Решение № 14387 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13125/2016 г.

Решение № 14387 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13125/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Д. И., подадена чрез адв. В. Г., против решение № 297/12.10.2016 г. по адм. д. № 860/2015 г. на Административен съд - В. Т.. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че по отношение на валидността на постановения отказ за издаване на разрешение за изсичане на дървета, съдът е бил длъжен да се произнесе, независимо, че същият не е бил обжалван. Счита, че с отказа на административния орган са били нарушени Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние /ДВ, бр. 84/26.09.2008 г./. Съдът не е обосновал издаването последователно на два противоречиви по съдържание административни акта. С оглед на това се иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира заплащането на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - О. П., редовно призована, се представлява от адв. С.. Оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Твърди, че производството по ЗОДОВ е допустимо само след отмяна на административен акт по реда на АПК, а в случая това изискване не е налице. Не е налице и бездействие, поради това че по искането на касационния жалбоподател е следвало да бъде издаден административен акт. Излага подробни съображения в подкрепа на изводите на съда. Претендира заплащането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на оспореното решение. По подадена от И. молба от 20.08.2014 г. за почистване на терена е издаден отказ да не се секат дървета. Срокът за обжалване на този отказ е изтекъл на 02.11.2014 г. Впоследствие кметът е издал исканото разрешение, но за периода от отказа до издаване на разрешението не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган. Като е приел, че не е налице бездействие на длъжностни лица от администрацията на О. П., първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. П. А. съд - В. Т. е предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от В. Д. И. срещу О. П. за сумата от 197 089,21 лв., представляващи пропуснати ползи и 60 000 лв. претърпени загуби по отпуснат кредит въз основа на договор за овърдрафт с партньор "Агра" за финансиране на земеделски производители срещу вземания на ДФ "Земеделие". Претендира се, че вредите са от незаконосъобразен акт, действия и бездействие на кмета на О. П. - отказ да издаде разрешение за почистване на самонастанила се дървесна и храстовидна растителност, незаконосъобразното му бездействие за периода от 01.09.2014 г. до 27.11.2014 г., когато е издадено разрешението за почистване, както и незаконосъобразните действия на главен експерт в О. П.. Претендира се и законната лихва за периода от настъпването на вредата до изплащане на задължение. Съдът е отхвърлил предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е приел, че и отказът, и разрешението, са индивидуални административни актове, издадени независимо един от друг. За времето от отказа до разрешението не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган, извършено по повод административна дейност, поради това че съгласно чл. 256 АПК бездействие ще е налице само при неизвършването на фактически действия, а не и на правни такива. Неиздаването на разрешение за почистване на дървесна и храстовидна растителност, респективно издаването на отказ, още повече реализирането на правата по чл. 91, респективно чл. 99 АПК не представлява неизпълнение на задължение за фактическо действие, с чиято незаконосъобразност да се свърже пораждането на материалното право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е посочил, че не са налице и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От доказателствата по делото не може да се обоснове категоричен извод за реалното настъпване на вреди за ищеца, които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице. Няма фактическо и правно основание да се твърди, че наемането на пасищата и мерите с наличието на самонастанила се тревна и дървесна растителност в същите и отказа на кмета тя да бъде почистена, са основанието за това лицето да не получи финансиране по програма, за която е кандидатствало, тъй като условията на ЗОСИ за издаване на съответното разрешение не са били изпълнени от страна на ищеца, а и целта на закона не е да позволи изсичането на дървесни видове на огромна площ, за да се получава субсидиране по европейските фондове. Същите съображения съдът е изложил и във връзка с твърденията на ищеца, че е понесъл вреди от незаконосъобразните действия на длъжностно лице - служител в О. П.. Подаването на сигнали и жалби до държавни органи, в това число и органите на реда, във връзка с извършването на незаконосъобразни действия не е действие по повод административна дейност. Още повече, че липсата на документи в работниците на съответното дружество, удостоверяващи законността на извършваната в имотите сеч, безспорно опосредява крайните резултати - спирането на сечта и даването на показания на работниците пред органите на реда относно законността на извършваните в земеделските имоти действия. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическата страна по делото е установено, че на 30.04.2014 г. между касационния жалбоподател и О. П. е сключен договор № 14-11 за предоставяне за временно и възмездно ползване за период от 01.05.2014 г. до 15.12.2014 г. на земеделска земя, представляваща пасище и мера с обща площ от 7543,063 кв. м. В чл. 4 от договора учредителят се е задължил да предаде държането на имотите в тридневен срок от подписването на договора в състояние, което отговаря на предназначението, за което са наети. В чл. 6 от договора е посочено, че учредителят не е отговорен за недостатъците на имотите, за които ползвателят е знаел или е могъл да узнае при огледа им и при сключването на настоящия договор, а в чл. 10 е посочено, че ползвателят е длъжен да поддържа имотите в добро земеделско и екологично състояние и да не възпрепятства ползването им за обща паша. Относно задълженията на ползвателя, в чл. 11, ал. 1 от договора е посочено, че същият е длъжен да спазва санитарно-хигиенните, противопожарните и екологични норми, както и да не уврежда почвата и заварените трайни насаждения, да извършва необходимите противоерозионни мероприятия. На 29.05.2014 г. от В. Д. И. е подадено заявление за подпомагане 2014, форма за физически лица с УРН 627399 и УИН 08/290514/80398. С. У. за декларирани площи/животни по схеми, по схема за единно плащане на площ, декларираната площ е в размер на 684,29 ха. На 18.07.2014 г. между "С. Ж. Е." АД и ЗП В. И. е сключен договор за овърдрафт партньор - "Агра" за финансиране на земеделски производители срещу вземания от ДФ "Земеделие" № 111. Договорът е на стойност 60 000 лева, като съгласно т. 6, част I, вр. т. 4 от част II от него, банката разрешава усвояването на кредита и след като получи от Д. фонд "Земеделие" удостоверение, доказващо вписването на залога върху вземането за субсидия в Регистър "Особени залози" на интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ към ДФ "Земеделие" - РА, в което изрично се посочва, че субсидията ще бъде преведена. На основание сключения наемен договор, ищецът подава до кмета на О. П. молба вх. № ОССД-02-08-4820/20.08.2014 г. за издаване на разрешение за почистване на дървесна и храстовидна растителност върху земеделските земи, предмет на договора, конкретно описани в приложение към молбата. По молбата кметът на О. П. е издал отказ за издаване на разрешение за отсичането на единични или групи дървета в посочените в молбата имоти, обективиран в писмо изх. № ОССД-02-08-4820/01.09.2014 г. В мотивите на същото е отразено, че молбата е в противоречие с Решение № 388/25.07.2013 г. на Общински съвет - П., с което са определени правилата за ползване на мерите и пасищата - общинска собственост. Посочено е в тази връзка, че в т. 2 от него е записано, че наемателите следва да почистват наетите от тях имоти от нежелана храстовидна растителност /къпина, шипка и др./ и да провеждат борба с агресивни и устойчиви видове /орлова папрат, чемерика и др./, а в т. 11 се съдържа забрана за унищожаване на единични или групи дървета. Изрично в отказа е посочено, че договорът е сключен за имоти, изрично поискани от ищеца в заявленията за наемане, като в придружаващи ги документи е декларирано, че същият е запознат с тях и е съгласен да ги наеме в този им вид. От страна на И., с молба рег. № 94-5276/26.09.2014 г., от министъра на земеделието и храните е поискано издаването на становище относно отказа на кмета на О. П.. Поискано е и съдействие и от Директора на ДФ "Земеделие" относно постановения от кмета на общината отказ за издаване на разрешение за изсичане на дървесна растителност в имотите, предмет на процесния договор, обективирано в писмо вх. № 02-040-6500/5041/11.11.2014 г. На 27.11.2014 г. от кмета на О. П. е издадено разрешение с изх. № РРЕПП-02-11-7135/27.11.2014 г. /л. 222/ на Виктор Д. И., в качеството му на ползвател на общински пасища и мери за ползване за периода от 01.05.2014 г. до 15.12.2014 г. по договор № 14-11-30/30.04.2014 г., да почисти имотите, предмет на същия при поставени допълнителни условия, свързани със спазване разпоредбите на Закона за горите и Закона за опазване на селскостопанското имущество, съответно предохранителни мерки за охрана на съседните имоти и имотите, в които ще се извърши сечта. Въз основа на тези установени факти съдът е изложил подробни обосновани изводи, при правилно приложение на материалния закон. Сключеният между страните по делото Договор № 14-11-30/30.04.2014 г., е за предоставяне за временно и възмездно ползване за период от 01.05.2014 г. до 15.12.2014 г. на земеделска земя, представляваща пасище и мера с обща площ от 7543,063 кв. м. Никъде в договора страните не са уговорили клауза, че тези земи ще бъдат предмет на заявяване пред ДФ "Земеделие" по схемите и мерките за подпомагане на земеделски производители. Както изрично в мотивите си е посочил съдът, самите условия на сключения договор налагат на ползвателя задължение да поддържа състоянието на мерите и пасищата такова, каквото е при подписването на договора. Това условие на договора, както и изричното посочване, че И. е бил запознат със състоянието на имотите към момента на подписване на договора, води до неоснователност на твърдението му, че кметът на О. П. е бил задължен да издаде разрешението за сеч на дървесина в наетите имоти и отказът му е причина за твърдяната вреда и пропусната полза от касационния жалбоподател. В съответствие с материалния закон съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за възникване на отговорността на ответната община, а именно -отменен като незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган, които пряко и непосредствено са причинили вредата. Издаденият първоначален отказ на 01.09.2014 г. е влязъл в сила като необжалван и е произвел правни последици. Правилно съдът е посочил, че поради липсата на жалба срещу този отказ, е неприложима хипотезата на чл. 91 АПК. Последващото разрешително от 27.11.2014 г. е друг административен акт, който не отменя предходния отказ на кмета. В него липсва възобновяване на производството по издаване на административен акт по чл. 99 АПК. Като последващ административен акт, издаден в интерес на молителя, не може да бъде преценен като отменящ предходния акт. Както правилно е посочил съдът, двата акта, издадени от кмета на О. П., са независими един от друг, поради което не може да се направи извод за наличие на отменен административен акт, от който произтичат вредите за касационния жалбоподател. Не са установени по делото и незаконосъобразни действия и бездействия на служители на администрацията на ответника, които да са препятствали издаването на разрешително и изсичането на дърветата в наетите имоти. Основна предпоставка, която липсва, за да се уважи искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в конкретния случай, е пряката и непосредствена причинна връзка между актовете и действията на ответника и претендираните вреди. Сключеният договор за наем е за обикновено възмездно ползване на общинските имоти. Клаузите в договора задължават касационния жалбоподател да запази вида на имотите, каквито са при подписване на договора. Никъде в този договор О. П. не е поемала задължение да осигури ползването на имотите за подпомагане по европейските фондове, доколкото състоянието на мерите и пасищата за целите на това подпомагане трябва да отговарят на изискванията на Наредба 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.). В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба, че О. П. е нарушила Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние /ДВ, бр. 84/26.09.2008 г./. Тези условия са приложими само и единствено при подпомагане на мерите и пасищата от европейските фондове, но не и при нормалното им ползване като мери и пасища. В този смисъл, при постановяване на отказа си, кметът на О. П. се е позовал на решение на ОбС, което поставя изискванията при ползване на общинските мери и пасища. Предвид изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. О. П. претендира заплащане на разноски по делото в размер на 6227.32 лв. От касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. Възражението е неоснователно, поради това че претендираното възнаграждение е в минималния размер по чл. 8, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,