Решение № 10829 от 12.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11183/2013 г.

Решение № 10829 от 12.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11183/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пепа Георгиева Цанева, в качеството й на изпълняващ длъжността директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново, срещу решение № 429 от 19.07.2013 г. по адм. дело № 68 по описа за 2013 г. на административния съд - Велико Търново. С него по жалба на "Дамянов" ЕООД е отменен ревизионен акт № 061201139 от 04.10.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 651 от 20.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит, на основание чл. 6, чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в общ размер от 37 815.68 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 7 892.68 лв. Извършено е преобразуване на декларирания от дружеството финансов резултат по посока на увеличаването му със сума в размер на 189 078.40 лв., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и на основание чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 15 от ЗКПО и е определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 18 907.84 лв. и лихва за забава в размер на 2 956.86 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с отхвърляне на жалбата срещу оспорения ревизионен акт, понеже той е законосъобразен и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Милен Йорданов Рашков, управител на "Дамянов" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от адв. Цветомила Маринова. Претендира присъждане на съдебни разноски като се представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 061201139 от 4.10.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 651 от 20.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2010 г., като му е отказано право на данъчен кредит, на основание чл. 6, чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в общ размер от 37 815.68 лв., по 28 броя фактури издадени от "Кароли Кепитал" ЕООД, с предмет на доставките "цигари" и е начислена лихва за забава в размер на 7 892.68 лв. Извършената ревизия е и по прилагането на ЗКПО за финансовата 2010 г., като е осъществено преобразуване на декларирания от дружеството финансов резултат по посока на увеличаването му със сума в размер на 189 078.40 лв., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и на основание чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 15 от ЗКПО. Определено е допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 18 907.84 лв. и лихва за забава в размер на 2 956.86 лв. В мотивите на обжалваното решение подробно е изложена фактическата обстановка по спора по повод констатираното при извършване на ревизията, събраните доказателства, включително и в съдебното производство, възраженията на ревизирания субект и приложените от органа по приходите правни разпоредби от двата материални данъчни закона. Съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. По повод на прилагането на ЗДДС съдът е подчертал, че основният спорен момент е дали издадени на ревизираното дружество "Дамянов" ЕООД фактури от "Кароли кепитал" ЕООД документират действително извършени доставки с посочения в тях предмет - доставка на "цигари", различни видове марки. За да се обоснове, съдът е приел, че в хода на ревизията е установено по повод представени документи за редовно заведена счетоводна отчетност при доставчика, извлечения от счетоводни регистри за взети операции по осчетоводяване на фактурите, самите фактури, документи за разплащане между страните по тях, както и други, по повод наличието на такава стока при доставчика. В хода на ревизията са представени и доказателства за осъществяван транспорт и конкретно сключен договор за заем за послужване между ревизираното дружество и ЕТ "Борис Дамянов - Дина Дамянова" относно лек автомобил "Ситроен Евазион", с конкретно посочен държавен контролен номер, пътна книжка на автомобила. Констатирана е възможността на стоката предмет на доставките, да бъде транспортирана с лекия автомобил, представени са доказателства за неговата собственост, като съдът е приел, че наличието на свързаност между лицата по договора за заем не би следвало да бъде тълкувано във вреда на лицата, а именно с цел избягване на данъчно облагане или съставяне на неистински документ. По делото са представени 28 броя приемо-предавателни протоколи, подписани от представителите на двете дружества, които са оспорени от процесуалния представител на приходната администрация. Като свидетел е разпитано лицето Г. Александрова, която е изготвяла тези протоколи и е подписвала същите. Тя уточнява, че пазаруването е ставало в склада на доставчика и стоките са товарени, и транспортирани от микробус на купувача. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, като експертът посочва, че в счетоводството на доставчика са отразени разходите за придобиване и съхраняване на стоката, такива за наем на помещение, както и за персонал. Установено а разплащане между страните по банков път и касово, налице е осчетоводяване на фактурите и начисляване на данъка при доставчика, както и изписване на стоките и отчитане на приходи от продажбата им при него и при получателя - ревизираното дружество. Съдът е счел, че липсата на разрешително за търговия с тютюневи изделия на доставчика, издадено на 11.06.2010 г., което е след изготвянето на три от процесните фактури, не рефлектира върху преценката за наличие на реално осъществена доставка, след като определящ факт се явява прехвърлянето на правото на собственост. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено в тази част на спора, понеже е обсъден основният спорен момент - реалността на доставките и обуславящите го правнорелевантни факти, които се явяват доказани. Основният касационен довод в тази част на делото е именно доказването на тези факти, което според касатора не е направено и конкретно това се отнася до приемо-предавателните протоколи, които са частни документи, нямат обвързваща доказателствена сила и са оспорени. Следва да бъде споделен подхода на съда, че при съобразяване, че частните документи, свидетелстващи, нямат материална доказателствена сила, като формалната им се преценява с оглед на останалите данни по делото, по делото следва да бъдат ценени посочените протоколи, но във връзка с останалите доказателства. При така изложената фактическа обстановка по издаването на фактурите, осчетоводяването им и отразяването им в счетоводствата на страните по доставките, осъщественото плащане, начисляване на данъка, отчитане на разходи и приходи по повод на тях, и при установяване прехвърляне на правото на собственост чрез процесните протоколи, следва да се признае правото на данъчен кредит. Съдът споделя и изложените съображения на административния съд относно принципите на данъчен неутралитет, на равно третиране и на правна сигурност, които следва да бъдат съобразявани, които са залегнали в общностното право, както и позоваването на съдебната практика на СЕС по повод тяхното съблюдаване при преценяване на конкретните факти по делото. По повод облагането по реда на ЗКПО за финансовата 2010 г., като е определено допълнително задължение за корпоративен данък, поради извършено увеличение на декларирания от ревизираното дружество финансов резултат със сумата 189 078.40 лв., представляваща стойността на отчетените разходи по фактурите, издадени от дружеството доставчик, изводът на съда е за незаконосъобразност на ревизионния акт и в тази му част. Според него позоваването на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО е неточно, понеже според тази норма за отклонение от данъчно облагане се смята и когато е налице заплащане на възнаграждение или обезщетение за услуги, без те да са реално осъществени. Конкретно непризнаването на разходите по фактурите като част от дейността на дружеството е свързано с непризнаване реалността на доставките, които те материализират. От направеното изложение по повод на тази част от спора, на база събраните доказателства, включително и заключението по съдебно-икономическата експертиза, съдът е направил извод, че няма основание за прилагане на посочените норми от ЗКПО. Правилно според настоящият съдебен състав, съдът е приел, че след като по делото е доказано, че стоките са получени, използвани за дейността на дружеството и при реализацията им са отчетени приходи, същите са правилно отразени, то това налага признаването им като разход за целите на облагането с корпоративен данък. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход от делото на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в размер на 2 500.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че те са реално платени, разписка за това и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Размерът на същото не е оспорен. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение