Решение № 6316 от 13.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 1, изр. трето от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по касационна жалба от ТиВиТи Пак ЕООД със седалище в гр. Разград, представлявано от управителя В. Тодорова, подадена чрез упълномощения адвокат Е. Емануилов, срещу решение 1067 от 26.10.2022 г., постановено по адм. дело 939/2021 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу решение 767 от 29.07.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-626/2020 г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Застъпено е становището, че основна част от процесуалните нарушения на съда, които до голяма степен са предопределили последващите му процесуални действия и непоправимо са опорочили крайния съдебен акт, са свързани с дейността по допускане и анализ на доказателствата. Твърди се, че в подадената до АССО жалба са представени редица доказателства и са формулирани доказателствени искания, с оглед наведените възражения против законосъобразността на решението на КЗК, а съдът неоснователно е оставил почти всички без уважение. Освен това бил допуснал и основна грешна в решаващата си дейност, отказвайки да цени косвени доказателства като допустими в административния процес. Според касационния жалбоподател обжалваното решение е необосновано поради пълна липса на мотиви и превратно тълкуване на малкото приети доказателства. Не били обсъдени редица спорни въпроси, за които се сочели конкретни доказателства. На последно място се твърди, че в постановеното решение съдът е възприел правните изводи на КЗК и до голяма степен е възпроизвел мотивите на Комисията, без да изложи собствени изводи и без да обсъжда правните съображения в жалбата, с която е бил сезиран и депозираната писмена защита. По тези подробно развити доводи и допълнително представените пред настоящата инстанция писмени доказателства е направено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд с указания за събиране на доказателства и отстраняване на твърдените процесуалните нарушения. При условията на евентуалност се иска отмяна на решението на първата инстанция и постановяване на ново, с което да се отмени решението на КЗК и преписката да бъде върната с указания за събиране на доказателства. Претендират се направените съдебни разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, в проведените съдебни заседания и в писмено становище чрез процесуалния представител младши експерт М. Горанова, поддържа неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответните страни адвокатско възнаграждение. Ответниците Албемар ЕООД, ЕС Трейд Интернешънъл ЕООД, ЕТ С. 96 С. Димитров и С. Димитров, в писмен отговор, в проведените съдебни заседания и допълнително становище, оспорват жалбата, като считат същата за неоснователна. Молят съда остави в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и обосновано. Правят искане за присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че действителните факти от значение за спора са изяснени обективно и пълно в резултат на приетите по делото и ценени по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК доказателства. Според участвалия по делото прокурор недопускането на доказателства, които са неотносими към спорните факти или чието събиране е в противоречие със законови ограничения не е нарушение на съдебнопроизводствените правила. Поддържа, че съдът е изложил собствени мотиви по всички съществени фактически и правни въпроси по делото, като при правилно разпределение на доказателствената тежест, анализ и оценка на събраните доказателства, е достигнал до правилни правни изводи за законосъобразност на оспореното решение на КЗК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София /АССО/ област е било образувано по жалба на ТиВиТи Пак ЕООД срещу решение 767 от 29.07.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-626/2020 г., с което е установено, че не са извършени нарушения по чл. 29, чл. 36 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на Албемар ЕООД, Ес - Трейд Интернешънъл ЕООД и С. Димитров и производството по преписката е било прекратено спрямо ЕТ С. - 96 С. Димитров , поради липса на правен интерес. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че решението на КЗК е постановено от компетентен орган, в установената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на релевантните за спора факти съдът е установил предмета на дейност на жалбоподателя ТиВиТи Пак ЕООД и този на конституираните в производството заинтересовани страни - ЕС Трейд Интернешънъл ЕООД, ЕТ С. 96 С. Димитров и Албемар ЕООД. Преценил е като правилно определена от КЗК релевантна за производството стопанска дейност, свързана с търговия с опаковки и опаковъчни материали и свързани с тях продукти на територията на страната. Изследвал е наличието на конкурентни отношения между страните като обективна предпоставка за прилагането на глава VII от ЗЗК, съответно наличието на основания за прекратяване на производството на основание чл. 98, ал. 2 , т. 5 от ЗЗК спрямо ЕТ С.-96 - С. Димитров . Първостепенният съд е приел, че КЗК е извършила задълбочена правна оценка на действията на ответниците с оглед установяване на противоречия с добросъвестната търговска практика изразяващи се в действия, които да увреждат или биха могли да увредят интересите на конкурентите в отношенията помежду им. Освен това били обследвани твърденията, посочени в искането на ТиВиТи Пак ЕООД за евентуално извършени нарушения по чл. 29, по чл. 36, ал. 1 и по чл. 37 от ЗЗК. АССО е обосновал защо счита за правилно установен процесния период в производството, а именно поради това, че същият е съобразен с твърденията на искателя за недобросъвестно използване на търговска тайна от страна на Албемар ЕООД, Ес-Трейд Интернешънъл ЕООД и С. Димитров, както и нарушаване и/или прекратяване на отношения с клиенти в следствие недобросъвестните действия на ответните страни, започнали от момента на установяване на осъществявана конкурентна дейност и продължаващи към момента на постановяване на решението. Съобразил е извършения от КЗК анализ на нормите на чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК, както и мотивите й да приеме липсата на осъществени нарушения на тези норми. Във връзка с доказателствените искания на ТиВиТи Пак ЕООД, направени с подадената пред АССО жалба, съдът се е произнесъл с определение 651 от 08.04.2022 г., в което е изложил подробни мотиви кои от тях счита за недопустими, съответно за неоснователни. Със същото определение е допуснал до изслушване съдебно - счетоводна експертиза, от заключението на което е установил, че счетоводните документи на ЕТ С. - 96 С. Димитров за периода 2006 г. 2011 г. са били унищожени в съответствие с чл. 12, ал. 1 от Закона за счетоводството, като за посочения период търговецът е закупувал материали, които основно се използват за производството на самозалепващи етикети, текстилни етикети и рекламни материали - визитки, фирмени бланки, печати, брошури, както и материали използвани за производството на мека мебел. Въз основа на заключението са установени клиентите, с които е работил едноличният търговец през посочения период. При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна за законосъобразни и правилни изводите на КЗК, че поведението на ответниците не противоречи на добросъвестна търговска практика и поради това не може да бъде подведено под нормата на чл. 29 от ЗЗК. Решаващият съдебен състав е преценил, че както по преписката, така и в рамките на съдебното производство не се установяват, а и не се сочат от жалбоподателя конкретни действия или бездействия на ответниците, осъществени в противоречие с добросъвестната търговска практика, които да увреждат или да поставят в опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им, като не са налице доказателства в тази посока. Преценката си е обосновал с това, че доказателствата следва да почиват на конкретни факти, а не на предположения и хипотези върху каквито почива цялостната концепция на жалбоподателите изложена в жалбата, без да са изпълнени визираните в чл. 29 от ЗЗК предпоставки. Административният съд е споделил аргументите на КЗК, обосноваващи липсата на извършено нарушение на нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Съобразил е служебно изисканите от страна на административния орган справки за дружествата, които са били или са настоящи клиенти на ТиВиТи Пак ЕООД и за които се твърди, че са обект на конкурентна дейност от страна на Албемар ЕООД и Ес - Трейд Интернешънъл ЕООД или са били неправомерно отнети като клиенти, в резултат на злоупотреба с добитата от страна на С. Димитров информация в бившето му качество на служител в дружеството-жалбоподател. Прието е за безспорно установено, че с част от тези клиенти ответните дружества не се намират в търговски отношения, с друга част от тях по делото са налични доказателства според които търговските отношения не са били прекратени с жалбоподателя, а са осъществявани паралелно. Налице били и прекратени търговски отношения на отделни дружества с жалбоподателя, но не поради противоправно поведение от страна на ответниците. Освен това дружествата които са осъществили контакт с ответниците са реализирали търговски отношения, които се базират на самостоятелни договори, независими от съществуващите отношения с жалбоподателя. По тези съображения съдът е приел, че не е налице извършването на недобросъвестни действия от страна на С. Димитров и останалите ответници, чрез които да е въздействано на клиентите на ТиВиТи Пак ЕООД да прекратят, или нарушат договорите си с дружеството жалбоподател. На следващо място съдът е разгледал забраните на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК и спецификата на изпълнителите деяния, при съобразяване на легалното определение в § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК за производствена или търговска тайна. Обосновал е липсата на извършени нарушения по посочените текстове с това, че след като търговецът не е взел необходимите мерки да запази информация, която е негова производствена или търговска тайна, то не би могло да се ангажира и отговорността на трети лица по чл. 37 относно узнаването, използването или разгласяването й. Изрично е посочил, че става въпрос не за наличие на общи задължения за конфиденциалност или за опазване на търговска тайна /напр. уредени в трудови договори на служителите на предприятието или общи декларации за конфиденциалност, какъвто е настоящият случай/, а за конкретни режими за достъп до конкретна информация и задължения във връзка с нейното съхраняване и опазване. Обосновал е извод, че след като ТиВиТи Пак ЕООД не дефинирал изрично понятието търговска и/или производствена тайна , и не е доказал да е било вменено задължение за нейното опазване на служителя С. Димитров, то няма как такава да е била използвана неправомерно от страна на Албемар ЕООД и Ес - Трейд Интернешънъл ЕООД в търговските им взаимоотношения. Първостепенният съд е преценил като правилни и законосъобразни изводите на КЗК за липса на извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК, във връзка с чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на физическото лице С. Димитров, без да е преповторил същите. Счел е и че действително са налице основания за прекратяване на производството по отношение на ЕТ С. - 96 С., след като дружеството жалбоподател и едноличният търговец не се намират в преки конкурентни отношения помежду си, доколкото последния не осъществява конкурентна дейност. Последното е обосновал включително с приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, от която не се установяват твърдените със сезиращата жалба обстоятелства. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и при съобразяване на тяхната относимост към правния спор. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените и приети доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно и въз основа на събраните по делото относими доказателства, е потвърден извода на КЗК, че релевантната за настоящия казус е стопанската дейност на касационния жалбоподател и на ответните дружества, свързана с търговия с опаковки и опаковъчни материали и свързани с тях продукти на територията на страната. Правилно е дефиниран и процесният период, като това обстоятелство обосновано е преценено и от първостепенният съд. Противно на твърденията на касационния жалбоподател съдът изрично е посочил, че този период е съобразен с твърденията му за недобросъвестно използване на търговска тайна от страна на Албемар ЕООД, Ес-Трейд Интернешънъл ЕООД и С. Димитров, както и нарушаване и/или прекратяване на отношения с клиенти вследствие недобросъвестните действия на ответните страни, започнали от момента на установяване на осъществявана конкуретнна дейност и продължаващи към момента на постановяване на решението. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на представените доказателства, недопускане на конкретни доказателствени искания и отказа на съда да цени косвените доказателства като допустими в административния процес. Обосновано АССО в постановеното определение 651 от 08.04.2022 г. е приел, че доказателствата за извършени нарушения на ЗЗК следва да почиват на конкретни факти, а не на предположения и хипотези, поради което трябва да бъдат представени или изискани за събиране конкретни доказателства, които да установяват по несъмнен начин евентуално извършени нарушения. Относимостта на всяко едно от доказателствата, съответно доказателствените искания е било обсъдено от първостепенния съд. Следва да бъде посочено, че твърдените от касационния жалбоподател факти е допустимо да бъдат установявани само въз основа на косвени доказателства, единствено ако логическата връзка между тях поотделно и в съвкупността им води до един единствен несъмнен извод относно подлежащия на доказване факт. Връзката трябва да може основателно да се предположи логически, с оглед конкретните обстоятелства по делото. Не такъв обаче е настоящият случай, доколкото по преписката на КЗК са налице преки доказателства, опровергаващи твърденията на ТиВиТи Пак ЕООД. Неоснователна е претенцията за предоставяне на достъп до електронната поща с адрес tvt_pleven@abv.bg, тъй като е категорично установено, че същата е била създадена от самото дружество, с цел уеднаквяване на формата на пощите до момента на преминаване към новите имейли; била е отпечатана на последната страница на продуктовия каталог на ТиВиТи Пак ЕООД; в кореспонденцията на С. Димитров с контрагенти е била използвана наред с цитирането на имейла pleven@tvt.bg /стр. 60 от решението на КЗК/. Използването на тази поща безспорно е било временна мярка /до въвеждането на електронни пощи с регистрирания от ТиВиТи Пак ЕООД домейн/, предприета за улесняване на клиентите при осъществяването на контакт с най-близкия до тях склад на дружеството. Обосновано първостепенният съд не е допуснал поискания разпит на свидетели, доколкото констатациите на административния орган, направени въз основа на съвкупния доказателствен материал, не следва да са оборими от субективните възприятия на няколко лица. Законосъобразно не е било допуснат и разпит на свидетел за установяване на проведено обучение за достъпа до различни нива с конкретна конфиденциална информация, предвид задължението на касационния жалбоподател да определи обхвата на конкретната конфиденциална информация с нарочен акт, какъвто не е бил представен и за наличието на който не са били уведомени съответните лица. Достъпът на определени служители до различни нива на софтуерния продукт за управление на работните процеси, в зависимост от техните служебни роли, не може да обоснове действия по узнаване, а още по-малко по използване или разгласяване на търговска тайна. Както е било установено и от КЗК достъпът до тази система се осъществява чрез интернет браузер, посредством въвеждане на потребителско име и парола за достъп на всекислужител според неговата роля / роли съобразно системата, по които се определят и правата за достъп и задачите, които всеки служител получава. Наличието на разработени софтуерни нива на достъп не замества задължението на дружеството да дефинира конкретно поверителната информация, да я защити от неоторизиран достъп и да сведе до знанието на съответните лица коя информация представлява тайна. В този смисъл е било неоснователно и искането за допускане на техническа експертиза. Ирелевантни за производството по ЗЗК са пътуванията на С. Димитров извън страната, доколкото дори и такива да са били осъществени, същите не могат да свидетелстват за конкретни действия на лицето, насочени към отклоняване на клиенти от касационния жалбоподател, още по-малко на такива, които развиват дейност на територията на страната. Във връзка с останалите доказателствени искания съд обосновано е преценил, че в случая не са налице, а и жалбоподателят не е изложил аргументи обосноваващи наличие на основанията по чл. 55 ал. 4 от ЗЗК за разкриване на поисканата информация. Предвид изложеното съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила по събиране на доказателства, включително защото е извършил дължимия критичен анализ на относимия доказателствен материал, от който става ясно защо се възприемат за установени определени факти с правно значение. Аналитичната и логическа последователност на оценъчната му дейност е обективирана в съдебния акт. Неоснователен е релевирания от касатора довод за немотивираност на съдебния акт. Съдът е изложил собствени мотиви по всички съществени фактически и правни въпроси по делото. Част от мотивите на съда да отхвърли конкретни доказателствени искания се съдържат в постановеното по адм. дело 939/2021 г. определение 651 от 18.04.2022 г. При правилно разпределение на доказателствената тежест, анализ и оценка на събраните доказателства, съдът е достигнал до правилни правни изводи за законосъобразност на оспореното решение на КЗК. Неоснователно е и твърдението за превратно тълкуване на доказателствата, като е акцентирано на заключението по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза. Обосновано в тази връзка АССО е приел, че включително от приетата по делото експертиза не се установяват твърдените от жалбоподателя обстоятелства. По първия поставен въпрос вещото лице е отговорило, че от представените от НАП заверени подадени справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупко-продажба на ЕT С.-96 С. Димитров в периода 01.03.2006 г. - 31.12.2011 г., към 31.12.2005 г. наличностите в склада на едноличния търговец са електронни везни за замерване на теглото на различни стоки, различни принтери - мастилено-струйни и лазерни за изработване на реклами, ламинаторни машини за ламиниране на фирмени документи и рекламни продукти, метални клипси и окачки за производство на колбаси, фирмен лекотоварен автомобил за транспортиране на материали и срещи с клиенти, машинки за правене на фирмени печати, различни хартии, картони и заготовки за производство на различни по вид рекламни материали. Липсват обаче каквито и да е опаковки и опаковъчни материали и свързани с тях продукти-опаковъчно фолио /в това число термосвиваемо фолио /полиолефин/, ПВЦ стреч фолио, палетизиращ стреч, престреч/, EPS чинийки, тиксо, чембер-ленти, противоплъзгащи хартии, пластмасови купи, картонени ъгли, както и палетизиращи и опаковъчни машини, каквито се използват в стопанската дейност на ТиВиТи Пак ЕООД. По втората формулирана задача вещото лице дава заключение, че през посочения период са били закупувани материали, които основно се използват за производството на самозалепващи етикети, текстилни етикети, рекламни материали-визитки, фирмени бланки, печати, брошури и други материали използвани за производството на мека мебел и колбаси. Поради това се установява, че закупените материали нямат отношение към извършваната от касационния жалбоподател стопанска дейност. Според отговора на третата поставена задача няма клиенти, на които ЕТ С.-96 С. Димитров е продавал стоки и материали в периода 2006-2011 г., които са станали клиенти на Албемар ЕООД и през 2018 г. са станали клиенти на Ес Трейд Интернешънъл ЕООД . Действителните факти от значение за спора са изяснени обективно и пълно в резултат на приетите по делото и ценени по реда на чл.171, ал. 1 от АПК доказателства и събраните в хода на първоинстанционното производство допустими и относими към предмета на спора доказателства. Правилни са решаващите изводи на административния съд, че в случая не се установява извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, който въвежда забрана за осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. За да е осъществен състава на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, следва да е налице освен общото изискване, а именно отношения на конкуренция между страните в производството при осъществяваната от тях стопанска дейност, и установяването на кумулативно визираните от законодателя факти, включени във фактическия състав на този текст - нелоялно конкурентно поведение, прекратяване на договори между конкурент и негови клиенти и причинно-следствена връзка между двете деяния. В тази връзка следва да се приеме, че нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е резултатно, като е необходимо да е налице пряка причинна връзка между поведението на конкурента и резултата, в случая отклоняване на клиенти на ТиВиТи Пак ЕООД от страна на Албемар ЕООД и на Ес-Трейд Интернешънъл ЕООД, посредством твърдяното недобросъвестно поведение на С. Димитров като служител на ТиВиТи Пак ЕООД. Обосновано административният съд е приел и липса на осъществен състав на нарушението по чл. 37 от ЗЗК. Настоящата касационна инстанция счита, че установяването на нарушение по чл. 37 от ЗЗК, за разлика от другите специални състави на нарушения по Глава седма от КЗК, е свързано със задължителното представяне от страна молителя на доказателства за това кои факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската му дейност са приети от него за производствена и/или търговска тайна, съобразно дефиницията на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК, как е направено това и какви мерки са взети, за да се запази тази тайна. При това основателно съдът е приел, че при липса на представени доказателства както в административното, така и в съдебното производство за издаден нарочен акт относно режима за достъп до конкретна информация и задължения във връзка с нейното съхраняване и опазване, няма как да бъде осъществен състава на нарушенията на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. КЗК и първоинстанционният съд правилно са счели, че в представените от жалбоподателя типови трудови договори липсва определеност на естеството търговската тайна, тъй като по същество, посочената от жалбоподателя клауза определя цялата налична информация на дружеството като търговска тайна, който подход действително противоречи на целта на закона, тъй като ограничителната норма на чл. 37 от ЗЗК не следва да се тълкува разширително и да се прилага по принцип . Следователно се обосновава извода, че в настоящия случай не се покриват изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 37 от ЗЗК. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, с общата норма на чл. 29 от ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. За да се докаже осъществяване на който и да е от конкретните състави на нелоялна конкуренция, е необходимо да бъдат кумулативно установени визираните в разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК елементи, а именно: наличие на стопанска дейност, отношения на конкуренция между страните и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика и увреждащо или създаващо опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията по между им. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Нормата на чл. 29 от ЗЗК е със субсидиарен характер спрямо следващите, съдържащи се в Глава седма от ЗЗК, тоест се прилага само когато дадено действие или бездействие не попада в някоя от изброените в чл. 30 - чл. 37 от ЗЗК специални хипотези, но уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Общата забрана може да се прилага, както паралелно със специалните състави по Глава седма от ЗЗК, така и самостоятелно, което е видно от обобщаващия израз "всяко действие и бездействие". Това разбиране е в съответствие с установените по делото факти, с точния смисъл и целта на закона, както и със съдебната практика по този въпрос. Предвид липсата на нарушения на специалните разпоредби, не може да се приеме, че е извършено и нарушение в разрез с добросъвестната търговска практика, достатъчно за ангажиране отговорността по чл. 29 от ЗЗК. По делото не са налице данни и доказателства, сочещи недобросъвестни действия от страна на ответниците, като всяко от тях е имало самостоятелно и независимо търговско поведение, осъществяващо контакти с клиенти в съответствие с реалните условия на съответния пазар. Както основателно e отбелязано от процесуалния им представителq не е налице законова забрана служители да осъществяват дейност, която е конкурентна на дейността на техния бивш работодател. Правото на труд и упражняването на професия е императивно гарантирано от чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България, поради което С. Димитров не може да бъде ограничен в това да продължи да се занимава с търговия на опаковъчни материали, включително като учреди дружество с такъв предмет на дейност. Законосъобразни са и изводите на административния съд във връзка с прекратяването на производството по отношение на ЕТ С. - 96 С. Димитров . ТиВиТи Пак ЕООД осъществява стопанска дейност, свързана с търговия на едро и дребно с опаковки и опаковъчни материали и свързани с тях продукти от 2002 г. до момента на произнасяне на КЗК, а ЕТ С.-96 С. Димитров е осъществявал стопанска дейност, свързана с продажба на опаковъчни материали и продукти - етикети, тикса, маркиращи материали, стреч фолио от 1996 г. до 2013 г. В тази връзка обосновано е прието, че след 2013 г. /тоест в рамките на установения процесен период на твърдените нарушения/ едноличният търговец не само че не е осъществявал конкурентна дейност, а видно от представените от НСИ ежегодни декларации за икономическа неактивност за периода 2013-2020 г. и дневник за покупко-продажби с нулеви стойности не е извършвал каквато и да било друга стопанска дейност. Пред настоящата касационна инстанция, с молба от 20.03.2023 г. са били представени множество доказателства, за които жалбоподателят твърди че установяват нови обстоятелства от съществено значение за предмета на производството. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК, не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като регламентира, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. ВАС многократно е имал повод да се произнесе, че непълнотата на доказателствата не е касационно основание по аргумент от чл. 209 АПК, а когато тя се дължи на процесуална пасивност на страната, заинтересована от попълването на доказателствения материал по делото със съответните доказателства, непълнотата на доказателствата е ирелевантна в касационното производство. Представените едва в това производство справки от GPS система за проследяване на служебният автомобил, използван от С. Димитров докато е бил служител на ТиВиТи Пак ЕООД, не представляват ново доказателство, доколкото справките са били налични още през 2017 г., жалбоподателят е имал достъп до тази GPS система и не е бил ограничен да ги представи както в хода на производството пред КЗК, така и в производството пред административния съд. Приложеното към допълнителната молба решение 83/17.02.2022 г. на КЗК по преписка КЗК-888/2020 г., освен че не е окончателно, няма обвързваща сила за страните по делото и не установява релевантни за спора факти, като в тази връзка неоснователно касационният жалбоподател твърди, че от установеното в дадено административно производството може да се правят генерални заключения за поведенчески модел, приложим по отношение на външни за производството трети лица. За цитирания разпит на свидетел по адм. д. 286/2022 г. по описа на АССО не е бил представен съответния протокол, а единствено е било отразено, че до датата на молбата протоколът не е бил изготвен. Приложените протоколи от съдебни заседания по т. д. 1/2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново са изцяло неотносими към фактите, установени от първоинстанционния съд, като производството включително не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Писмените обяснения по чл. 193 от КТ на служителя М. Попов от 05.10.2022 г. също се явяват неотносими към релевантните за настоящото производство факти, доколко касаят доставка от 2019 година, която остава извън процесния период, включително поради това, че С. Димитров вече не е служител на ТиВиТи Пак" ЕООД. Приложеният Констативен протокол на нотариус П. Петрова е бил съставен още на 13.08.2021 г. и е можел да бъде представен за преценка от първостепенния съд. И на последно място, представеното решение 83 от 25.05.2021 г. на Върховния касационен съд е постановено по наказателно дело за извършено престъпление и макар да има за цел да обоснове възможността за доказване на нарушения чрез система от косвени доказателства, се явява напълно неотносимо към конкретния случай. Както вече беше посочено косвени доказателства са допустими единствено ако логическата връзка между тях поотделно и в съвкупността им води до един единствен несъмнен извод относно подлежащия на доказване факт, което изискване в настоящия случай не е изпълнено. По изложените съображения Върховният административен съд, приема, че не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото е материално законосъобразно, обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактите по делото са надлежно установени от първоинстанционния съд и въз основа на тях той е достигнал до верни правни изводи, поради което обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответниците Албемар ЕООД, ЕС Трейд Интернешънъл ЕООД, ЕТ С. 96 С. Димитров и С. Димитров, направено чрез общия им процесуален представител, за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено. Същите са своевременно претендирани, като са доказани по основание и размер. С оглед липсата на възражение от касационния жалбоподател за тяхната прекомерност, същият следва да бъде осъден да ги заплати в пълния претендиран размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение