Решение № 14052 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4337/2020 г.

Решение № 14052 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4337/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 219 от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински строителен контрол"- Столична община против решение № 629/4.02.2020 г., постановено по административно дело № 8878/2019 по описа на Административен съд- София-град. С описаното решение съдът е отменил като незаконосъобразна заповед № РА-30-296/28.09.2017 г., издадена от директора на дирекция "Общински строителен контрол"- Столична община. В касационната жалба се твърди, че атакуваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят сочи, че по категоричен начин е било установено извършване на незаконен строеж- земен насип, за който няма строителни книжа. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против издадената заповед за премахване на незаконния строеж. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба- "Крез инвестмънт" ООД, счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на направените в касационната инстанция съдебни разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана против акт, който подлежи на касационна проверка и е подадена е от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Административният съд е сезиран с жалба против заповед на директора на дирекция "Общински строителен контрол"- Столична община, с която на "Крез инвестмънт" ЕООД, в качеството му на извършител, е наредено да премахне незаконен строеж - "насип на земни маси" с квадратура над 30 кв. м и дебелина от 0, 2 до 0, 6 м, находящ се в имот с идентификатор 68134.28.08. 4, м. "Бел камък", район "Връбница". В заповедта е прието, че насипът от земни маси представлява незаконен строеж, тъй като е извършен без строително разрешение. Съдът е извършил цялостен контрол на атакуваната заповед и е приел, че е издадена от овластен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Приел е, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Този извод съдът е мотивирал със събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза. Съобразно тази експертиза, в посочения поземлен имот действително има насипани земни маси, но те нямат характеристиките на строителен насип. Разстланите земни маси не са изпълнени на пластове с определена дебелина и плътност, няма уплътняване. Вещото лице сочи, че насипаните маси не са песъкливи глини, а по-скоро хумусни маси. Експертът е посочил, че без трасиране на границите на процесния имот и замерване на обема на насипаните земни маси не може да се даде заключение за техния обем. Въз основа на тези факти съдът е приел, че в случая не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Отделно от това е посочил, че за да се приеме, че насипаните земни маси представляват строеж, за който се изисква издаване на разрешение за строеж, то те е следвало да бъдат с установена площ и височина извън нормативно определените, а такива факти по делото не са установени. Изложил е и мотиви, че липсват доказателства насипването на земните маси да е извършено от дружеството, посочено в заповедта като извършител на строежа. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и законосъобразни и се споделят и от касационната инстанция. Не са налице доказателства, които да определят насипа като строеж, за който се изисква издаване на разрешение за строеж. Липсват и доказателства, че именно посоченото в заповедта дружество е изпълнило посочения насип. Поради това не може да се приеме, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване от посоченото в заповедта дружество. Като е достигнал до идентични правни изводи, съдът е постановил решение, което изцяло съотвества на материалния закон. Предвид изхода на спора е основателна претенцията на ответника в касационното производство за присъждане на направените разноски. Съобразно представения списък разноските възлизат на 600 лева и представляват заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност не се споделя от съда. Действително делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но и уговореното възнаграждение не надхвърля размера, установен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение