Решение № 1780 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11708/2015 г.

Решение № 1780 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11708/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Съдебното производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Светлозар Костадинов Костов, прокурор в Специализирана прокуратура, срещу решение по т. 4 от протокол № 48 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.09.2015 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ - освобождаване от длъжност "административен ръководител на Специализираната прокуратура". Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно или преписката да бъде върната на ВСС за ново разглеждане и произнасяне. Твърди се, че административния акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, рефлектирали върху правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и противоречие с материалноправни разпоредби. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалните си представители юрисконсултите Захариева и Георгиева, молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, поради липса на отменителните основания по чл. 146 АПК. Съображенията им са развити подробно в отговор от 10.11.2015 г., становище от 18.11.2015 г. и писмени бележки от 22.01.2016 г. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Главен прокурор на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Маринова, поддържа теза за безспорно установено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ, обуславящо наложеното дисциплинарно наказание. Моли оспореното решение на ВСС да бъде потвърдено, като постановено при липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, по съображения изложени в писмени бележки от 22.01.2016 г. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че при налагане на дисциплинарното нарушение не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, поради което жалбата подлежи на отхвърляне. Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, в настоящия си тричленен състав, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: На 25.04.2014 г. Главният прокурор на Република България е внесъл във ВСС предложение изх. № 2779/2014 - ГП, за налагане на дисциплинарно наказание на Светлозар Костадинов Костов - административен ръководител на Специализираната прокуратура. Това предложение, което е направено от компетентния орган по чл. 312, ал. 1 ЗСВ, е постъпило във ВСС на същата дата с рег. индекс № 11-03-505. В цитираното са изложени следните факти и обстоятелства: Преписка № 2779/2014 г. - ГП, е образувана по сигнал на Детелина Ганчева Ганчева - прокурор в Специализираната прокуратура. По преписката е извършена проверка от сектор "Инспекторат" в отдел 6 (Административен) при Върховна касационна прокуратура. Досъдебно производство № 47/2013 г. по описа на Следствен отдел при Специализираната прокуратура е образувано с постановление от 10.09.2013 г. на прокурор Милко Първанов срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК. Наблюдаващият прокурор по досъдебното производство е излязъл в отпуск по болест за времето от 12.02.2014 г. до 05.03.2014 г. Със заповед № 40 от 21.01.2014 г. административният ръководител на Специализираната прокуратура прокурор Светлозар Костов е определил дежурни прокурори за месец февруари 2014 г., като за периода от 24.02. до 02.03 вкл., за дежурен прокурор е определена Детелина Ганчева Ганчева. На 27.02.2014 г. е възникнала необходимост от провеждане на неотложни процесуални-следствени действия. За целта е следвало да бъде съгласувано постановление за привличане в качеството на обвиняем и преценка за евентуалното задържане за срок от 72 часа до довеждането пред съда на Светослав Василев Стамов, който е бил задържан от органи на ДА "НС" и се е намирал в "Арести" - гр. Пловдив. В този ден административният ръководител на Специализираната прокуратура прокурор Костов е участвал в съдебно заседание по н. ч. д. № 221/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, което е започнало в 9:45 и е приключило в 10:45 часа. Заместник административният ръководител на Специализираната прокуратура прокурор Андрей Андреев е разпоредил на дежурния прокурор Детелина Ганчева да се произнесе по въпросите за утвърждаване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и за мярката за неотклонение. Следовател Вълчева е запознала прокурор Ганчева с материалите по делото. Изготвено е било постановление за привличане на обвиняем на лицето Светослав Стамов, което е било одобрено от дежурния прокурор Детелина Ганчева, която е изготвила и постановление за задържане на лицето за срок от 72 часа. На 27.02.2014 г. заместник административният ръководител прокурор Андрей Андреев е изготвил доклад с предложение до административния ръководител за определяне на втори наблюдаващ прокурор и втори следовател по д. п. № 47/2013 г. С резолюция от същата дата административният ръководител на Специализираната прокуратура е разпоредил да се определи втори наблюдаващ прокурор и втори следовател. Чрез системата за случаен избор за такива са определени прокурор Ирина Арменова и следовател Людмила Гюрова. На 01.01.2014 г. прокурор Арменова е направила искане пред Специализирания наказателен съд по реда на чл. 64, ал. 1 НПК за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" на обвиняемите Атанас Валентинов Димов, Мартин Венциславов Велев и Светослав Василев Стамов. Последващите процесуални действия по делото са извършвани от прокурор Арменова. С писмо изх. № Адм. 153 от 27.03.2014 г. Светлозар Костов, на основание чл. 136, ал. 4, чл. 140, вр. чл. 144, ал. 1 ЗСВ, е изискал от прокурор Ганчева писмен доклад за следните обстоятелства: "Защо сте извършила действия по посоченото досъдебно производство без да сте определена по законния ред за наблюдаващ прокурор; някой поискал ли е това от Вас, ако да - кой; защо не сте уведомила административния ръководител на СП на посочената дата и по-късно; следовател В. Вълчева представи ли Ви цялото дело; запознахте ли се с всички материали по Д. П. пр. пр. № 195/2013 г.; обсъдихте ли с някого решението да се привлече в качеството на обвиняем и да се задържи Светослав Василев Стамов, ако - с кого; на основание на какви правни и фактически обстоятелства сте всели решението да се привлече в качеството на обвиняем Светослав Василев Стамов; на основание какви правни и фактически обстоятелства сте взели решението за задържане под стража за 72 ч. на същото лице. " В предложението е посочено, че разпоредбите на чл. 136, ал. 4 ЗСВ и чл. 140, ал. 1 ЗСВ, както и на чл. 143, ал. 4 ЗСВ определят функции на общо ръководство, които включват общ контрол по отношение на подчинените на административния ръководител прокурори досежно организацията на работата им извън предвидения инстанционен контрол. Изискването на доклад за правните и фактически обстоятелства, въз основа на които прокурор Детелина Ганчева е взела своите решения, е извън правомощията на административния ръководител. Изискването на доклад от административния ръководител по съществото на взетото решение накърнява независимостта, гарантирана на всеки отделен магистрат да упражнява единствено и само въз основа на закона, своята съвест и професионална етика, задълженията си по осъществяване на правосъдната функция на държавата. В предложението е посочено също така, че в качеството си на административен ръководител на Специализираната прокуратура прокурор Светлозар Костадинов Костов е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ, изразяващо се в нарушаване на т. 8.1, т. 8.4 и т. 8.6 от Раздел III "Специфични правила за етично поведение на административните ръководители". В заключение се предлага да бъде наложено дисциплинарно наказание на Светлозар Костадинов Костов - административен ръководител на Специализираната прокуратура. От цялостното съдържание на предложение с рег. индекс № 11-03-505 от 25.04.2014 г. по описа на ВСС се налага изводът, че в него са изложени факти и обстоятелства, които се отнасят до действията на Костов като административен ръководител само по случая с прокурор Ганчева, а не до стила и методите на управление на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице въобще. По предложение на Комисията по дисциплинарни производства при ВСС, с решения по т. 51.1 и 51.2 от протокол № 20 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.05.2014 г., на основание чл. 316, ал. 2 и 3 ЗСВ, кадровият орган на съдебната власт е образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Светлозар Костадинов Костов - административен ръководител на Специализираната прокуратура и чрез жребий е избрал дисциплинарен състав. Предвид обстоятелствата, че дисциплинарното нарушение е извършено на 27.03.2014 г. и че проверката в сектор "Инспекторат" в отдел 6 "Административен" при Върховна касационна прокуратура е приключило на 17.04.2014 г., настоящият съдебен състав приема, че дисциплинарното производство е било образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. Дисциплинарният състав, с определение от 22.05.2014 г. и разпореждане от 22.05.2014 г., е избрал председател и докладчик по д. д. № 21/2014 г. по описа на ВСС. Разпоредено е препис от предложението за налагане на дисциплинарно наказание, ведно с решението на ВСС за образуване на дисциплинарно производство да се съобщи по реда на АПК на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. На последното е указана възможността, в 7-дневен срок от съобщаването да направи писмени възражения и да посочи доказателства, както и да се яви на 02.07.2014 г. в 11.30 ч. във ВСС за изслушване от дисциплинарния състав или да представи писмени обяснения, с оглед правата му по чл. 313, ал. 1 ЗСВ. Цитираните писмени доказателства, указанията на дисциплинарния състав, включително правото да се ползва адвокатска защита, са били съобщени на Костов на 30.05.2014 г. лично, което е удостоверено с подписа му. На 06.06.2014 г. привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е подало възражение, към което е приложило писмени доказателства и е направило доказателствени искания за допускане на свидетелски показания. В откритото заседание при затворени врата, състояло се на 02.07.2014 г. Костов се е явил лично и с адвокат Димова, в което заседание и двамата са заявили, че нямат възражения по дисциплинарния състав. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав е провел четири заседания - на 02.07.2014 г., на 14.01.2015 г., на 25.02.2015 г. и на 13.05.2015 г., като последното е по искане на адвокат Димова за поправка на протокола от заседанието, състояло се на 25.02.2015 г. Две от заседанията, съответно насрочени за 08.10.2014 г. и за 05.11.2014 г., не са проведени, предвид отсъствието на процесуалния представител на Костов, поради заболяване, документирано с болнични листове. Нормата на чл. 313, ал. 1 ЗСВ изисква дисциплинарният състав да изслуша привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или да приеме писменото му обяснение. Съюзът "или", употребен в цитирания законов текст сочи, че дори приемането на писмени обяснения е достатъчно за реализирането на правото на защита. От преписката по дисциплинарното дело се установява, че Костов е подал възражение от 06.06.2014 г., обяснение от 25.02.2015 г. и писмена защита от същата дата. В случая привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е било и изслушано от дисциплинарния състав, като от съдържанието на протоколите от заседанията, включително и тези, състояли се на 25.02.2015 г. и на 13.05.2015 г. се налага изводът, че липсват нарушения на административнопроизводствените правила. Нещо повече, дисциплинарният състав, в открито заседание на 13.05.2015 г., по искане на процесуалния представител на Костов, е допуснал допълване на протокола от 25.02.2015 г. От протокола на заседанието на дисциплинарния състав от 13.05.2015 г., когато е изслушан звукозаписа на заседанието от 25.02.2015 г. се установява, че Костов е излагал защитната си теза в продължение на 40 минути, като кратките прекъсвания от страна на члена на дисциплинарния състав Н. Стоева (22.38 м.) и председателят Ю. Ковачева (36.28 м.) са единствено в смисъл, че пледоария не се диктува и че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице следва да се съсредоточи върху същността на спора. Не се установява непочтително отношение към Костов. На лицето е осигурено право на участие във всички заседания на дисциплинарния състав, включително и да ползва адвокатска защита, да изисква свидетелски показания, да представя писмени доказателства, както и да задава въпроси на свидетелите по време на техния разпит. Предвид изложеното, оплакванията на жалбоподателя, че дисциплинарният състав е нарушил правото му на защита, са неоснователни. Наред с това, този състав е събирал обилни писмени и гласни доказателствата от значение за случая, които изцяло изясняват спора от фактическа страна. С решение № 10-00-041 от 10.09.2015 г., постановено по д. д. № 21/2014 г. по описа на ВСС, дисциплинарният състав е предложил на кадровия орган на съдебната власт да приеме, че Светлозар Костадинов Костов, в качеството му на административен ръководител на Специализирана прокуратура, е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ, като е нарушил етичните правила по т. 8.6 от КЕПБМ, описано в обстоятелствената част на решението, за което да му се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ - "порицание", като приеме, че не е извършил нарушение на етичните правила по т. 8.1 и т. 8.4 КЕПБМ. В решението е прието, че действията на Костов като административен ръководител, в изпълнение на задълженията да гарантира спазването на случайното разпределение на делата, залегнало също в т. 8.6 КЕПБМ е недопустимо да бъдат в колизия с първото визирано в разпоредбата задължение -да гарантира независимостта на прокурорите при упражняване на функционалните им правомощия. В тази връзка неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в решението не е било конкретизирано коя от хипотезите на т. 8.6 от КЕПБМ е била нарушена. След задълбочен анализ на събраните доказателства, дисциплинарният състав на ВСС е стигнал до изводът, че административният ръководител на Специализираната прокуратура с действията си обективирани в изискване на доклад от прокурор Ганчева относно обстоятелствата дали се е запознала с всички материали по ДП пр. пр. № 195/2013; обсъдила ли е с някого решението да привлече в качеството на обвиняем и да се задържи Светослав Василев Стамов, ако да - с кого; на основание на какви правни и фактически обстоятелства е взела решението да се привлече в качеството на обвиняем Светослав Василев Стамов; на основание на какви правни и фактически обстоятелства е взела решението за задържане под стража за 72 часа на същото лице, е извършил нарушение на т. 8.6 КЕПБМ. Решението на дисциплинарния състав е надлежно съобщено на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице на 14.09.2015 г., като на същата дата то е уведомено, че разглеждането на предложението ще се проведе на заседание на ВСС, което ще се състои на 24.09.2015 г. от 11 ч., на която дата може да се яви, за да бъде изслушан. От пълен стенографски протокол № 48 от заседанието на ВСС, проведено на 24.09.2015 г. става ясно, Костов се е явил на посоченото заседание и е бил изслушан. Съгласно чл. 320, ал. 4 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. След изслушването на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, членът на ВСС и докладчик по делото Юлия Ковачева излага съображенията на дисциплинарния състав. След нея следва изказване на члена на ВСС Румен Боев, който заявява, че изцяло се съгласява с доводите на дисциплинарния състав. В решението точно е фиксирано нарушението. Изцяло поддържа това решение, но желае да изложи по-различна теза относно наказанието, което следва да се наложи на прокурор Костов. Прави аналогия с друг магистрат на ръководна длъжност - заместник окръжен прокурор, който не може да се справи с организационно-ръководната си длъжност. Изразява становище, че дисциплинарно привлеченото лице не може да ръководи повереното му звено на прокуратурата, което е най-големия му проблем. Той не знае обстоятелства по делата и по този начин не може да взема правилни решения. Костов има много основен проблем - той не може да бъде ръководител. Там допуска грешки, там са основанията за дирене на дисциплинарната отговорност за всичките му случаи и конкретно за този. Предлага по-тежко по вид, но абсолютно необходимо според него наказание, а именно такова по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ, което разрешение счита че се дължи на Специализираната прокуратура. В своето изказване Главният прокурор на Република България, освен коментар на случая с прокурор Ганчева, заявява, че каквито и тези да се развиват по отношение на шумния процес, в който Костов е ангажиран, каквито и тези да се развиват за лично отношение към него, то истината е, че Специализираната прокуратура е структура, която е изцяло блокирана като начин на управление и като колегиален климат. На практика, нормален колегиален климат и отношения там липсват. Ръководният екип е в състояние на тотално ледено мълчание. Съвещанието преди конкретната реализация на делото е проведено със заместника на Костов и със заместник апелативен прокурор, не защото някой е искал да го изолира, а защото той няма нормален диалог с колектива, той няма диалог със заместника си. Счита, че поведението на Костов към редовия прокурор и към прокурор Ганчева в случая, която е изпълнила разпореждане, е неприемливо. Заявява, че Специализираната прокуратура е в пълен ступор. На лице е пълна липса на диалог между прокурор - ръководител и неговите колеги. Изложени са и обстоятелства относно липсата на желаещи да постъпят като съдебни служители в тази прокуратура и отлив на постъпили такива. Главният прокурор счита, че проблемът е в умението да се работи с хора, проблемът е в наслагваната взаимна подозрителност. Видно от протокола на заседанието на ВСС, други изказвания няма. След това председателстващият Висшия съдебен съвет е подложил на гласуване предложението на дисциплинарния състав, което не е било прието (резултат на електронното табло 6-4-10). Второто гласуване е за предложението на члена на ВСС Румен Боев. След проведено тайно гласуване е постигнат следния резултат: 13 гласа "за", 4 "против" и 3 "въздържали се", което означава, че предложението е прието от компетентния орган. С решение по т. 4 от протокол № 48 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.09.2015 г. на Светлозар Костадинов Костов - административен ръководител на Специализираната прокуратура е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ - освобождаване от длъжност "административен ръководител на Специализираната прокуратура". Както бе посочено по-горе в тези мотиви, в изказването си члена на ВСС Р. Боев, което е след това докладчика по дисциплинарното дело, заявява, че изцяло се съгласява с доводите на дисциплинарния състав. В решението точно е фиксирано нарушението. Изказалият се след това Главен прокурор не изразява несъгласие с решението на дисциплинарния състав и освен съображенията си относно неколегиалната атмосфера, която цари в Специализираната прокуратура, излага и съображения относно недопустимото поведение на Костов по отношение на прокурор Ганчева. С решение № 10-00-041 от 10. 09. 2015 г., постановено по д. д. № 21/2014 г. по описа на ВСС, дисциплинарният състав е приел, че Светлозар Костадинов Костов, в качеството му на административен ръководител на Специализирана проктуратура, е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ, като е нарушил етичните правила по т. 8.6 от КЕПБМ, както и че не е извършил нарушение на етичните правила по т. 8.1 и т. 8.4 КЕПБМ. При съвместното тълкуване на решението дисциплинарния състав и последвалите две цитирани изказвания се налага изводът, че членовете на ВСС безспорно са се обединили около становището, че Костов е нарушил т. 8.6 от КЕПБМ. Това тълкуване на волята на ВСС от решаващия състав на Върховния административен съд се прави в съответствие с разпоредбата на чл. 320, ал. 4 ЗСВ, съгласно която за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. Настоящият състав на Върховния административен съд изцяло споделя становището на дисциплинарния състав по отношение на нарушението на т. 8.6 КЕПБМ, поради което не счита за необходимо отново да възпроизвежда мотивите на дисциплинарния състав. Съдът намира, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства безспорно се установява, че административният ръководител на Специализираната прокуратура с действията си обективирани в изискване на доклад от прокурор Ганчева относно обстоятелствата дали се е запознала с всички материали по ДП пр. пр. № 195/2013 г.; обсъдила ли е с някого решението да привлече в качеството на обвиняем и да се задържи Светослав Василев Стамов, ако да - с кого; на основание на какви правни и фактически обстоятелства е взела решението да се привлече в качеството на обвиняем Светослав Василев Стамов; на основание на какви правни и фактически обстоятелства е взела решението за задържане под стража за 72 часа на същото лице", е извършил нарушение на т. 8.6 КЕПБМ, в частта му "Магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения". Това е така, тъй като одобряването от прокурор Ганчева на постановлението за привличане на обвиняем от 27.02.2014 г. и изготвянето на постановление от същата дата за задържане под стража за срок от 72 часа на привлечено като обвиняем лице са правораздавателни актове, които подлежат на съдебен, а не на административен контрол. В разпоредбата на чл. 14 НПК е прогласено, че прокурорите вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Въпросите как тези магистрати формират своето вътрешно убеждение, въз основа на какви доказателства и как те прилагат закона, не подлежат на проверка от административния ръководител, защото в противен случай би се стигнало до накърняване на независимостта на прокурорите, който принцип е фундаментален за органите на съдебната власт. Съгласно чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. В този смисъл са и текстовете на чл. 2 и 3 от ЗСВ, както и цялостното му съдържание, което е подчинено на цитирания принцип. В тази връзка неколкократно повтаряните от Костов твърдения за допуснати от прокурор Ганчева нарушения при формиране на вътрешното й убеждение, за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, са извън предмета на настоящето производство, а и този съд не е компетентния да се произнесе по постановените от нея актове. Но същественото е, че този съд също не може да подложи на контрол начина на формиране на вътрешното убеждение на прокурор Ганчева без да погази принципа за независимост. Разпоредбата на т. 8.6 КЕПБМ изисква, магистратът на ръководна длъжност да се явява основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения. Описаното поведение на Костов по отношение на прокурор Ганчева представлява грубо нарушение на цитирания текст. По повод на субективното отношение към вината се преценява, че прокурор Костов и до приключване на устните състезания пред тази съдебна инстанция поддържа теза, че е имал право да изисква обяснения относно правораздавателни актове на прокурор Ганчева. Налице е безспорно установено нарушение на т. 8.6 КЕПБМ, но при постановяване на оспореното решение ВСС е допуснал следните съществени нарушения на административнопроизводствените правила: В предложението на Главния прокурор на Република България от 25.04.2014 г. са изложени фактически основания само относно случая с прокурор Ганчева, като се приема, че Костов е нарушил нормите на т. 8.1, т. 8.4 и т. 8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗСВ, за мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища, ако има такива. За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението. При провеждане на производството пред дисциплинарния състав, последният е статуирал само в пределите на предложението, т. е. той не е изследвал дали дисциплинарно привлеченото лице притежава качества да бъде административен ръководител въобще. С решение № 10-00-041 от 10. 09. 2015 г., постановено по д. д. № 21/2014 г. по описа на ВСС, дисциплинарният състав е приел, че Светлозар Костадинов Костов, в качеството му на административен ръководител на Специализирана прокуратура е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ, като е нарушил етичните правила по т. 8.6 от КЕПБМ, както и че не е извършил нарушение на етичните правила по т. 8.1 и т. 8.4 КЕПБМ. Членът на ВСС Румен Боев заявява и че Костов има много основен проблем - той не може да бъде ръководител. Там допуска грешки, там са основанията за дирене на дисциплинарната отговорност за всичките му случаи и конкретно за този. Освен това той изтъква, че дисциплинарно привлеченото лице не знае обстоятелства по делата и по този начин не може да взема правилни решения. В последвалото изказване на Главния прокурор на Република България се съдържа и анализ на неприемливата колегиална атмосфера, която цари в Специализираната прокуратура, както в отношенията между административния ръководител и неговия заместник, така и между административен ръководител и прокурорите, а също и между Костов и съдебните служители. След тези изказвания, чрез посочения по-горе в мотивите вот, ВСС е приел предложението на члена на ВСС Р. Боев. Но тези две изказвания съдържат твърдения относно наличие и на други нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, извън това по т. 8.6 от КЕПБМ, които кадровият орган на съдебната власт не е конкретизирал от фактическа страна и като правни основания на нарушенията - не са посочени текстовете на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, които Костов е нарушил. При това положение не става ясно дали дисциплинарното наказание е наложено само за нарушение на т. 8.6 от КЕПБМ или ВСС приема, че магистратът е извършил и останалите две нарушения на Кодекса, посочени в предложението. В изказването си, членът на ВСС Румен Боев, за да обоснове по-тежко дисциплинарно наказание, прави връзка с други дисциплинарни производства, образувани срещу Костов, които не са приключили, при условие, че тези производства не са присъединени към настоящето. В изказванията на члена на ВСС Р. Боев и на Главния прокурор на Република България се коментира способността на Костов да бъде административен ръководител на Специализираната прокуратура въобще, каквито фактически основания не са въведени с предложението, не са обсъждани в хода на дисциплинарното производство и по които магистратът не е взел отношение, респ. във връзка с тях не е могъл да организира защитата си. Съгласно чл. 316, ал. 2 ЗСВ, дисциплинарното производство се образува след постъпване на предложението. Според петата алинея на цитирания законов текст, преписи от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства се изпращат на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 7-дневен срок от съобщението по реда на Административнопроцесуалния кодекс може да направи писмени възражения и да посочи доказателства. В чл. 318, ал. 3 ЗСВ е казано, че дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение. В нормата на чл. 317, ал. 1 ЗСВ изрично е посочено, че за заседанието на дисциплинарния състав освен привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, се уведомява и вносителят на предложението. Според чл. 318, ал. 4 ЗСВ, вносителят на предложението или оправомощен от него представител се изслушват от дисциплинарния състав. От така цитираните норми на Закона за съдебната власт се налага изводът, че съществува неразривна връзка между предложението за налагане на дисциплинарно наказание и дисциплинарното производство. Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата, имащи значение за твърдяните в предложението нарушения. По-точно казано, той статуира в пределите на предложението, което означава, че факти и обстоятелства, които не са посочени в предложението, не са предмет на производството пред дисциплинарния състав. В тази рамки се реализира и правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. От решение по т. 51 от протокол № 20 от заседанието на ВСС, проведено на 15.05.2014 г. се установява, че дисциплинарното производство е образувано по предложението на Сотир Цацаров - Главен прокурор на Република България, за налагане на дисциплинарно наказание на Светлозар Костадинов Костов - административен ръководител на Специализираната прокуратура. Липсата на точно посочване на нарушението/нарушенията на КЕПБМ, което/които Костов е извършил, излизането от пределите на предложението, както и осъществяването на логична връзка с други неприключили дисциплинарни производства срещу лицето, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, рефлектиращи пряко върху правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат. Тези нарушения водят до отмяна на постановения административен акт, на основание чл. 146, т. 3 АПК. Неоснователно е оплакването, че участието на Главния прокурор на Република България в заседанието на ВСС, проведено на 24.09.2015 г., както и обстоятелството, че той един от гласувалите процесното решение, е нарушило правото на жалбоподателя на независим процес. В тази връзка следва да се има предвид, че главният прокурор е чл. на ВСС по право, съгласно чл. 130, ал. 1 от Конституцията на Република България. Основанията за отвод на членовете на ВСС са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗСВ и тази норма е специална такава по отношение на административните производства пред ВСС. Нейната цел и предназначение е да се сведат до задължителния минимум случаите, в които чл. на Висшия съдебен съвет не може да упражнява ефективно правомощията си в постоянно действащия орган на съдебната власт, който я представлява и осигурява нейната независимост; определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи. С Решение № 10 от 15.11.2011 г. по к. д. № 6/2011 г., Конституционният съд е приел, че задължително е ВСС да работи при най-голяма прозрачност, но от това не следва, че за постигане на тази легитимна цел трябва да се наруши мандатния принцип и да се ограничат правомощия на чл. на съвета, макар и временно. Разбирането на Конституционния съд е, че самоотводът зависи единствено от волята на лицето, а отводът се иска от някой от участниците в производството и основателността му се преценява от целия състав. В цитираното решение Конституционният съд приема, че забраната някои членове на ВСС да участват в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес произтича от чл. 35, ал. 2 ЗСВ и чл. 8 ЗПУКИ. В случая нито се твърди, че Главният прокурор има частен интерес от наказанието на Костов, нито последният е поискал отвод на цитирания чл. на ВСС по право. По-нататък в решение № 10 от 15.11.2011 г. по к. д. № 6/2011 г., Конституционният съд е приел, че отстраняването не само не е демократично, а е в разрез с конституционното разбиране за понятието "мандат" като осъществяване на властнически правомощия в област от трите власти за определен период от време. Действително тези съждения на Конституционния съд са във връзка с обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗСВ, но те съдържат и принципното му становище относно статута на членовете на ВСС, поради което настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че са приложими за спорните правоотношения. Освен това и с оглед текста на чл. 35, ал. 1 ЗСВ, в частта му "...или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност" се преценява, че пред вид нормите на чл. 316, ал. 2 и 5, чл. 317, ал. 1, чл. 318 ЗСВ, вносителят на предложението е страна в административното производство, включително с правото по чл. 323, ал. 1 ЗСВ да обжалва решението на ВСС. Ето защо той не може да бъде изключен от участие в заседанието на пленарния състав на ВСС, само защото е вносител.Информираността за даден случай не винаги е равна на липса на безпристрастност по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗСВ.Освен това от административната преписка по никакъв начин не се установява, че Главният прокурор има някакво специално негативно отношение към Костов. Казаното се отнася и до твърденията на жалбоподателя, че в състава на ВСС е участвал чл. на Съвета, който вероятно е искал наказанието на жалбоподателя, поради случая с прокурор от Окръжна прокуратура гр. Плевен. В тази връзка съдът взема пред вид, че от данните по административната преписка са налагат изводите, че при разглеждане на дисциплинарните нарушения на Костов не са ползвани материали по дос. производство № 186/2015 г. по описа на СЗ "Антикорупция" при СГП, в това число и специални разузнавателни средства, тъй като са извън предмета на дисциплинарното производство. Казаното се отнася и до съмненията на жалбоподателя за наличие на кампания по дискредитирането му във връзка с делото, добило гражданственост под наименованието "Октопод". Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд е отказал да събира доказателства, които са извън предмета на този спор. В разпоредбите на чл. 323 и чл. 36 ЗСВ не са посочени правомощията на съда при отмяна на актове на Висшия съдебен съвет. Но в текста на чл. 328 ЗСВ е казано, че доколкото в тази глава няма особени правила, се прилагат правилата на Административнопроцесуалния кодекс, т. е. налице е препращане към цитирания кодекс. В случая сме изправени пред хипотеза, при която в дисциплинарното производство е безспорно установено нарушение на т. 8.6 КЕПБМ, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ и магистрата подлежи на дисциплинарно наказание. В съдебната фаза на административния процес обаче, съдът е констатирал и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От друга страна, съгласно чл. 316, ал. 1 ЗСВ, дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор и следовател, дисциплинарните наказания на административен ръководител и на заместник на административния ръководител, както и дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 3 на изборен чл. на Висшия съдебен съвет се налагат с решение на Висшия съдебен съвет. Следователно административният акт не е от такова естество, което позволява съдът да постанови ново решение по същество, т. е. да наложи дисциплинарно наказание. При това положение и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, оспореното решение на ВСС следва да бъде отменено, а делото - върнато на кадровия орган на съдебната власт за ново произнасяне във фазата на заседание на ВСС и постановяване на решение, в което изрично да бъде посочено коя, респ. кои норми на Кодекса на етично поведение на българските магистрати са били нарушени (като фактически и правни основания) от Костов, като при постановяване на решението да се вземе пред вид рамката на предложение рег. индекс № 11-03-505 от 25.04.2014 г. на Главния прокурор на Република България и не се съобразяват други дисциплинарни производства, образувани срещу Костов, които не са приключили с влязъл в сила съдебен акт, при условие, че няма присъединяване на тези производства към настоящето. Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски, а предвид изхода по спора, в полза на ответника и на заинтересованата страна, такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 323, ал. 3 ЗСВ, чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с чл. 328 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,