Решение № 2502 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2017 г.

Решение № 2502 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. И. Х. Х., гражданка на Турция, със съгласието на нейния баща Х. Х. Х. И., е подала касационна жалба против решение № 1920/22.03.2017 г. по адм. дело № 948/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу решение № 11337/06.12.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че непълнолетната М. И. Х. Х., родена на ****2 г. в град Д., Турция, гражданка на Турция, по вероизповедание сунит, с кюрдска етническа принадлежност, подала молба за закрила на 15.03.2016 г. По време на регистрацията тя се представила с чужда самоличност и гражданство, съобщавайки, че идва от Сирия. Като непридружена непълнолетна е била представлявана в производството от социални работници, назначени със заповед № № 2-493/30.06.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - район "Сердика", Столична община. Впоследствие, по време на проведеното на 15.07.2016 г. интервю, М. Х. заявила, че е гражданин на Турция и се казва М. А. Разказала, че е живяла в град Д., област Ширнак, който се намира на границата със Сирия. Преди около четири години напуснала родния си град заедно със семейството си, като всички се заселили в град И. Баща й решил да напусне Турция, защото условията за живот там били трудни и нямал работа. Тя тръгнала с него, а майка й и другите деца от семейството останали да живеят в Турция. Чужденката посочила, че е завършила шести клас, седми е започнала, но не е завършила и няма професия. Не е членувала в политически партии и организации или въоръжени групировки и никога не е била заплашвана лично. С решение № 11337/06.12.2016 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата за закрила, подадена от М. Х., поради липсата на нормативните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна административният съд направил извод, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът възприел изцяло мотивите на административния орган, че по отношение на М. Х. не са налице основания за предоставяне на търсената закрила, тъй като изложените от нея причини за напускане на страната на произход са от икономически и битов характер и не попадат в приложното поле на Закона за убежището и бежанците. Поради това отхвърлил подадената от нея жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати твърдяните в жалбата нарушения. Първоинстанционният съд е взел предвид цялата събрана по преписката информация. Анализирайки обстоятелствата от представената бежанска история, съдът направил законосъобразен извод за отсъствие на условията, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при изпълнението на които на кандидата се предоставя закрила. Изолирани с оглед съвкупната преценка на обстоятелствата от бежанската история на касационната жалбоподателка, остават данните, съдържащи се в представеното пред касационната инстанция удостоверение № 92/30.05.2016 г. на Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание, според което Х. Х. Х. И. е бил жертва на насилие, причинено от представители на властта в Турция. Достоверността на историята на чужденката, в частност, твърдението, че Х. Х. Х. И. е неин баща, се разколебава и от представеното пред касационния съд копие от лична карта, въз основа на която тя заявява други имена - собствено име: М., бащино име: М., майчино име: З., фамилия: А. М. Х. не е била обект на заплаха, която да породи у нея основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Не е членувала в политически организации, не членува в религиозни организации и общности, не е била задържана, съдена или осъждана. Причините за напускане на страната на произход са свързани с търсене на по-добри условия на живот и не се обхващат от приложимите нормативни състави на Закона за убежището и бежанците. Вероятно затова при регистрацията М. Х. си е послужила с фалшива самоличност, опитвайки се да се представи за бежанец от Сирия. Спрямо нея не е осъществено преследване по някоя от изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, с оглед на което административният орган законосъобразно е отказал предоставянето на статут на бежанец. Съдът е приложил точно материалния закон като е отхвърлил жалбата и срещу постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут. М. Х. не е била принудена да напусне или да остане извън страната си поради реална опасност от тежки посегателства. Установявайки се в Истанбул със семейството си, тя не е имала проблеми, включително от етническо естество. Показателно е и обстоятелството, че повечето от членовете на семейството са останали да живеят там. При положение, че бежанската история не съдържа факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ) или тежки заплахи срещу живота и личността на лицето, няма необходимост от търсената закрита. В решението си съдът е анализирал и положението в държавата по произход, като се е позовал на предоставената от Дирекция "Международна дейност" при Държавната агенция за бежанците справка относно състоянието на човешките права и обстановката в областите на Турция, населени с кюрди. Информацията пояснява, че положението в частите в Турция, в които има кюрдско население действително е нестабилно, но жалбоподателката не живее в такъв регион след преместването на цялото й семейство в Истанбул, където не е било обект на каквото и да е преследване или заплахи. Административният съд е разгледал и наличието на предпоставките за прилагане на принципа по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, който забранява връщането на чужденец, влязал на територията на Р. Б., за да поиска закрила, на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът обосновано е приел, че търсещата статут не би била подложена на риск или опасност при завръщането си в Турция. С оглед липсата на касационни основания за отмяна решението на административния съд е правилно и да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд