Решение № 980 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5519/2012 г.

Решение № 980 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5519/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Николов Димитров от гр. София против решението от 28.03.2011 г., постановено по адм. дело № 672/2007 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против експертно решение /ЕР/ № 0214/5.04.2006 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, в частта, с която се отказва временна неработоспособност за периода от 12.12.2005 г. до 2.03.2006 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане, при което да бъде назначена експертиза от вещо лице с необходимата медицинска специалност. Ответната страна по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, в резултат на което делото е останало неизяснено, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на Иван Николов Димитров против експертно решение № 0214/5.04.2006 г. на НЕЛК, в частта, с която се отказва временна неработоспособност за периода от 12.12.2005 г. до 2.03.2006 г. За да постанови това решение съдът е приел, че с решението законосъобразно е прието, че не е налице документирано основание за признаване на временна неработоспособност пред периода от 12.12.2005 г. до 2.03.2006 г., тъй като след 12.12.2005 г. има регистрирани прегледи на 11.01.2006 г. и на 22.02.2006 г., в които не е описано състояние, обуславящо временна неработоспособност до деня на явяването в ТЕЛК. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, изготвено от вещо лице - уролог, според което към момента на постъпване на лицето във ВВМИ на 6.03.2006 г. е с данни за уринарна инфекция, за която е лекуван и преди това, при проведената консултация с уролог е дадено заключение, че се касае за хиперплазия на простата жлеза и е дадена терапия за 3 месеца; изводът на вещото лице е, че се касае за възпалителен процес на бъбреците и пикочния мехур, които са лечими и не водят до трайна или временна неработоспособност. Въз основа на това заключение съдът е направил извода, че правилно е отказано издаването на болничен лист за временна нетрудоспособност за процесния период. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото се установява, че с експертно решение № 0750 от заседание № 039/2.03.2006 г. на ТЕЛК за общи заболявания при IV МБАЛ - гр. София на Иван Николов Димитров е определена трайно намалена работоспособност /ТНР/ 38 %, с дата на инвалидизирането - 18.04.2005 г. и срок на инвалидността до 1.03.2009 г., при водеща диагноза - други болести на задстомашната жлеза, общо заболяване - състояние след субтотална резекция на панкреаса; хроничен панкреатит; захарен диабет - 2 тип; състояние след спленектомия и холицистектомия; хроничен пиелонефрит; нефролитиаза; хроничен простатит; дисков пролапс ЕЛ4-5. В мотивите на това решение е посочено, че след 12.12.2005 г. има регистрирани няколко прегледа в ЛКК, като описаното състояние не определя временна неработоспособност; посочено е също, че по тази причина ТЕЛК не оправдава временната неработоспособност за времето от 12.12.2005 г. до датата на явяване в ТЕЛК; този период да бъде оправдан с друг законоустановен отпуск. Това експертно решение е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, която се е произнесла с решение № 0214 от заседание № 062/5.04.2006 г., с което е определена трайно намалена работоспособност 58 %, с дата на инвалидизирането 18.04.2005 г., за срок до 1.03.2009 г., при водеща диагноза - други болести на задстомашната жлеза; общо заболяване - хроничен панкреатит; простатитис; хронична херния вентралис постоперативна; нефролитиазис; ст. пост холицистектомиам; резекционем панкреатис; спленектомиам ет оментектомиам; ст. пост лапаростомиам. В мотивите на решението, наред с произнасянето по процента ТНР на установените заболявания, НЕЛК се е произнесла и по обжалваната временна неработоспособност, като не я потвърждава, поради липса на документирано състояние, обуславящо неработоспособност след 12.12.2005 г. Посочено е също, че вследствие забавяне на административното производство, лицето не е получило своевременно експертно решение, което да отмени или потвърди обжалваната неработоспособност, за което няма вина. Пред съда е оспорено експертното решение на НЕЛК само в частта относно произнасянето по липсата на основание за временна неработоспособност за периода 12.12.2005 г. - 2.03.2006 г. При произнасянето по този спорен предмет първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствени правила, в резултат на което спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което препятства проверката относно правилността на решението с оглед спазването на материалния закон. Процесуалните нарушения са свързани със събирането на доказателства и по-конкретно се изразяват в това, че съдът без основание не е изслушал допусната от него медицинска експертиза от вещо лице със специалност гастроентерология, която е следвало да се произнесе по здравословното състояние на Иван Димитров през спорния период. В първото съдебно заседание по делото, проведено на 16.11.2007 г. жалбоподателят е поискал назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да бъде изготвена от вещи лица със специалности по всички установени в ЕР болести. Съдът е допуснал исканите експертизи със задачи вещите лица да дадат заключения относно процента трайно намалена работоспособност на жалбоподателя по всяко от установените заболявания към датата на изготвяне на експертното решение на НЕЛК; определил е заключенията да бъдат изготвени от три вещи лица със специалност, съответно - хирург, ендокринолог и нефролог. Впоследствие, персонално определените вещи лица са променяни по няколко пъти по различни причини с разпореждания на съда от закрити заседания. В съдебното заседание на 6.06.2008 г. жалбоподателят е поискал да бъде назначено вещо лице със специалност вътрешни болести или гастроентеролог, което да се произнесе по въпроса относно наличието на основания за временна неработоспособност за периода 12.12.2005 г. - 2.03.2006 г. С определение от същото съдебно заседание съдът е поставил допълнителна задача на съдебно-медицинската експертиза в посочения смисъл, като е определил тя да бъде изпълнена от вещото лице д-р Пламен Радоев Попиванов /определено като вещо лице - ендокринолог по вече назначената експертиза за определяне на процента ТНР/; допълнил е също задачата на това вещо лице за определяне на процент ТНР за водещото заболяване - панкреатит. Въз основа на забележка от 18.07.2008 г. от длъжностното лице по призоваването, изписана върху призовка до вещото лице д-р Пламен Радоев, изпратена на 12.06.2008 г., според която вещото лице не желае повече да работи като такова, съдът е постановил разпореждане от 5.09.2008 г., с което е заменил това вещо лице с д-р Галина Станкева. С молба от 26.11.2008 г. жалбоподателят е оттеглил жалбата си против експертно решение на НЕЛК в частта относно определения процент трайно намалена работоспособност и е поискал производството в тази част да бъде прекратено. В същата молба е посочил, че поддържа жалбата си относно неработоспособността. Във връзка с тази молба, с разпореждане от закрито заседание на 2.12.2008 г. съдът е заличил всички допуснати медицински експертизи, с изключение на експертизата с назначено вещо лице д-р Пламен Радоев, който да се произнесе за наличие или не на временна неработоспособност за периода 12.12.2005 г. - 2.03.2006 г. /очевидно, без съдът да отчете, че това вещо лице вече е заменено с д-р Галина Станкева с разпореждане от 5.09.2008 г./. От вещото лице Галина Станкева е подадена молба от 26.02.2009 г. за освобождаването й като вещо лице поради служебна ангажираност на датата на съдебното заседание на 17.03.2009 г., която съдът не е уважил, като с определение от посоченото заседание е дал указания на вещото лице да изготви експертизата. Последвала е повторна молба от същото вещо лице от 21.10.2009 г., в която е посочено, че водещите диагнози на жалбоподателя са гастроентерелогични, а не ендокринни, поради което вещото лице счита, че не е компетентно да изготви заключението и моли да бъде заменено. По тази молба съдът се е произнесъл с определение от съдебно заседание на 03.11.2009 г., като е заменил вещото лице с д-р Тодор Иванчев - гастроентеролог. От това вещо лице е представено становище по делото от 31.03.2010 г., в което е изложено, че според представената по делото медицинска документация Иван Димитров е бил на медицински прегледи, както следва: 7.12.2005 г. - от ЛКК, 15.12.2005 г., 11.01.2006 г., 22.02.2006 г. - от гастроентеролог; 20.11.2006 г. - от ендокринолог; освен това са провеждани и лабораторни изследвания на 8.12.2005 г., 10.12.2005 г., 20.01.2006 г. /посочени са страниците от делото, на които се намират тези документи/, от които е видно, че при жалбоподателя са налице, освен гастроентерологични и други хронични заболявания - урологични и ендокринологични. В това становище е посочено също, че в цитираната медицинска документация са налице достатъчно данни, доказващи временна нетрудоспособност на жалбоподателя, но поради посочените обстоятелства вещото лице не е в състояние да се произнесе по спора /като посочва и че не му е поставена конкретна задача/ и моли да бъде освободено. С определение от съдебно заседание на 13.04.2010 г. съдът е докладвал становището на вещото лице д-р Тодор Иванчев, като е посочил, че намира това вещо лице за компетентно да изготви експертизата. Наред с това съдът е прецизирал задачата на вещото лице в следния смисъл: "Като вземе предвид доказателствата по делото, включително преписката по издаване на оспореното ЕР на НЕЛК, да даде заключение дали за процесния период 12.12.2005 г. - 2.03.2006 г. жалбоподателят е бил временно неработоспособен, респективно при определяне на ТНР, взето ли е предвид неговото състояние, респективно същото въз основа на какви актове е констатирано, същите издадени ли са по законоустановения ред". В съдебното заседание жалбоподателят е поискал експертизата да бъде заменена с комплексна, като в състава й освен вещото лице гастроентеролог да се включи и вещо лице ендокринолог. Съдът е обявил, че ще се произнесе по това искане в закрито заседание. С разпореждане от 29.04.2010 г. съдът е изменил определението за назначаване на СМЕ, като е определил експертизата да бъде комплексна и е включил в състава й, освен вещото лице Иванчев, и вещото лице Пламен Радоев Попиванов - ендокринолог /очевидно, без съдът да съобрази, че с разпореждане от 5.09.2008 г. това вещо лице вече е заличено, тъй като не работи като вещо лице/. От вещото лице д-р Тодор Иванчев е подадена молба от 27.05.2010 г., в която, като се е позовал на изложеното в становището си от 31.03.2010 г., отново е поискал да бъде освободен от ангажимента на вещо лице. По тази молба съдът се е произнесъл с разпореждане от 7.06.2010 г., като е посочил, че заменя вещото лице д-р Иванчев и е дал указания другото вещо лице да бъде посочено на съда от ВМА, Клиника по гастроентерология, за което да се изпрати нарочно искане. В съдебното заседание на 17.06.2010 г. съдът е дал указания да се изпълни разпореждането му за изискване на вещо лице от ВМА. В това заседание жалбоподателят е направил изявление, че се отказва от вещото лице ендокринолог и е поискал да бъде назначено вещо лице уролог. По това искане съдът е постановил определение в същото заседание, с което е отменил определението си от 16.11.2007 г. за назначаване на СМЕ, което да се изпълни от специалист в областта на ендокринологията /очевидно, съдът не е съобразил обстоятелството, че с разпореждане от 2.12.2008 г. тази експертиза вече е заличена и не касае предмета на спора след частичното оттегляне на жалбата относно процента ТНР/; допуснал е СМЕ с "наличната по делото задача, а именно: временна неработоспособност в периода 12.12.2005 г. - 2.03.2006 г., с оглед изложеното в обжалваното ЕР № 214 от 5.04.2006 г." /цитат от определението/ и е разпоредил в писмото до ВМА да се изиска посочване освен на вещо лице гастроентеролог и на вещо лице - уролог. С разпореждане от 1.10.2010 г. съдът е определил за вещо лице д-р Николай Милушев и вещо лице д-р Тодор Симеонов Иванчев - гастроентеролог /очевидно, без съдът да отчете, че второто от вещите лица вече е заличено с разпореждане от 7.06.2010 г./. Призовката до д-р Милушев е върната с бележка, че вещото лице е подало молба за заличаване от списъка на вещите лица и вече не работи като такова. С разпореждане от 13.10.2010 г. съдът е разпоредил да се пише писмо до УМБАЛ "Света Анна" - Клиника по урология, за посочване на експерт за изпълнение на задачата. Такова е посочено с писмо от УМБАЛ от 2.10.2011 г. и с разпореждане от 3.11.2010 г. съдът е определил за вещо лице д-р Симеон Димитров Рангелов, който да се произнесе по задачата, формулирана в съдебно заседание на 16.11.2007 г. /очевидно без съдът да съобрази, че тази задача е заличена с разпореждане от 2.12.2008 г. и не касае предмета на спора след частичното оттегляне на жалбата/. С определение от закрито заседание на 17.11.2010 г. в тричленен състав съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 203 ГПК - 1952 г., поради писмено оттегляне на жалбата от страна на Иван Николов Димитров срещу ЕР на НЕЛК № 0214 от 5.04.2006 г. в частта относно определяне процент на неработоспособност, съгласно подадената от същия молба от 26.11.2008 г. Със същото определение съдът е разпоредил да бъде призовано вещото лице Симеон Димитров Рангелов - лекар ординатор в Клиника по урология при УМБАЛ "Света Анна", което да даде заключение на базата на приетите писмени доказателства дали в периода от 12.12.2005 г. до 2.03.2006 г. жалбоподателят е бил временно неработоспособен с оглед урологичните заболявания, от които страда. Вещото лице д-р Тодор Симеонов Иванчев е подало молба от 14.01.2011 г. /без входяща дата в съда/ с искане да бъде считан за освободен от задължението за изготвяне на заключението, тъй като установил от данните по делото, че е заменен с друго вещо лице. По тази молба е поставено разпореждане от съдия без дата, със съдържание "КД!" /предвид общоустановената практика, тази абревиатура вероятно означава "Към делото"/. От вещото лице д-р Симеон Рангелов е изготвено заключение, представено в съда на 1.02.2011 г., което е изслушано в съдебно заседание на 8.02.2011 г. и чието крайно заключение е, че на базата на приети писмени доказателства в периода 12.12.2005 г. - 2.03.2006 г. жалбоподателят не е бил временно неработоспособен с оглед урологичните си заболявания. Именно въз основа на това заключение първоинстанционният съд е изградил изводите си за неоснователност на подадената от Иван Димитров жалба против ЕР на НЕЛК № 0214/5.04.2006 г. В съдебното заседание, на което е изслушано заключението жалбоподателят е направил възражение, че според предишните протоколи от съдебни заседания е следвало да се изготви тройна експертиза от вещи лица гастроентеролог и уролог. В отговор на това възражение съдът е обяснил на страната, че в закрито заседание на 17.11.2010 г. е назначено вещо лице уролог - Симеон Рангелов. След изслушване на вещото лице по изготвеното заключение жалбоподателят е направил искане за бъде назначено вещо лице със специалност гастроентерология, като се е посочил, че такова е било искането му от преди две години. Съдът е оставил без уважение това искане по мотиви, че е назначил вещото лице Симеон Рангелов в закрито съдебно заседание с определение от 17.11.2010 г., тъй като е преценил, че вещото лице следва да бъде уролог. В съдебното заседание на 8.02.2011 г. съдът е обявил делото за решаване и на 28.03.2011 г. се е произнесъл със съдебно решение, което е предмет на настоящото касационно производство. Междувременно от жалбоподателя е подадена молба от 22.02.2011 г., с която отново е поискал да бъде назначено вещо лице гастроентеролог, което да се произнесе по поставената задача за временна неработоспособност за периода 12.12.2005 г. - 2.03.2006 г., като е подчертал, че никога не се е отказвал от тази задача. С разпореждане от 23.02.2011 г. съдът е оставил тази молба без разглеждане. От подробно описаните процесуални действия на съда във връзка с изслушване на заключение по поисканата от жалбоподателя съдебно медицинска експертиза, се налага извода за допуснати от съда съществени процесуални нарушения - съдът многократно се е произнасял по задачата на експертизата, като е допускал неотносими задачи, повтарял е вече определена задача на вещи лица, възлагал е на вещите лица да изготвят заключение по неотносима задача /за процента ТНР/, която вече преди това е бил заличил, неколкократно е назначавал едни и същи вещи лица, които преди това е заменил по тяхно искане, поради некомпетентност или по други причини. Следва да се отбележи, че съдът в нарушение на процесуалното правило по чл. 41, ал. 1 от Закона за административното производство /приложим закон в това производство съгласно § 4, ал. 1 ПЗР АПК/ е постановявал повечето от актовете си еднолично, а не в тричленен състав, както повелява посочената норма /казаното се отнася за всички разпореждания в закрито заседание/, което е недопустимо, тъй като съдът се произнася по доказателствените искания на страните в състава, в който следва да бъде разгледано и постановено решението, т. е. в случая е следвало да се произнася в тричленен състав. В крайна сметка съдът е решил делото без да е изготвено и изслушано заключение по комплексната експертиза в частта, отнасяща се до гастроентерологичните заболявания на жалбоподателя, която е допуснал по искане на същия и е определил да бъде изготвена от вещо лице гастроентеролог, предвид постановените определения и разпореждания в този смисъл и преди всичко с оглед водещото заболяване на жалбоподателя. При положение, че съдът впоследствие е формирал становище, че с оглед предмета на спора /или по други причини/ не е необходимо изслушване на вещо лице гастроентеролог, то е следвало да обоснове този извод и по надлежния ред /с нарочно определение/ да заличи вече допуснатата експертиза, която е определил да бъде изготвена от вещо лице гастроентеролог. В резултат на допуснатите процесуални нарушения делото е останало неизяснено от фактическа страна относно съществения въпрос дали са били налице основания за временна неработоспособност на жалбоподателя Иван Димитров през периода 12.12.2005 г. - 2.03.2006 г. с оглед заболяванията, които са посочени в експертното решение на НЕЛК и наличната медицинска документация. Такова заключение има само за урологичните заболявания на жалбоподателя, които не изчерпват всичките установени към процесния период заболявания. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособност /приета с ПМС № 99/31.05.2005 г., отменена от 18.05.2010 г./, която е действала към процесния период, при временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение. Поради това че в случая към дата 12.12.2005 г. временната неработоспособност на жалбоподателя е продължила без прекъсване повече от 6 месеца, то съгласно чл. 21, ал. 2 от посочената наредба отпускът може да бъде разрешен само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. В тази връзка, в конкретния случай жалбоподателят е насочен към ТЕЛК за преценка на временната неработоспособност с протокол на ЛКК № 386/7.12.2005 г., приложен по делото. Поради изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът не е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да бъде изслушана назначената вече медицинска експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице гастроентеролог и която да даде заключение, с оглед приложената по делото медицинска документация относно здравословното състояние на Иван Николов Димитров, дали същият е бил във временна неработоспособност през периода от 12.12.2005 г. до 2.03.2006 г. За изготвянето на експертизата съдът следва да определи вещо лице със специалност гастроентерология, като съобрази обстоятелството, че вещото лице д-р Тодор Иванчев вече двукратно е заменяно по негова молба и очевидно не е в състояние или не желае да изготви заключение с поставената задача. Съдът следва да определи друго вещо лице, което е действащо като такова, има необходимата компетентност и е в обективна възможност да изпълни поставената задача. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,