Решение № 12359 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6287/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Т. Г. Д., с адрес гр. Хасково, подадена чрез процесуален представител адв. С. Анков, против решение 1989 от 13.05.2024г., постановено по адм. дело 236/2024г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ЗС-7/14.02.2024г. на Министъра на отбраната на Република България, издадена в условия на заместване от заместник-министъра на отбраната. Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по същество на спора, с който да бъде уважена жалбата му. Претендира присъждане на разноски. Ответникът министърът на отбраната, чрез процесуален представител Ц. Въргова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба, поради което иска същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Т. Г. Д. срещу заповед С-7/14.02.2024г. на Министъра на отбраната на Република България, издадена в условия на заместване от заместник-министъра на отбраната. По делото е прието за установено, че по силата на сключен договор ДЖ-399/19.04.2016г., Т.Д. /с местослужене НПЦВМЕАММ към ВМА гр. София, със седалище Военно окръжие II степен гр. Хасково/, заедно със съпругата си В. Д. ползват под наем недвижим имот частна държавна собственост находящ се в гр. Хасково, [адрес], представляващ апартамент 8, самостоятелен обект в сграда, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, и принадлежащото мазе 8, за срока на трудовото правоотношение. Със заповед ЛС-35/22.12.2022г. на началник на Военно окръжие I степен гр. Стара Загора, е прекратено трудовото правоотношение на Т. Д., считано от 01.01.2023г. На 28.03.2023г. до Т.Д. е отправено едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора за наем, като в същото е указано на наемателя да го освободи в срок, в противен случай е предупреден за откриване на производство по реда на чл. 80а Закона за държавната собственост /ЗДС/. Основания послужили за прекратяване на договора са чл. 18, ал.1, т.4 и т. 5 от договора и чл. 23, ал.1, т. 4 и т. 5 от Наредба Н-22 от 16.07.2010г. Предизвестието не е било получено, поради което е извършено посещение на адреса три пъти за повече от седмица, като е залепено и уведомление на входната врата. Съдът е установил, че няма данни в указания срок лицето да се е явило и да получило уведомлението. Със заповед ЗС-7/14.02.2024г. на Министъра на отбраната на Р.България, издадена в условията на заместване е иззето от Т.Д. описания по горе недвижим имот. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон и неговата цел. Административиня съд е приел, че са изпълнени елементите от фактическия състав на чл. 80а ЗДС, тъй като е безспорно установено, че разпореденият за изземване имот е държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се държи от адресата на заповедта на отпаднало основание поради прекратено наемно правоотношение. Подробно е обсъден § 4 от Наредба Н-22 от 16 юли 2010г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне (Наредба Н-22/2010г.) и е прието, че Т.Д. не отговаря на условията на §4, ал.1, т. 1 от ПЗР на Наредбата. Наред с това е прието, че изземването на имота не противоречи на чл. 8, § 1 и 2 от Конвенцията за защита на правата на човека. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, представляващи касационни основания, налагащи отмяната му. Правните изводите на административния съд са законосъобразни, още повече - формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка, по отношение на която са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени правилно. Съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС, послужила като правно основание за издаване на процесната заповед, имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че законосъобразността на упражненото от министъра правомощие е обусловено от обективирането на сложен фактически състав, включващ няколко материалноправни предпоставки: 1) да се касае за недвижим имот, който е държавна собственост; 2) същият да е предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната; 3) имотът да се държи или владее от адресата на заповедта и 4) ползването да се осъществява без основание, на отпаднало основание или не по предназначение. Страните не спорят относно наличието на първите три елемента от описания фактически състав на чл. 80а, ал. 1 ЗДС. По несъмнен начин е установено, че процесният недвижим имот представлява частна държавна собственост и е предоставен в управление на МО - Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", като от 01.10.1993 г. в него е настанен Т.Д., заедно със семейството му. Последвало е подписване на договор за отдаване под наем на недвижим имот частна държавна собственост през 2007г. и такъв подписан на 19.04.2016г. При тези безспорно установени факти, правилно съдът е концентрирал спора относно обективирането на последния елемент от фактическия състав на чл. 80а, ал. 1 ЗДС липса на правомерно ползване на имота, обусловено от прекратяване на наемния договор. Правилно административния съд е приел, че касаторът не отговаря на изискванията по § 4 от ПЗР на Наредба Н-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне /изм. - ДВ, бр. 3/2011 г., в сила от 11.01.2011 г. /. Цитираната разпоредба предвижда, че лицата, заварени като наематели на жилища от жилищния фонд на Министерството на отбраната по отм. § 165 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /обн., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 34 от 2001 г. /, имат право да ги ползват пожизнено под наем, ако: 1. са на възраст над 65 години; и 2. те и членовете на техните семейства не притежават на територията на страната собствен имот, годен за постоянно обитаване; и 3. те и членовете на техните семейства не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г. Изискванията са кумулативни, като при липсата само на една от предпоставките е достатъчно да не се изследват останалите. В случая Т. Д. не е навършил [възраст] възраст към момента на приемане на сочената наредба, поради което се следва извода, че не е приложима разпоредбата, противно на твърдяното от касационния жалбоподател. В тази връзка е отправено едномесечното предизвестие за прекратяване на договора за наем, като имотът не е освободен в указания срок, поради което правилно е прието от административния орган и от съда, че същият се държи от адресата на акта на отпаднало основание. Именно липсата на законови основания за правомерно ползване на ведомственото жилище е обосновала издаването на оспорената заповед по реда на чл. 80а ЗДС. Разпоредбата е императивна и за административният орган е налице задължение да издаде заповедта с изискуемото съдържание при условията на обвързана компетентност, след като материалноправните предпоставки за това са били налице. Настоящият съдебен състав, счита, че разпоредбата на § 165 от ПЗР на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /в сила от 27.02.1996г., отм. 12.05.2009г./ е неприложима, тъй като същата се отнася само за заварени от промяната на закона наемни правоотношения с пенсионирани кадрови военнослужещи, каквото качество оспорващият не е притежавал, поради което са несъстоятелни твърденията в тази посока. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Хасково е съобразено с материалния закон и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение