Решение № 8554 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5200/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Е. К., гражданин на Руската федерация против решение 2363/22.03.2024г. по адм. д. 2348/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на К. против Решение 18363/27.11.2023г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излага подробни съображения, че съдът не е съобразил бежанската история и актуалната обстановка в страната на произход и е допуснал нарушение на нормите на Закона за убежището и бежанците при преценка за липса на основания за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Моли за отмяна на съдебното решение и на административния акт. Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима. Административният съд е установил, че И. Е. К. е гражданин на Руска федерация, руснак, атеист, неженен. На 12.12.2022г. е подал молба за международна закрила. Влязъл е в България легално с виза през месец октомври 2022. Молбата за международна закрила е мотивирана с опасения за наказателно преследване от страна на руските власти заради политическата дейност на молителя и от преследване поради [заличен текст]. В първоинстанционното производство са представени писмени доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя. При така установените факти съдът е счел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съобразяване на материалния закон и неговата цел. По същество за правилен е счетен изводът на председателя на ДАБ за липса на предпоставките, предвидени в чл.8 и чл. 9 ЗУБ, а твърденията на жалбоподателя във връзка с преценката на предпоставките за предоставяне на международна закрила са счетени за недоказани, противоречиви и необосновани. Съдът се е позовал на приложените справки за ситуацията в страната на произход. По отношение на бежанската история съдът е приел, че чужденецът не сочи конкретни причини, от които да се направи извод или обосновано предположение за наличието на основателен страх от преследване. Установените нови факти относно режима на управление в Руската федерация, в частност по отношение на лицата с [заличен текст], са счетени за неотносими към положението на кандидата за закрила. Според съда, К. не е демонстрирал [заличен текст], поради която тя остава елемент от личния му живот и във връзка с нея той не би могъл да бъде преследван. Решението е неправилно. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила бежанската история не е обсъдена в съвкупност с актуалната ситуация в страната на произход нито от административния орган, нито от съда, в резултат на което неправилно е приложен материалният закон. Изводите както на съда, така и на ответника не са съобразени и с установената съдебна практика. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая такива елементи са предоставени от жалбоподателя във връзка с твърденията му за преследване поради политическите му убеждения, [заличен текст] отрицателното му отношение към войната в Украйна и официалния режим в Русия. Налице са доказателства, че спрямо него са предприети административни мерки в тази връзка. Съдът не е обсъдил тези доказателства в светлината на действителната актуална обстановка в страната на произход. Разпоредбата на член 10, параграф 1 от Директивата дава легално определение на понятието определена социална група , принадлежността към която може да доведе до действителни опасения от преследване. За целта членовете на групата трябва да споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или пък споделят характеристика или вярване, до такава степен съществено за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях. От друга страна, тази група трябва да има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. Съдът на Европейския съюз е тълкувал понятието определена социална група в Решение на Съда от 7 ноември 2013 г. по делото съединени дела X и Y и Z , C199/12 C201/12. В това решение, основополагащо за тълкуването на понятието, е прието, че [заличен текст] на дадено лице представлява характеристика, до такава степен съществена за неговата идентичност, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от нея. В конкретния случай наличието на законодателство, насочено срещу правата на [заличен текст], позволява да се установи, че тези лица представляват отделна група, разглеждана като различна от заобикалящото я общество. При тези констатации, административният орган и съдът е следвало да пристъпят към подробно обсъждане на същността на законодателството против [заличен текст] в Руската федерация, особено предвид данните, че то е възприето от Върховния комисариат на бежанците към ООН като дискриминационно. Подобно законодателство би било от естество да наруши чл. 8 ЕКПЧ, на който съответства член 7 от Хартата на основните права в ЕС. Административният орган и съдът е следвало да обсъдят и преценят дали не се касае за несъразмерно или дискриминационно наказание по смисъла на член 9, параграф 2, буква в) от Директивата. При тези условия, съгласно т.58 от цитираното по-горе решение на СЕС, националните власти следва при преценката на фактите и обстоятелствата по реда на член 4 от Директивата да проверят всички относими факти, свързани със страната на произход, включително законите и подзаконовите актове на страната на произход, както и начина на тяхното прилагане в съответствие с член 4, параграф 3, буква a) от Директивата. В рамките на проверката тези власти трябва по-специално да определят дали в страната на произход на молителя предвиденото в подобно законодателство наказание лишаване от свобода се прилага в действителност. При това не е необходимо да се касае за мерки, които са били директно насочени към кандидата за закрила. Достатъчна е преценката за основателин опасения от преследване при завръщане на молителя в неговата страна на произход по смисъла на член 2, буква в) във връзка с член 9, параграф 3 от Директивата. Обстоятелствотоёче той не е заявил публично [заличен текст], не означава, че от него следва да се очаква да продължи да я прикрива при завръщането му в страна на произход, с цел избягване на дискриминационно отношение. Съгласно член 10, параграф 1, буква д) от Директива 2011/95 понятието политическо мнение обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6, както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на молителя . Понятието трябва да се тълкува широко и може да обхване всяко мнение или въпрос по отношение на държавния апарат, правителството, обществото или политиката, независимо каква сила има или колко е вкоренено у молителя. От значение при преценката за преследване е не толкова какви са личните мотиви на молителя, а дали субектите на преследване считат мнението, идеите или убежденията за политически (решение на Съда на ЕС от 12 януари 2023 г., Migracijos departamentas, C280/21, т. 26 и т.27). Директивата не предписва стандарта на доказване, който се изисква, за да може опасенията да бъдат считани за основателни . В решението си по делото Y и Z обаче, / решение на СЕС от 5 септември 2012 г., Y и Z, C71/11 и C99/11, т. 76 и 77/ СЕС пояснява, че когато преценяват дали молителят има основателни опасения от преследване, компетентните органи следва да определят дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване. Директивата предоставя закрила не само на лица, които действително са били преследвани, но и на лица, които са изложени на опасност от преследване. Тя също така отразява разбирането, че заплаха от преследване може да е достатъчна, за да е налице нужда от закрила. Следователно не е необходимо дадено лице да е било преследвано преди да подаде молба за международна закрила; то може да се опасява от преследване в бъдеще. Преценката дали жалбоподателят може,предвид индивидуалната си ситуация с основание да се опасява, че действително ще стане обект на действия на преследване при завръщане в родината си трябва да се извърши бдително и предпазливо / решение на СЕС от 5 септември 2012 г., Y и Z, C71/11 и C99/11, т. 76 и 77/. За целта трябва да се обсъдят и преценят всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, информацията и документите, позволяващи да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване, както и индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя. Съгласно уточнението в член 4, параграф 4 от Директивата фактът, че молителят вече е бил преследван е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че преследването не би се повторило. От съществено значение е общата достоверност на твърденията на молителя, както и обстоятелството дали чрез политическото мнение, което е изразявал или чрез дейностите, които евентуално е извършвал, за да популяризира това мнение по време на пребиваването си в държавата на произход или след отпътуването си оттам, жалбоподателят вече е привлякъл неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава . Липсата на подробно обсъждане на изложените в молбата за закрила опасения за преследване и необходимостта от обсъждане на бежанската история в светлината на актуалната ситуация в страната на произход налагат отмяна на решението на административния съд. Тъй като такива нарушения са допуснати и в самото административно производство, това налага и отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново разглеждане на административния орган. При новото произнасяне следва отново подробно и конкретно да се прецени бежанската история на чужденеца, в съответствие с последната достъпна актуална информация за страната на произход и по-конкретно по отношение подхода на официалната власт към лицата, изразяващи различно от официалното политическо мнение и лицата с [заличен текст]. Административният орган следва да вземе предвид установената съдебна практика на Съда на ЕС относно понятията политическо мнение , основателни опасения , преследване , определена социална група . По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд