Решение № 3287 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Български пощи ЕАД, чрез процесуален представител, срещу решение 3069 от 09.05.2023г., постановено по адм. дело 10110/2022г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 456 от 26.09.2022г. по преписка 253/2019г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, в частта му по т. 3. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и постъпила по делото писмена молба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът Е. Ангелов не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Български пощи ЕАД срещу решение 456 от 26.09.2022г. по преписка 253/2019г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, в частта му по т. 3, с която на Български пощи ЕАД и Е. Ангелов на основание чл.47, ал.1 във връзка с чл.76, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ е предписано да преустановят дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., състояща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда до и в сградата в която се помещава Пощенска станция /ПС/ с. Малко Враново 7067, ул. Еделвайс 3 като бъдат предприети необходимите действия за изграждане на достъп за лица с увреждания. На Български пощи ЕАД е даден едномесечен срок от получаване на решението да уведоми комисията за предприетите мерки за изпълнение на предписанията. За да достигне до този резултат АССГ е приел, че решение 456 от 26.09.2022г. по преписка 253/2019г. на КЗД в обжалваната му част, е постановено от компетентен орган надлежно конституиран и заседавал състав на КЗД, при необходимото мнозинство, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Споделя се извода на съда, че в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр., Комисията е провела предвидената в специалния закон процедура по проучване, изискала е и приложила доказателства и становища от участниците в производството, като представените документи са били обсъдени, изготвен е доклад, проведени са открити заседания, за които страните са били надлежно призовани. Предвид относимите за спора доказателства съдът е извел обоснован извод, че решението на КЗД е материално законосъобразно, като от Български пощи ЕАД е осъществена дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл.5 ЗЗДискр. Не е спорно по делото, че в процесния обект - Пощенска станция в с. Малко Враново, 7067, ул. Еделвайс 3 липсва изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания. Български пощи ЕАД в качеството си на доставчик на обществени услуги е адресат на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, като съдът е извършил подробен анализ от кои норми следва това задължение. Неизпълнението му представлява неравно третиране по признак увреждане по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. Общественият характер на предоставяната от дружеството услуга, определя мястото като публично, като в тази връзка съдът е направил коректен анализ на нормата на чл.5 ЗЗДискр. Поддържането от Български пощи ЕАД към момента на проверката на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция в с. Малко Враново, 7067 и неосигуряването на достъпна среда правилно е квалифицирано както от КЗД, така и от съда като нарушение, съгласно чл.5 ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак увреждане, съгласно чл.4 ЗЗДискр. Пощенската станция е публично място и задължението да осигури безпрепятствен достъп на лица с увреждания до него е на лицето, което осъществява дейност на това място. За Български пощи ЕАД като доставчик на обществени услуги и ползвател на процесното помещение, съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност и след като не е осигурил такава, дружеството е допуснало неравно третиране по отношение на тези лица. Облигационните отношения между Български пощи ЕАД и наемодателя са ирелевантни за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда, което задължение е за лицето, предоставящо услугите си на публично място, както законосъобразно е приел първостепенния съд. Позоваването от първоинстанционния съд на §1, т.2 от Наредба 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания (отм. ДВ бр. 12/12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021 г.) относно определението за Достъпна среда, е неправилно, тъй като към момента на издаване на оспореното решение на КЗД тази норма не е действаща, а съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Тази допусната неточност на първоинстанционния съд не води до отмяна на съдебното решение единствено на това основание, защото в действащата и приложима за случая Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията определението за достъпна среда, дадено в §1, т.2, е идентично с отменената наредба, поради което посоченото несъответствие не е съществено. Изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контрола върху публичното място. По тези съображения даденото предписание на основание чл.47 във връзка с чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., правилно е прието като законосъобразно, издадено в изпълнение на задължението на КЗД в качеството й на независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че в противоречие с чл.172а, ал.2 АПК в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Съгласно чл.172а, ал.2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение подробно е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи, вкл. е обсъдил, приетите по делото писмени доказателства, депозирани от процесуалния представител на Български пощи ЕАД, като е изложил подробни съображения защо именно дружеството има задължението да осигури достъпна среда до ползвания от него обект. Обсъдени са и останалите направени от страна на оспорващото дружество възражения, като същите обосновано са приети за неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото, основателна е претенцията на ответната страна Комисията за защита от дискриминация, за присъждане на разноски -юрисконсултско възнаграждение, дължими от касационния жалбоподател в размер на 100.00 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,