Решение № 264 от 7.08.2009 г. на ВКС по н. д. № 247/2009 г.

Решение № 264 от 7.08.2009 г. на ВКС по н. д. № 247/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура - гр. В., срещу въззивно решение № 29/19.03.2009 г. по в.н.о.х.д. № 17/2009 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 149 от 29.10.2008 г. по н.о.х.д. № 224/08 г. на Русенския окръжен съд. В протеста се изтъква като касационно основание нарушение на материалния закон при постановяването на присъдата и въззивното решение - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради неправилна правна оценка на установените фактически данни за инкриминираното деяние и за виновността на подсъдимия П. С присъдата подсъдимият П. В. К. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за това, че на 17.10.2007 г. в гр. Р., в завода на фирма "М." ЕООД като дизайнер - старши инженер и "координатор по здраве и безопасност на "А. П. Е. - И. П. С." ЕООД за проекта на "М." ЕООД в гр. Р., при независимо съпричиняване с лицата Г. Армендарес Е. - техник по пускане в производство във фирма "Л.С. Кооп" - Кралство Испания и Б. Ф. В. Р. - мениджър "Производствени технологии" - отговорник на Отдел "Технология на производствения процес" в "М." ЕООД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана с изпитвания и проби преди пускане в експлоатация на машина "SHAR 40L/СF"- автомат за производство на пясъчни сърца за леярската промишленост, е нарушил както следва: чл. 11, чл. 19, ал. 1, т. З, б. "в" т. 2, във връзка с чл. 16, т. 1, б. "в" и "е", т. 3; т. 4, т. 5 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; чл. 173, ал. 1 и чл. 191, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, при използване на работно оборудване; чл. 7 и чл. 4, т. 5 от Наредба№ 3/14.05.1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, с което да е причинил смъртта на Р. Г. Н. Доводите в протеста са за неправилни изводи, че смъртта на пострадалия е настъпила само поради незаконосъобразните действия на осъдения Е. - техник по пускане в производство на процесната машина и поради бездействието на представителя на работодателя, осъдения Р. Според протеста, недопустимо е игнорирано нарушението на подсъдимия на задължението по чл. 11, вр. с чл. 19, ал. 1, т. 3, б. "в" от Наредба № 2/22.03.04 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажните работи, тъй като той не е взел технически или други организационни решения за едновременно и последователно извършване на етапите и видовете строително-монтажни работи. Не е оценил необходимата продължителност за извършване на етапите и видовете СМР. [1] С това е нарушил императивни разпоредби по цитираните от обвинението текстове от Наредба № 2. [2] Подсъдимият не е координирал действията на подизпълнителя "Л. С Кооп", с тези на останалите подизпълнители, включително и на работниците от "М." ЕООД. Съдилищата неправилно са приели, че задълженията на подсъдимия са само към работодателя му - свид. Кръстев. В случая е трябвало да изпълнява и задълженията си, произтичащи от договора с фирмата "М." ЕООД, по приетата негова и на свид. Кръстев оферта от 5.09.07 г. Незаконосъобразно, съгласно чл. 105, ал. 2 НПК, съдилищата са приели признатите от прокурора факти в писменото доказателство - писмо от 10.09.07 г., като "оневиняващи подсъдимия". Подсъдимият не е координирал действията на работниците, поради което неправилно съдът се е позовал на показанията на свид. П., според който подсъдимият няма вина за вредоносния резултат. С тези аргументи прокурорът от ВКС поддържа протеста и в съдебно заседание като декларира съществуването на пряка причинна връзка между нарушенията на подсъдимия и смъртта на пострадалия Р. Н. Моли протестът да бъде уважен, тъй като са ограничени процесуалните права на прокуратурата да иска осъждане на подсъдимия при установените факти, очертани в обвинителния акт. Съгласно чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК моли за отмяна на въззивния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за правилно приложение на закона. Подсъдимият П. К. се явява лично без упълномощеният от него защитник- адвокат Г, която редовно призована, не се явява без уважителна причина. При изричният отказ на подсъдимия от участието на защитата му в касационното производство, при незадължителна безусловно адвокатска защита, ВКС даде ход на делото. В отговор на протеста и в своя защита подсъдимият П. заявява, че неговите задължения за безопасни условия на труд и координация са само по строителството и монтажа на машината, но не и при експлоатацията й, когато е станал инцидента с пострадалия Н. Инцидентът не се е случил по време на изпълнението на строително-монтажните работи, а по време на експлоатация на машината, за която подсъдимият не носи отговорност. При тези факти, счита че правилно е оправдан по обвинението. Иска оставяне в сила на въззивното решение. Това е и съдържанието и на последната му дума. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и прие следното: Протестът на Апелативна прокуратура гр. В. Търново е неоснователен. Касационното основание в протеста е само за нарушение на материалния закон. Наведено е от представителя на ВКП за първи път в съдебно заседание и основание за съществено процесуално нарушение при проверката и оценката на доказателствените източници. Според прокурора от ВКП, съдилищата неправилно са се позовали само на показанията на свид. Борис П., който е изразил собствено мнение за задълженията на подсъдимия, без съдилищата да оценят и останалите доказателствени източници, очертаващи задълженията на подсъдимия и тяхното изпълнение като координатор на действията на работниците при извършването на работата на процесната машина. Приложението на материалния закон е основано на правилната правна оценка от съдилищата на установените фактически данни от предмета на доказване. Те са събрани и оценени по реда и чрез способите за събиране и оценка на доказателства по НПК. Наведеният процесуален довод, който е извън касационното основание в протеста, също е неоснователен, защото показанията на свид. П. са проверени за достоверност и са оценени наред с всички останали доказателствени средства и при спазване правилата на формалната логика. По делото, водено по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК, не е било спорно от фактическа страна правното положение на подсъдимия във фирмата -изпълнител спрямо фирмата възложител на работата. Спорен между обвинението и защитата е останал въпросът за обема на задълженията на подсъдимия по отношение на правилата за безопасност, координация и контрол, които е имал в качеството му на изпълнител на строително-монтажните работи по изграждането на завод и по монтирането на машините в него. Имал ли е същите задължения и при експлоатацията на процесната машина, след приключването на СМР? Спорните въпроси са изяснени от доказателствената съвкупност и при правилната правна оценка на събраните фактически данни от доказателствените източници. Изводът, че подсъдимият не е осъществил нарушенията на правилата на безопасност на труда по Наредби №№ 2, 3 и 7, посочени в обвинителния акт и от там, че липсва съставомерно деяние по чл. 123, ал. 1 от НК, е правилен. По делото е установено, че подсъдимият е изпълнявал и е бил отговорен само по безопасността на труда в кръга на извършваните от него строително- монтажни работи, но не и по безопасността на труда при експлоатацията на машините, монтирани при строителството на завода, в процеса на която експлоатация е настъпил вредоносният резултат. Съдилищата са изяснили, че подсъдимият П не е имал задължението да контролира въвеждането в експлоатация и тестването на машината от чието действие е причинена смъртта на пострадалия. Установено е, че смъртта на инженера Н. на инкриминираната дата 17.10.2008 г. е причинена при експлоатацията на машината, а не при нейното монтиране, за безопасността на която подсъдимият К не е бил отговорен. Установено е, че техникът на фирмата "Л. С. Кооп" - свид. Гайзка Е., който е отговорен по експлоатацията на машината е работел по настройването й, с помощта на преносим компютър, включен към пулта за управление на инсталацията. След като приключил с настройките, Е. се качил на платформата над машините, където се намирало устройството за управление. Там заедно със св. В започнали монтаж на релета за подобряване на функционирането на двата броя машини, тъй като автоматите за производство на пясъчни сърца за леярската промишленост не работели нормално. Машините не можели да функционират на автоматичен цикъл. За да продължат с въвеждането им в експлоатация и тестването им, свид. Е че бария дезактивирал защитните системи на вратите на кабината на една от машините, като поставил електрически мостове на клеморедите в електрическото табло на този автомат. От действията му пултът за управление не е отчитал наличието на отворени врати в машината, каквито всъщност са били в момента, за което Е. не е уведомил никого. Тези действия на Е. по дезактивиране на защитните системи били недопустими по Правилата за употреба на инсталацията, по Наръчника за инструкции и Ръководството по безопасност, издадени от фирма "Л. С. Кооп", въпреки това, след поставянето на тези електрически мостове, машината заработила. Непосредствено след това, без да бъдат уведомени за дезактивирането на защитните системи, пострадалият инженер Р. Н. и свидетелите П започнали тестване чрез пробно производство на пясъчни сърца. Влизайки в затвореното работно пространство, Н. не е уведомил за това операторите свидетелите П, които в този момент били на пулта за управление на машината и нямали пряка видимост към кутията за сърца (матрицата). Натов не е знаел, че системите за сигурност са били дезактивирани еднолично от Е. Смятал, че автоматът за производство на пясъчни сърца за леярската промишленост не може да бъде стартиран при отворена врата, поради което при започване на новия цикъл на работа на машината От притискането е получил установените от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп увреждания, несъвместими с живота. Данните за причините и механизма на причиняване вредоносния резултат и данните за дейността на подсъдимия и задълженията му по повод упражняването й, изключват съставомерност на деянието му по повдигнатото обвинение. ВКС напълно споделя изводите на предходните инстанции, че обстоятелствата на обвинението - установени по делото, не сочат на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, както и поначало каквото и да престъпление, извършено от подсъдимия при тези факти. Механичното изброяване в обстоятелствената част на обвинението на нарушения на правилата за безопасност на труда, допуснати при изпълнение на задълженията на подсъдимия, вменени му от нормативните актове, регламентиращи строителна дейност, не е достатъчно основание да се приеме, че в случая в поведението на подсъдимия е налице тяхното неизпълнение. Едва тогава, би следвало да се търси причинна връзка между немарливото им изпълнение (неизпълнение или нарушение) и причинения вредоносен резултат - смъртта на пострадалия инженер Н. по време на експлоатация на машината за пясъчни сърца. Посоченото оплакване в протеста, че подсъдимият не е координирал контрола по правилното извършване на строително-монтажните работи на двата броя машини за леярската промишленост и в резултат на проявеното от него бездействие, командированите длъжностните лица, какъвто е пострадалият Н., от фирмата "Л. С. Кооп", работещи в завода за производство на автомобилни компоненти от алуминиева сплав в "И.п. - Русе", са останали неинструктирани за правилата на безопасност и поради това, не е следвало да бъдат допускани до работа, няма опора в данните по делото за задълженията и изпълнението им от К. на дейността му по безопасност на труда. Установено е, че К. е строителен инженер и е работил по трудов договор във фирмата "А. П. Е. - И. П. С." ЕООД, след завършен курс за "координатор по безопасност и здраве в строителството", съгласно чл. 5 от Наредба № 2 (вж. инд. 3). Фирмата е изпълнявала изграждането на завод за производство на автомобилни компоненти от алуминиева сплав, при възложител на работата фирмата - "М." ЕООД. Изяснено е по делото, че К. е изпълнявал функцията на координатор по безопасност и здраве по време на строително-монтажните работи на процесния завод, но не охранявал безопасността на труда и по повод експлоатацията на машините. Обхватът на СМР е съдържал изграждането на производствена и административна сгради, инфраструктура, допълнителни помещения и производствено оборудване. По делото е установено, че всички изисквания към подсъдимия, очертани от обвинението, са за спазването на организацията за здравословни и безопасни условия на труд в рамките на извършваната от него дейност по СМР. Същите съвсем механично обвинението е отнесло и към експлоатацията на процесните машини, каквито данни обективно не са налице. Това се установява от всички събрани по делото доказателства и констатациите въз основа на тях, които ВКС не може нито да подлага на нова оценка, нито да променя. Визираните нарушения по Наредба № 2 (съгласно обвинението) се отнасят единствено до здравословни и безопасни условия на труд, специално при осъществяване на строителни и монтажни работи, като понятията "строителни и монтажни работи", както и "строежи" и "строителна площадка" са дефинирани в § 5, т. 40 от ДР към ЗУТ. Съдът е изяснил, какво е понятието "строителни и монтажни работи" и "строежи", като различни видове сгради, постройки, надстройки, пристройки, укрепителни, възстановителни и консервационни работи на паметници на културата, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техни основни ремонти, реконструкции и преустройства без промяна на предназначението. Понятието "техническа инфраструктура" е изяснено от съдилищата поради легалното му определяне като "система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяване, канализация, електроснабдяване, топлоснабдяване, газоснабдяване, електронни съобщения, третирането на отпадъци и геозащитната дейност, но не и специалното оборудване в тези сгради, обслужващо специфичната дейност, в случая производствената. На базата на съдържанието му и останалите данни по делото, въззивният съд е изяснил и спорния въпрос, дали е вменено на подсъдимия екс леге или на основание договора между "quot; - ЕООД и "М." ЕООД. за изграждането на завода, и задължение по координиране на безопасността на труда, освен при СМР, и при експлоатацията на машините. По делото е установено, че договорните отношения между "quot" - ЕООД и "М." ЕООД нямат формална страна, в която да е възложено изрично на подсъдимия да отговаря за безопасността на труда и по време на експлоатацията на машините, монтирани за целите на производството, включително и за производството на пясъчни сърца. Несъстоятелността на тезата на обвинението относно обема на отговорността на подсъдимия се изразява и във вменяването на подсъдимия К на задължения по експлоатацията на машините, каквито са имали само двамата осъдени представители на френската и испанската фирма. Следователно, инкриминираните му нарушения по повод експлоатацията на машината, нямат опора в данните по делото. А те са по чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 - да не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи и неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда и по чл. 191, ал. 1 от същата Наредба - операциите по поддържането на работното оборудване да се извършват, когато то е спряно, а когато това не е възможно, да се взимат всички необходими предпазни мерки или операциите по поддържането се изпълняват извън опасните зони" по чл. 194, ал. 2 от същата Наредба - всички операции, извършени с работно оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж и експлоатация да се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване на здравето при работа. По чл. 5 и чл. 7 от Наредба № 3 - да не се допускат до работа лица, които не са инструктирани. Следва да се споделят като правилни изводите на съдилищата, че нееднаквите по вид и характер задължения на подсъдимия, с тези на представителите на двете фирми-работодатели на пострадалия Н. - осъдените Б. Р. и Г. Е., са предопределили и отговорността на тези лица за престъпния резултат, за разлика от тази на подсъдимия, именно поради установеното, че деянието е извършено при експлоатацията на машината, а не в рамките на дейността на подсъдимия. Напълно се споделят и изводите, че изискванията по чл. 16, т. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 3, б. "в" от Наредба 2 се отнасят за строителите, които нямат отношение към тестването и пробните серии на производственото оборудване в бъдещия завод, а касаят ограничително само строително-монтажни и свързаните с тях съпътстващи дейности. При липса на легална дефиниция в Наредба 2 и в други нормативни актове на понятието "технологично оборудване", дори и да се приеме, че тези инструкции се отнасят и за периода на монтажа на производственото оборудване, в хода на недовършеното още строителство на обекта като цяло, те не обхващат тестването и пробните серии на производствените мощности на специалното производствено оборудване. В противен случая недопустимо се разширява наказателната отговорност на подсъдимия, без обективни данни за нейното приложение. Споделят се и изводите на съдилищата, че подсъдимият е имал задълженията по безопасност на труда в рамките на СМР, което изключва отговорността му за безопасността по повод експлоатацията на машините, предназначени за производството, независимо дали формално или не СМР са приключили, както е в случая. Според установеното по делото, ръководството на "А.П.С." ЕООД е изисквало от К. да упражнява функциите по контрол и координация на безопасност и здраве във фаза 5 - "Производствено оборудване", в обхвата на което е поставянето на машините в проектно положение, без в задължението му да се включва свързването им с електричество, газ, тестването на машините и производството (спр. оферта на л. 116 - т. 2 и л. 119 т. 2 от дознанието, показанията на св. К за задълженията на подсъдимия). Същият свидетел, като пряк ръководител на подсъдимия е заявил, че "А. П. Е." има отношение по Наредба 2, която урежда отношенията във връзка с безопасността на труда само в строителния процес, че се касае за координиране на действията на строителите, работещи на строителната площадка и, че към пускането на машините в експлоатация подсъдимият не е имал задължения. Същите данни са изведени и от показанията на св. Ш св. Дени Л., както и от писмо от 10.09.2007 г., прието в съдебно заседание на 29.10.2008 г. пред първостепенния съд, че подсъдимият не е машинен инженер, не е обучаван за безопасна работа с въпросната машина и не му е възлагано нито с договора, нито му се е следвало съгласно нормативните актове, да инструктира работещите с машината. Липсата на задължения за подсъдимия и по отношение действието на машините в процеса на тяхното изпитание и производство, изключва обективно възможността в съзнанието му да се формират субективно-психически представи за контрол и координация по спазване на правилата за безопасност и охрана на труда след СМР, тъй като за експлоатацията им и свързаната с нея охрана на безопасността на труда, той не е имал функции, а оттам и не е упражнявал правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. За да настъпи отговорността по чл. 123, ал. 1 НК, освен наличието на обективните признаци от състава на престъплението, е необходимо от субективна страна, от обстоятелствата, деецът да е могъл и да е бил длъжен да съзнава, че при неизпълнение на вменените му задължения в съответните нормативни актове, регламентиращи дейността му, източник на повишена опасност, ще настъпят предвидените съставомерни последици, независимо дали неизпълнението на самите задължения по нормативните актове е умишлено или непредпазливо. Подсъдимият, като отговорно длъжностно лице по безопасност и здраве е имал задълженията в чл. 2, т. 1-5 от Наредба № 2, отнасящи се пряко само до различните видове строително-монтажни работи, от кота нула, до приемането на завършения строителен обект с "Акт-16", но не и относно работата на машините в един последващ етап, след строителството на завода. Субектите, към които тези задължения са насочени са строителят, наетите от него подизпълнители, респективно лицата, работещи по трудово правоотношение в строителството, но не и по експлоатацията на машината от фирмата възложител. Фактическите данни, че подсъдимият е проявил бездействие като не е инструктирал пострадалия инженер Р. Н. за безопасна работа с въпросната машина - автомат за производство на пясъчни сърца за леярската промишленост, са ирелевантни за отговорността му по обвинението, защото това бездействие не е по отношение на задължения на подсъдимия в кръга на строителната му дейност, а са по безопасността на труда при експлоатацията й, които са извън СМР. Липсата на съзнание за задължения по безопасността на труда, след разтоварването на машините и поставянето им в проектно положение на определените в завода площадки, законосъобразно изключва и субективната съставомерност на деянието по чл. 123, ал. 1 НК. Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно въззивният съд в мотивите си е приел, че смъртта на пострадалия не е настъпила поради неизпълнение на задълженията на подсъдимия, който не е нарушил минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажните работи. Причиненият престъпен резултат не е от действията на подсъдимия, които са останали единствено в рамките на строително-монтажните работи, по повод на които той не е нарушил правилата за безопасност на труда. Няма основание за прилагането на чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК. Воден от тези мотиви и съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС на РБ в този състав,