Решение № 3 от 21.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 2247/2012 г.

Решение № 3 от 21.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 2247/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от защитника на осъдения П. А. Д. за възобновяване на въззивно нохд № 367/2012 г. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на решение № 396/25.10.2012 г. в частта относно приложението на чл. 53, ал. 1, б. "а" НК и отнемането на лекия му автомобил. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона и решението в тази му част следва да бъде отменено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че законът е приложен правилно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за неоснователно по следните съображения: Петричкият районен съд с присъда № 538/07.06.2012 г. по нохд № 629/2012 г. признал подсъдимия П. А. Д. за виновен в това, че на 21.03.2012 г. в района на ГКПП Кулата в собствения си лек автомобил марка "Ф. Л." с рег. [рег. номер на МПС] държал акцизни стоки без български бандерол-цигари на обща стойност 16 950 лева, когато такъв се изисква по закон съобразно разпоредбите на чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 19, ал. 1, чл. 64, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове, чл. 25 - чл. 28 Закона за тютюна и тютюневите изделия като деянието представлява немаловажен случай. На основание чл. 234, ал. 1 вр. чл. 58А, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК го осъдил на 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл. 234, ал. 3 НК и отнел в полза на държавата предмета на престъплението, а на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК постановил връщане на вещественото доказателство - лек автомобил марка "Ф. Л." - собственост на Д. Благоевградският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 367/2012 г. изменил присъдата като я отменил в частта относно връщането на лекия автомобил и на основание чл. 53, ал. 1, б. а НК го отнел в полза на държавата. Възражението, че е допуснато нарушение на закона с отнемането на лекия автомобил се подкрепя със съображения, че законодателят е предвидил в чл. 234, ал. 3 НК само отнемане на предмета на престъплението. Поддържа се също, че лекият автомобил не е послужил и не е средство за извършване на престъплението, тъй като не е използван пряко за осъществяване на изпълнителното деяние "държане". Настоящият състав не споделя тези съображения. Делото по внесения обвинителен акт е разгледано от първоинстанционния съд по реда на Глава Двадесет и седма от НПК. Подсъдимият е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Въз основа на анализ и оценка на доказателствения материал съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства. Обосновал е фактическите констатации, че на посочената дата подсъдимият е управлявал собствения си лек автомобил, в който е държал акцизни стоки без български бандерол - цигари на обща стойност 16 950 лева, намерени при извършената проверка от служители на митница Югозападна в региона на ГКПП Кулата. Направил е и верни правни изводи, че е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинението, защото са установени обективните и субективните признаци. Законосъобразно съдът е приложил чл. 234, ал. 3 НК предвидена от законодателя за всички случаи, когато подсъдимият е признат за виновен и осъден, независимо от формата на изпълнителното деяние. Въззивният съд е възприел като неправилни съображенията, че лекият автомобил, в който е намерен предмета на престъплението, не е послужил за извършване на умишлено престъпление, защото не го е използвал за осъществяване на изпълнителното деяние. Като е приел, че е допуснато нарушение на закона е изменил протестирания от прокурора първоинстанционен съдебен акт и е приложил чл. 53, ал. 1, б. а от НК, независимо от наказателната отговорност. Подробно е мотивирал решението си в този смисъл със съображения, които настоящият състав изцяло споделя. В разпоредбата са посочени общите предпоставки, при наличието на които се постановява отнемането в полза на държавата на вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление и то независимо от формата на изпълнителното деяние, което в конкретния случай е "държане". От установените и неоспорени от подсъдимия фактически положения съдът е направил верен извод, че собственият му автомобил обективно е послужил за извършване на престъплението, което е умишлено по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. С оглед установеното количество на акцизните стоки и техния обем фактическата власт не би могла да се осъществи, ако не е използван за времето от придобиването на цигарите до момента на извършване на проверката от компетентните органи и е без значение по какъв начин, на какви по обем пакети са разпределени цигарите, в сакове или в кашони. Затова като е постановил отнемането му съдът не е допуснал нарушение на закона, което да е основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НК за отмяна. Предвид изложеното искането за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение на посоченото основание следва да бъде оставено без уважение и Върховният касационен съд, второ наказателно отделение