредит по доставки от "Блитц Гард" ЕООД, но нито в ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит от такъв доставчик, нито съдът се е произнесъл по тях. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ н НАП чрез процесуалния си представител юриск. Калоферова я оспорва. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки от "Вортекс 63" ЕООД. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Ексклузив Сити" ЕООД срещу РА № 2001003410/26.08.2010 г. в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Вортекс 63" ЕООД за данъчни периоди на месеците септември и октомври 2009 г. за покупко-продажби на електромери, малък ъглошлайф, миксер, сачмен лагер, междинен вал и акумулаторна батерия, първоинстанционният съд е приел, че само наличието на фактура не доказва реалното извършване на доставките, а същата следва да бъде придружена от други доказателства, насочени към установяване на основната, водеща предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит - облагаема доставка на стока би услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Според съда в хода на съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства за доказване на реалността на доставките на стоки по процесните фактури от "Вортекс 63" ЕООД, поради което е прието, че отказа на ревизиращите органи на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС е законосъобразен. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно постановено. Наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е основополагащо за доказването, че такава е осъществена при признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Наличието на фактура означава, че страните по нея са в облигационни отношения. Фактурата може да замести липсата на договор, но само тя не е доказателство за реалното осъществяване на доставката. Позоваването от касатора само на разпоредбите на ЗЗД относно продажбата е неправилно. Налице е разлика между общото понятие продажба по ЗЗД и доставка на стока за целите на ЗДДС, тъкмо защото за целите на ДДС законодателят използва понятието доставка, а не продажба. В този смисъл специалният закон ЗДДС съдържа дефиниция на доставка, а не на продажба. За да се докаже, че е налице доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, то е необходимо да се установи с безспорни писмени доказателства, че е прехвърлено правото на собственост на процесните стоки от доставчика на получателя, който претендира правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68 във връзка с чл. 69 ЗДДС. Относно т. нар. споразумение за делегация, съдът го е обсъдил подробно в решението си и е направил законосъобразен извод, че не е доказано разплащане чрез делегатора "Iskraemeco d. d" - Словения към когото доставчика "Вортекс 63" ЕООД има дълг. От една страна правилно съдът е установил, че не е доказано, че е налице разплащане, свързано с процесните фактури, а от друга страна следва да се отбележи обстоятелството, че разплащането не представлява необходима предпоставка в ЗДДС, при наличието на която да доведе до признаване правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 ЗДДС. По делото, както правилно е установил и първоинстанционният съд не са представени приемателно-предавателни протоколи, нито транспортни документи или такива, установяващи съхранение на стоките, като се има предвид, че по отношение на една от тях - електромери са фактурирани големи количества. Установено е начисляването на ДДС по процесните фактури на основание чл. 86 ЗДДС, но това не е достатъчно за признаване на претендираното материално право. В този смисъл е без значение последващата реализация на процесните стоки, на която касаторът се позовава. Бездействието на касатора, включително и неизпращането на негов представител на нито едно от съдебните заседания, проведени от първоинстанционния съд не може да се вмени във вина на съда, тъй като негово е било задължение за доказване на всички предпоставки по чл. 68 във връзка с чл. 6 и чл. 69 ЗДЗДС за признаване правото на приспадане на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Вортекс 63" ЕООД. Относно изложените доводи за доставките от "Блитц Гард" настоящият съдебен състав счита, че не следва да се произнася, тъй като няма данни по тях да са определени задължения в ревизионния акт, нито има данни с жалбите по административен, съотв. по съдебен ред да е налице обжалване относно такива доставки. Предвид гореизложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и затова като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,