Решение № 6200 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2016 г.

Решение № 6200 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община К. чрез адв. Стойчев против решение № 1500/25.07.2016 г. на Административен съд- П., постановено по адм. дело № 1233/2016 г., с което е отменена негова заповед № РД 15-00-186/09.05.2016 г., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ за премахване на незаконен строеж " Сграда на два етажа", изпълнена в имот с идентификатор № 39921.10.267 в землището на гр. К., местност "Баталиите". С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Претендират се разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена защита поддържа жалбата. Ответникът- О. И. П., в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Кацарска изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество- за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че сградата е построена преди 07.04.1987 г. и е търпима съгласно на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, поради което строежът не подлежи на премахване, а заповедта е незаконосъобразна. Решението е правилно. По делото не се спори, че процесната сграда е без строителни книжа и е построена през 1982-1985 г. от О. П., Т. П.-починала и И. П.- починал в земеделска земя по § 4 от ПР на ЗСПЗЗ, с предоставено право на ползване. Липсват данни за изпълнена процедура по § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ и за придобиване от О. П. на право на собственост върху земята след заплащането й на собственика чрез общината по цени, определени от МС, както и данни за придобиване от собствениците на земята на собствеността върху сградата чрез заплащането й на ползвателя, построил сградата по реда на § 4а, ал. 3 ЗСПЗЗ. В този случай е приложим § 4, ал. 4 ЗСПЗЗ, според който когато стойността на земята и на сградата не бъдат заплатени, сградата и принадлежащият й урегулиран поземлен имот, определен с плана на новообразуваните имоти по § 4к, се изнасят на публична продан по реда на ГПК. В него могат да участват собствениците на земята и на сградата. Съгласно чл. 177, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) постройките, които могат да се изграждат в земите с право на ползване може да имат застроена площ до 35 кв. м., в която не се включват открити тераси, външни клозети, малки водоеми и др., чието изграждане е допустимо. Според ал. 2 постройките са едноетажни и може да имат най-голяма височина 2,80 м. от готов под до пресечната линия на фасадната плоскост с външната покривна плоскост и най-много 4,50 м. до най-високата част на билото. Според констативния акт и оспорената заповед застроената площ е 56,25 кв. м, докато според измерванията на приетата по делото съдебно-техническа експертиза към 27.06.2016 г. първият етаж е с площ от 29,54 кв. м (5,85 м х 5,05м ), верандата пред първия етаж е 18,24 кв. м; застроената площ на обитаемите помещения на втория етаж е от 27,74 кв. м (6,85м х 4,05м), има изпълнена тераса с площ от 32,60 кв. м, а височината на билото на сградата е 4,65м. Застроената площ следва да се определя по правилата на § 5, т. 15 ДР на ЗУТ- площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж. В застроената площ не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и др. елементи с височина до 1,2 м. от средното ниво на прилежащия терен. Следователно, по тези правила, към 27.06.2016 г. застроената площ на незаконния строеж е 29, 54 кв. м., а нарушението е по отношение на втория изграден етаж. В частта до застроена площ от 35 кв. м. процесната сграда е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. За останалата част от застроената площ, в частност - втори етаж, е налице противоречие по правилата и нормативите, действали по време на извършването й. Тези правила обаче са отменени през 1995 г. и съгласно ЗУТ няма ограничение за допустимата застроена площ. В този смисъл сградата се явява изцяло търпим строеж, както правилно е приел административният съд. Аргумент за това е и нормата на § 4а, ал. 2 ПР на ЗСПЗЗ, според която когато сградата е със застроена площ над 35 кв. м. или е по-висока от един етаж, гражданинът, който придобива правото на собственост по силата на този закон, заплаща в полза на държавата и прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част от сградата в размер, определен от МС. Т. такса не се заплаща, ако построената сграда към 1 януари 1992 г. е единствено жилище на семейството на собственика, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца. Следователно се допуска развиване на процедурите по § 4а ПР на ЗСПЗЗ и по отношение на сгради, които са в отклонение от правилата и нормите по Наредба № 5/1977 г. (отм.) В случая е без значение издаването и отмяната на удостоверението по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Последното не е задължително за административния орган, компетентен в производството по премахване на незаконните строежи, както и за съда. Търпимостта на строежа подлежи на служебна и задължителна проверка и след като по делото се установи, че сградата е търпима, тя не подлежи на премахване. Поради това, както правилно е приел първоинстанционният съд, обжалваната заповед е незаконосъобразна. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 480 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК