Решение № 14234 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6750/2016 г.

Решение № 14234 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6750/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО "НСК"), Софийска област при Регионална дирекция за национален и строителен контрол - Югозападен район (РДНСК-ЮЗР) срещу решение № 422 от 19.04.2016 г., постановено по адм. дело № 963/2015 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отменена негова заповед № ДК-11-СФ-34 от 12.10.2015 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "М. С." ЕООД, град Г., представлявано от управителя М. М., чрез процесуалния му представител в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С.-област е образувано по жалба на "М. С." ЕООД срещу заповед № ДК-11-СФ-34 от 12.10.2015 г. на началника на РО "НСК", Софийска област, с която на основание чл. 156, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отменено разрешение за строеж № 25 от 23.09.2015 г., издадено от главния архитект на община Г. за обект "Изграждане на кабелна електронна съобщителна мрежа, окачена по стълбовете на "ЧЕЗ Р. Б." АД", град Г., община Г.. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но при неправилно приложение на материалния закон, поради което я е отменил. Решението е неправилно. При отмяната на разрешението за строеж № 25 от 23.09.2015 г., издадено от главния архитект на община Г., началникът на РО "НСК", Софийска област е действал служебно по силата на правомощията му по чл. 156, ал. 3 от ЗУТ, както изрично е посочено и в издадената заповед. Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, издадените разрешения за строеж, заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересованото лице в срока по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ или при служебна проверка от органите на ДНСК, в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Визираният в разпоредбата срок за обжалване е преклузивен, както за заинтересованите лица, така и за органите на ДНСК, от което следва, че пропускането му погасява правото на обжалване, за първата категория субекти, респ. погасява правото на отмяна от органите на ДНСК. В ал. 3 на чл. 156 от ЗУТ е посочено, че при констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. В случая оспореният административен акт е издаден от орган на ДНСК, на основание втората от алтернативно предвидените хипотези в чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, при служебно извършена проверка. За да отмени обжалваната в производството заповед, първоинстанционният съд се е позовал на противоречието й с материалноправни разпоредби, като е извел този правен извод, единствено с оглед заключението, дадено от вещото лице, без да изложи абсолютно никакви мотиви в подкрепа на този извод, като не е обсъдил нито наведените с жалбата оплаквания, нито тези, направени от страна на административния орган. В съдебната фаза, на основание чл. 168 от АПК съдът има задължение, да провери законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В обжалваното първоинстанционно решение процесната заповед не е подложена на проверка на нито едно от основанията за незаконосъобразност, като лаконично е посочено, че същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдебното решението не съдържа мотиви относно релевантните при преценка законосъобразността на заповедта за отмяна на разрешението за строеж. Съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е изяснил всички обстоятелства от значение за случая и не е изложил съображенията си относно описаният обект в разрешението за строеж. В писменото си заключение и в обясненията си, дадени в съдебно заседание, вещото лице дава противоречиви данни относно характера и индивидуализацията на обекта, като съдът е дал вяра на заключението като обективно и компетентно, без да изложи фактически и правни изводи в подкрепа и не е изяснил напълно този въпрос. Н. повече - в решението си изобщо не е обсъдил тези противоречия, нито е посочил коя е според него, категорията на бъдещия строеж, с оглед правилното определяне на относимите законови разпоредби. Не е обсъдено още и съществуват ли вече изградени в целият обхват на кабелната мрежа стълбове на "Ч. Р. Б." АД, както и ще бъдат ли използвани стълбове на уличното осветление в града. В тази насока не са събирани и доказателства, с изключение на обясненията на вещото лице. Такива изводи не могат да бъдат правени за първи път в касационната инстанция. Това налага неправилното съдебно решение да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при което ще следва да бъдат събрани доказателства и изложени съображения относно характера, индивидуализацията и обхвата на обекта - предмет на оспорената заповед на РО "НСК", Софийска област. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,