Решение № 15503 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6822/2020 г.

Решение № 15503 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6822/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Чепеларе срещу решение № 51/19.02.2020 г. по адм. д. № 483/2019 г. на Административен съд - Смолян. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – К. Яръмов, чрез своя процесуален представител, намира касационната жалба за неоснователна и претендира съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от К. Яръмов срещу Заповед № 603/18.11.2019 г. на кмета на община Чепеларе, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "пристройка към жилищна сграда /изба/", изпълнен в УПИ I-296, кв. 30 по плана на [населено място]. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административният орган не е допуснал нарушения на процедурата по издаване на констативен акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. По делото безспорно е установено, че констатираното строителство е извършено от жалбоподателя без издадени строителни книжа. Строежът като извършен през 1970 г. подлежи на преценка за приложимост на разпоредбата за търпимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Незаконният строеж е постройка на допълващо застрояване, който не е бил допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. В заповедта не е индивидуализиран в достатъчна степен строежа или частта от строежа, подлежащ на премахване. Предвид това нарушение и бланкетните мотиви в административния акт по преценка на търпимостта на констатирания строеж, издадената заповед е незаконосъобразна. Така постановеното решение е процесуално незаконосъобразно и необосновано: Представеният с административната преписка констативен акт № 3/24.06.2019 г. дава достатъчна възможност да се конкретизира процесното строителство. По описание то представлява масивна едноетажна, стоманобетонна пристройка /изба/ от източната част на жилищната сграда, с размери в план – дължина 11, 20, широчина 2, 60 м и височина 2, 45 м. В окомерната скица към констативния акт, строителството е отразено като защрихована част от скицата. Процесният строеж е достатъчно индивидуализиран в обжалваната заповед по начин, който съответства на действителното положение. Поради това изводът на съда, че източната стена на процесния обект осъществява подпорна стена и не е ясно дали тя подлежи на премахване, водейки до неясно изразяване на волята на административния орган, е необоснован и в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд не е извършил цялостна преценка за търпимостта на процесното строителство. Пристройката не попада в обхвата на понятието за допълващо застрояване, доколкото същата става част от основното застрояване, тъй като се интегрира неделимо от сградата на основното застрояване. С оглед на това, неправилно са изследвани предпоставките за търпимост за постройка за допълващо застрояване, каквото е недопустимо според действащия ПУП и ЗУТ, като по този начин съдът не е изложил разсъждения за търпимостта на строежа по ЗУТ. Поради това, като е приел, че не са осъществени предвидените предпоставки в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, съдът е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да установи безспорно релевантните за изхода на спора обстоятелства относно предпоставките за търпимост на процесния строеж, респективно липсата на такава. По реда на чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,