Решение № 312 от 14.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 925/2011 г.

Решение № 312 от 14.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 925/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 250 ГПК. Образувано е по подадена молба от Министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на Държавата с вх. № 9433/17.10.2013 г., ответник по т. д. № 925/2011 г. по описа на ВКС на РБ, II т. о. за допълване на решение № 72 от 16.09.2013 г. по същото т. д. № 925/2011 г., с което след отмяна на въззивно решение № 81 от 29.03.2011 г. по в. гр. д. № 45/2011 г. на Великотърновския апелативен съд при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК са уважени предявените от [фирма] против ДА "Д. резерв и военновременни запаси" и Държавата искове с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че е носител на правото на собственост върху недвижим имот "З. К.", находящ се в [населено място] и за осъждането им да му бъде предадено владението върху процесния недвижим имот. С молба, вх. № 9433/17.10.2013 г. ответникът по касация моли касационното решение да бъде допълнено чрез произнасяне по възражението му за придобиване на имота по давност, въведено с отговора на исковата молба. Ответникът [фирма] оспорва молбата като неоснователна. Ответникът в производството ДА "Д. резерв и военновременни запаси" изразява становище за основателност на молбата по чл. 250 ГПК. Върховният касационен съд, състав та Търговска колегия, Второ отделение приема, че молбата е подадена в срока по чл. 250 ГПК и е процесуално допустима, но е неоснователна. Подадената молба от ответника по касация за допълване на касационното решение е неоснователна. На допълване подлежи това съдебно решение, чиито диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда на чл. 250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице. Чрез производство по допълване на решение не може да се изменят мотивите и диспозитива на постановеното решение, в какъвто смисъл са доводите и целта на молителя. Очевидно с молбата за допълване на решението се цели преразглеждане на постановения резултат, но това е недопустимо дори и при основателно искане за допълване на решението, тъй като то трябва да се съобрази със забраната на чл. 246 ГПК. Независимо от изложеното постановеното от ВКС, II т. о. решение не е непълно, защото предметът на касационната проверка, а оттам и предметът, по който се произнася касационният съд, се определя от подържаните касационни основания за неправилност на въззивното решение - чл. 281, т. 3 ГПК. К. съд не е съд, който установява фактическата обстановка по спора, а извършва проверка по законосъобразност на постановеното въззивно решение и в рамките на тази проверка при хипотезата на чл. 292, ал. 2 ГПК, какъвто е настоящият случай, се произнася по съществото на иска. След като в случая нито първоинстанционният, нито въззивният съд са се произнесли по възражението на ответника за придобивна давност, не може Върховният касационен съд да направи това за първи път с решението си по съществото на спора. Не е налице непълнота на касационното решение, защото обсегът на правомощията му са очертани от предмета на обжалваното въззивно решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение