Решение № 4374 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1168/2014 г.

Решение № 4374 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1168/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Техимпакт" АД, гр. София, чрез пълномощника на дружеството, срещу решение № 13998/25.10.2013 г. по адм. д. № 13844/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-министърът на околната среда и водите чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед на министъра на околната среда и водите № РД-574/20.07.2012 г., с която на дружеството е наредено да заплати продуктова такса в размер на 601 507,74 лв. за недоказано изпълнение на задълженията си за събиране, повторно използване, рециклиране и/или оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване и на целите по чл. 11, чл. 12, и чл. 15 от Наредбата за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване /Наредбата/- (отм.) С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно разпоредбата на чл. 36, т. 4 ЗУО /отм/. продуктова такса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет, се заплаща от организациите по оползотворяване, които не са доказали по безсъмнен начин пред министъра на околната среда и водите, че са изпълнили задълженията и целите по т. 1 на лицата по чл. 11, ал. 4, т. 2, членуващи в тях. По делото липсват доказателства, които да потвърждават доклада на одитора, че подизпълнителят на жалбоподателя- ЕТ ИЕСТ-Христо Христов" е съхранил и разкомплектовал 93 009 кг . Доказателства за разкомплектоване са ангажирани само досежно 16 680 кг отпадъци. Дружеството като организация по оползотворяването на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване не е изпълнило задълженията си за разделно събиране на отпадъци, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на ИУЕЕО и дължи продуктова такса, определена в обжалвания акт. Така постановеното решение е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че подизпълнителят на жалбоподателя е разкомплектовал само 16 860 кг отпадъци. Това обстоятелство сочи на несъответствие на направеното в одиторския доклад отразяване за оползотворено количество от 93 009 кг. отпадъци. Към така установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Твърдението в касационната жалба, че подизпълнителят има право да съхранява отпадъци с характер като процесните за срок от три години, не сочи на извършено от жалбоподателя към края на 2011 г. година рециклиране, а сочи на неизпълнение на това задължение от страна на жалбоподател. Целта, която трябва да постигне "Техимпак" АД, е по оползотворяване и рециклиране, а не по временно съхраняване, като рециклирането следва да бъде финализирано до 31.12.2011 г., Отчитането е ежегодно и неизпълнението на задължението за рециклиране на определено количество отпадъци е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената- за заплащане на продуктова такса в рамките на съответната проверявана година. В посочения контекст настоящата инстанция не споделя изразеното в касационната жалба становище, че дружеството жалбоподател като организация по оползотворяването на отпадъци няма задължение да следи как договорните им партньори и кога изпълняват своите отговорности. Организацията по оползотворяване на отпадъците е длъжна така да организира разрешените й по ЗУО (отм.) дейности и съответно да избере подходящите изпълнители, за да успее да постигне целите по ЗУО (отм.). Противното би означавало поетите задължения и отговорности по управлението на отпадъците да се прехвърля на трети лица, а отговорноста на организацията по оползотворяване на отпадъците е именно постигането на целите на чл. 11-15 от Наредбата и тази организация е задълженият субект. Предвид изложеното, като е приел оспореният административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,