Решение № 7488 от 28.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на Е. Рачева и В. Рачев и двамата с адрес в София, [улица ] срещу Решение 5796 от 14.10.2021 г., постановено по адм. дело 11973 по описа на Административния съд София-град за 2020 година. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на касационните жалбоподатели по жалба, вх. 08-00-549/30.11.2020 г., против Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 192, ал. 1, т. 2 буква а от Закона за културното наследство (ЗКН), издадено на 16.11.2020 г., от главен инспектор в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство (ГД ИОКН) при Министерство на културата (МК). Със същото решение оспорващите са осъдени да заплатят на Министерство на културата 100,00 лв. разноски по делото. Касационните жалбоподатели твърдят неправилност на обжалваното решение, като навеждат всички касационни отметителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразяват становище за неправилност на формирания от първоинстанционния съд извод, че допуснатото от административния орган, при постановяване на процесното разпореждане, процесуално нарушение по чл. 26 АПК, не е от категорията на съществените. Обосновават се, че разпоредбата на чл. 26 АПК е императивна, респ. задължителна за приложение. Твърдят, че съдът е пренебрегнал представени от тях доказателства, поради което не е обсъдил релевантни за правилното решаване на спора факти. Считат, че изводът на съда за неотносимост на момента на монтиране на антенното тяло и алуминиевия въздуховод, заради които им е издадено оспорваното разпореждане, е неправилен, необоснован и в противоречие с материалния закон. Относно антената се мотивират със становище, представено от ответника по касация писмо, изх. 3565/12.12.2008 г. по описа на Националния институт за паметниците на културата (понастоящем Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН)). По отношение на въздуховода посочват, че първоинстанционният съд не е съобразил, че към датата на монтажа му сградата, в която живеят, не е била обявена за паметник на културата и не е било изискуемо разрешение за монтиране. Твърдят несъобразяване от страна на съда с Констативен протокол 10-00-72/18.12.2019 г. на приемателна комисия, назначена със Заповед РД9К-658/11.12.2019 г. на заместник-министъра на културата, за който посочват, че не съдържа запис, констатиращ нарушение, като посоченото в оспореното разпореждане. Изразяват становище, че приложими в конкретния случай са Законът за териториално и селищно устройство (ЗТСУ отм.), респ. Законът за устройство на територията (ЗУТ), както и Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС), а не ЗКН. По тези съображения искат отмяната на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт, с който оспореното разпореждане да бъде отменено. Претендират разноски за двете инстанции, вкл. адвокатски хонорар. Представят списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касационната жалба главен инспектор в ГД ИОКН при МК, чрез упълномощен процесуален представител С. Страхилова, оспорва касационната жалба, като неоснователна, което прави в писмен отговор, в който сочи подробни съображения. Преценява обжалваното решение за правилно, като постановено при подробно и обективно изяснена фактическа обстановка. Иска отхвърлянето на касационната жалба и оставане в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. В съдебното заседание по делото, проведено на 09.05.2022 г., с което е даден ход по същество, прави възражение за прекомерност на претендирания от касационните жалбоподатели адвокатски хонорар. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Производството пред Административния съд София-град е образувано по реда на чл. 145 и сл. АПК, по жалба вх. 08-00-549/30.11.2020 г. на Е. Рачева и В. Рачев против Разпореждане за прилагане на ПАМ по чл. 192 ал. 1, т. 2 , буква а ЗКН, издадено на 16.11.2020 г. от М. Минчев, на длъжност главен инспектор в ГД ИОКН при МК, с делегирани, съгласно Заповед РД09-565/07.06.2019 г. (л. 159 от адм. дело 11973/2020 г.) от министъра на културата правомощия да налага ПАМ за предотвратяване и преустановяване на нарушения по ЗКН. С това Разпореждане, за апартамент, собственост на касационните жалбоподатели, с[адрес] находящ се [адрес] на от жилищна кооперация с адрес в София,[улица] ,която е архитектурно-строителен паметник на културата, е установено нарушение, изразяващо се в реализирани намеси монтиране на антенно тяло и алуминиев въздуховод, извършено без съгласуване по реда на чл. 84 ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, буква г , във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, буква в ЗКН. Поради това на Екатерина и В. Рачеви е наложена ПАМ, като са им дадени задължителни предписания, както следва: в 1-месечен срок от връчване на Разпореждането, да демонтират антенното тяло от южната фасада и алуминиевия въздуховод от западната фасада на жилищната сграда, в частите на фасадите, представляващи външни стени на техния ап. 9. Първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна, че касационните жалбоподатели майка и син (съгласно удостоверение за наследници л. 172 от адм. дело 11973/2020 г. по описа на Адмнистративния съд София-град) са собственици (Нотариален акт 98/1962 г. л. 86-87, пак там) на [адрес] от жилищна кооперация, находяща се на адрес в София, [адрес]. Жилищната кооперация е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с категория местно значение (ДВ, бр. 40/23.05.1978 г. неправилно посочен като ДВ, бр. 78/23.05.1978 г.), като съгласно § 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗКН запазва статута и категорията си като недвижима архитектурна строителна културна ценност . Тя попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата Жилищна зона Център /Ж-2/ в София, декларирана на 22.08.1986 г. от Националния институт за паметниците на културата (понастоящем НИНКН), представляваща групова недвижима културна ценност , съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН Удостоверение 3123/24.10.2006 г., издадено от Националния институт за паметниците на културата (л. 197 от първоинстанционното дело). Съдът е установил, че касационният жалбоподател В. Рачев е клиент на Булсатком ЕАД от 07.04.2014 г. (служебна бележка на л. 217, пак там). Със Заповед РД09-58/22.01.2020 г. на Министъра на културата (л. 19, пак там), на основание чл. 83а, ал. 4 ЗКН, е одобрен Констативен протокол 10-00-72/18.12.2019 г. (л. 21), съставен от приемателна комисия, назначена със Заповед РД9К-658/11.12.2019 г. на заместник-министъра на културата, за да установи и приеме изпълнени дейности по консервация и реставрация на фасада и ремонт на покрив на сградата, находяща се на адрес [улица] в Столицата. На 18.06.2014 г. МК издало съгласувателно становище ЗЗ-НН-501 за фасадна реставрация и ремонт на покрива на процесната сграда архитектурно-строителен паметник на културата (части: Архитектура; конструктивно становище) л. 178 и л. 204-216. Комисията установила, че извършените строително-монтажни работи (СМР) отговарят на съгласувателното становище на МК от 18.06.2014 г. с две малки изключения (промяна на растера на дограмата в два отвора в партера, част от съгласуван от Националния институт за паметниците на културата проект Адаптация и преустройство на жилище в Кафе-сладкарница с промяна на прозорец във врата по образец ), които не нарушават цялостната автентичност на фасадата. Съдът приел за установено, позовавайки се на съдържанието на Констативен протокол 10-00-72/18.12.2019 г., че предмет на проверката на приемателната комисия, назначена със Заповед РД9К-658/11.12.2019 г. на заместник-министъра на културата не са наличните към 18.06.2014 г. процесни антенно тяло и отдушник на ап. 9 в сградата, за които посочил, че са монтирани на фасадите. На следващо място съдът посочил, че за ап. 9 администрацията на район Средец към Столична община подала сигнал, вх. 08-00-549/13.08.2020 г. по описа на ГД ИОКН, относно антенната чиния. По него била извършена проверка на 11.08.2020 г. от служители на район Средец (л. 30-31 от първоинстанционното дело), разпоредена от Регионална дирекция за Национален строителен контрол, както и проверка от ГД ИОКН при МК (л.25-28, пак там). Бил съставен Констативен протокол 08-00-549/21.10.2020 г. за проверка на място и по документи, извършена на основание чл. 192, ал. 1, т. 1 ЗКН. Съдът установил, че този протокол е изпратен на касационните жалбоподатели с писмо, изх. 08-00-549 от 27.10.2020 г. (л. 32, пак там). Въз основа на същия протокол е издадено обжалваното разпореждане за прилагане на ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква а ЗКН, връчено на В. Рачев на 23.11.2020 г. (известие за доставяне на л. 41 от първоинстанционното дело). В Разпореждането е прието, че в МК и в НИНКН няма представен инвестиционен проект или искане за намеса относно монтажа на антената и въздуховода. За изясняване на въпроса, кога са монтирани процесните антена и въздуховод, по искане на касационните жалбоподатели и ответника по касация, първоинстанционният съд е допуснал гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели З. Керкова и Й. Муцев, съседи на жалбоподателите. Снел, на основание чл. 176, ал. 1 ГПК и лични обяснения от жалбоподателя В. Рачев. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приел, от правна страна, че оспореното Разпореждане за прилагане на ПАМ е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му по ЗКН правомощия и с оглед предоставените със Заповед РД09-565/07.06.2019 г. на министъра на културата правомощия на конкретния инспектор да налага ПАМ за предотвратяване и преустановяване на нарушения по ЗКН. Приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. Отхвърлил възражението на касационния жалбоподател Рачев за нищожност на акта поради погрешно изписване в Разпореждането на неговото ЕГН. Аргументирал се, че дори да има грешка в посоченото ЕГН на Рачев това не води до нищожност на акта, доколкото ЕГН на собственика на обекта, респ. адресата на акта не се явява задължителен реквизит на ПАМ. Допълнил, че след като Рачев твърди, че актът е с адресат друго лице (с посоченото грешно ЕГН), то самият той като неадресат не би имал правен интерес да обжалва акта. Приел, че няма неяснота, кой точно е адресатът на ПАМ. Посочил като такъв именно жалбоподателя Рачев, въпреки погрешно посоченото му в акта ЕГН. Съдът приел, че в хода на административното производство по налагане на ПАМ е допуснато нарушение на чл. 26 АПК, като адресатите на Разпореждането, не са уведомени за началото на това производство. Приел, че по делото липсват данни дали им е връчен изпратения на 27.10.2020 г. (л. 32 от първоинстанционното дело) Констативен протокол 08-00-549 от 21.10.2020 г. Формирал извод, че допуснатото процесуално нарушение, макар и да е лишило адресатите от правото на участие, респ. на защита в хода на административното производство, не се явява от категорията на съществените в конкретния случай. Мотивирал се, като съобразил доводите и доказателствата на жалбоподателите, направени и представени в хода на производството пред него, че дори Рачеви да бяха уведомени по чл. 26 АПК и да бяха участвали в административното производство, представяйки доказателства и аргументи, то оспореното Разпореждане отново щяло да има същото съдържание, тъй като същото е материално законосъобразно и издадено в съответствие с целта на ЗКН. Преценил, че релевантно в случая е, че на фасадите (без значение кои фасади точно и дали са към улици) са налични, към датата на проверката 25.09.2020 г. и към датата на налагане на ПАМ 16.11.2020 г., монтирани антенна чиния за сателитна телевизия на фирма Булсатком ЕАД и алуминиев въздуховод. Приел, че е без значение дали въздуховодът е монтиран на калканната стена или на изграден надзид на терасата на ап. 9, след като няма направено съгласуване, предвид статута на сградата паметник на културата от 1978 г. Формирал извод, че е без правно значение, кога точно са монтирани антената и отдушника, от кого точно са монтирани и на кого е собственост антената. Обосновал се, че дори собствениците на апартамента да не са монтирали антената и въздуховода и самата антена да не е тяхна собственост, задължението по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗКН е на собствениците на обекта недвижима културна ценност, поради което, в случая, именно жалбоподателите са адресатите на задължителните предписания по Разпореждането. На следващо място административният съд приел, че по делото е безспорно установено, че не е правено съгласуване за антената и въздуховода при действието на който и да е действащ или отменен закон, касаещ опазването на паметниците на културата и от никого старите или настоящите собственици на ап. 9. За да направи този извод се позовал на изявленията на Рачев и предоставена справка за наличните в НИНКН документи относно жилищната сграда. Подчертал, че ПАМ е наложена за нарушение на ЗКН, за което производство е компетентен ответникът по касация, а не за нарушение на ЗУТ. Доколкото приел, че административното производство не е по ЗУТ, отхвърлил, като правно ирелевантни, всякакви доводи, какво точно е естеството на двата обекта и на какъв съгласувателен режим по ЗУТ подлежат. Счел за правно ирелевантно и какво е установила приемателната комисия, назначена със Заповед РД9К-658/11.12.2019 г. на заместник-министъра на културата, за да установи и приеме изпълнени дейности по фасадна реконструкция и ремонт на покрива на жилищната кооперация. Мотивирал се, че нито този проект за консервация и реставрация, нито произнасянето на приемателната комисия и потвърждаващата го Заповед на министъра на културата от 22.01.2020 г. (л. 19 и л. 20 от адм. дело 11973/2020 г. по описа на Административния съд София-град) са имали за предмет да установяват съществуващи нарушения на ЗКН в сградата. Посочил че констативният протокол, изготвен от тази комисия (л.21-23 от първоинстанционното дело) е съставен в хода на друго, различно административно производство по ЗКН. Приел, че релевантно за производството пред него е само установеното с Констативен протокол 08-00-549/21.10.2020 г., съставен по реда на чл. 192, ал. 1, т. 1 ЗКН (л. 25-28). Посочил, че съгласно този протокол, при проверка на място и по документи на 25.09.2020 г., са установени намеси по фасадите (в частта им, представляваща външни стени на ап. 9 на ет. 5) в частта от сградата с вход от ул. [адрес], за които няма съгласувания, предвид статута на сградата паметник на културата от 1978 г. Счел, че няма неяснота от кого се ползват и с какво предназначение отдушника и антената. Приел за установено, че между страните по делото няма спор относно статута на сградата, наличието на антената и отдушника на указаните в констативния протокол места по фасадите на кооперацията, като и относно липсата на съгласуване предвид статута й на недвижима културна ценност. Приел също, че при произнасянето си ответникът по касация е приложил правилно и общия принцип на чл. 6 АПК за съразмерност, като не са налице нарушения на чл. 7, ал. 1 и на чл. 35 АПК. По тези съображения, административният съд преценил оспореното пред него Разпореждане от 16.11.2020 г. за прилагане на ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква а ЗКН, издадено от главен инспектор в ГД ИОКН при МК като правилно, респективно отхвърлил жалбата на Рачеви, като неоснователна. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства, преценил ги е и в тяхната съвкупност. Въз основа на този подробен анализ е установил обективно фактическата обстановка по спора. Правилна е преценката на съда, че приложим в случая е ЗКН, чийто приложими разпоредби е тълкувал и приложил правилно. Съобразно чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКН собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му и да съгласуват по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 проектите по чл. 80, ал. 3 и чл. 83. Нещо повече съгласно т.2 от същия член, те са длъжни да уведомяват незабавно компетентните органи за противозаконни намеси по тях. В конкретния случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, по делото е безспорно установено (жалба на Рачеви л. 9-12 от първоинстанционното дело; абонатен договор от 07.03.2014 г. л. 14, пак там; служебна бележка, изх. 780 от 28.05.2021 г. л. 217, пак там; разпит на В. Рачев протокол от съдебно заседание, проведено на 21.04.2021 г. от л. 183 до л. 188, пак там; снимков материал), че антенното тяло (антенна чиния) е поставено през 2014 г. на фасадата на сградата в частта й, представляваща външна стена на ап. 9 (собственост на касационните жалбоподатели) във връзка с подписан договор с оператор Булстаком ЕАД за предоставяне на услугата цифрова телевизия. Не се твърди по делото, нито се установява от приложените доказателства, че е правено съгласуване за поставянето на антената, каквото е императивното изискване на чл. 83, във вр. с чл. 84 ЗКН. При тази фактическа установеност се налага обоснования извод, че собствениците на ап. 9, находящ се на ет. 5 от жилищната кооперация недвижима културна ценност, не са изпълнили задължението си по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗКН да поддържат в добро състояние фасадата на сградата в частта й, представляваща външна стена на техния апартамент. В този смисъл, доколкото установеното по делото за антенната чиния съответства на действителното състояние на сградата, конкретната ПАМ в частта й, в която е дадено задължително предписание за демонтиране на поставеното върху южната фасада на жилищната кооперация архитектурно-строителен паметник на културата антенно тяло, е законосъобразно. Неоснователно е позоваването от касаторите на писмо от НИПК при МК 3565/12.12.2008г. ( лист 69 от делото пред АССГ) възразявайки, че не е било необходимо съгласуване с ответника монтажа на отдушника и сателитната чиния. Вярно е, че във въпросното писмо е посочено, че поставянето на антени е допустимо, след като за закрепването им носи отговорност собственикът и контролът се извършва от домсъвета. Писмото обаче е с друг адресат, различен от жалбоподателите и е от 2008г., когато не е действал Закона за културното наследство ( в сила от 10.04.2009г.), който изрично в чл.83, ал.1, т.2 б."в" изисква съгласуване с компетентните органи по този закон на поставянето на антени на мобилните оператори. Неоснователно е и възражението на касаторите, че съдът не е обсъдил събрани по делото доказателства, че монтажът на отдушника е преди сградата да бъде обявена за паметник на културата и неправилно приел, че е без значение, кога е монтиран. След като с обжалваното разпореждане е предписан демонтаж на алуминиевия въздуховод върху западната фасада на жилищната сграда, административният орган отрича той (въздуховода) да е елемент от автентичната недвижима културна ценност, за каквато е обявена жилищната кооперация на [улица], гр. София. При твърдения за обратното, в тежест на жалбоподателите е било да го докажат, което обаче не може да стане със свидетелски показания и декларация от физически лица, а с документи от административната преписка, образувана във връзка с обявяването на жилищната сграда като архитектурно - строително паметник на културата, каквито по делото не са ангажирани. Решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на трето отделение от Първа колегия