Решение № 5361 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2103/2021 г.

Решение № 5361 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2103/2021 г., IV о., докладчик председателят Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. С. подадена чрез процесуален представител адвокат В., срещу решение № 6172 от 09.11.2020 г., постановено по адм. дело № 937/2020 г. от Административен съд С. – град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед № РТР20-РД66-1/09.01.2020 г. издадена от кмета на Район "Триадица"-Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТС0 е наредено изземването от жалбоподателя на общинско жилище, находящо се в гр. С., [адрес]. В жалбата са развити доводи за неправилност и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно релевирани доводи във връзка с касационните основания моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като оспорената заповед бъде отменена. Претендира разноски. Ответникът – кмета на Район "Триадица"-Столична община чрез юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящият състав от четвърто отделение намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Производството пред Административен съд С. – град е било образувано по жалба на Н. С. против Заповед № РТР20-РД66-1/09.01.2020 г. издадена от кмета на Район "Триадица"-Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТС0 е наредено изземването от жалбоподателя на общинско жилище, находящо се в гр. С., [адрес]. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат след проверката за законосъобразност по чл. 168 АПК е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочени в нея фактически и правни основания и при спазване на административнопроизводствените правила. Процесната заповед била издадена и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 2 от ЗОС. Съдът е приел за безспорно установено, че имотът – обект на заповедта, е общинска собственост. Отчетено е, че е налице влязла в сила заповед за прекратяване на наемните правоотношения с жалбоподателя с № РТР18-РД66-20/14.08.2018 година на кмета на Район "Триадица"-Столична община. Последица от влизането в сила на тази заповед била отпадане на правното основание за държане на имота, като това било и материалноправната предпоставка да се упражни законосъобразно правомощието по изземването му. Съдът е посочил още, че в случая, процесната заповед с правно основание чл. 65, ал. 2 от ЗОС, е издадена след влизане в сила на Решение № 4602/13.08.2020 г. по адм. дело № 1317/2020 г., по описа на Административен съд-С.-град, предмет на което е било прекратяването на наемното правоотношение между страните и предпоставките за това. Посочено е от съда, че със сила на пресъдено нещо е установено отпадането на правното основание жалбоподателката да ползва процесното жилище, поради което на визираните основания е следвало да бъде иззето, в който смисъл е оспорения адимнистративен акт. Обжалваното решение е правилно. Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на Заповед № РТР20-РД66-1/09.01.2020 г. издадена от кмета на Район "Триадица"-Столична община – предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Съгласно този текст общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание. В случая страните не спорят, че имотът – предмет на оспорената заповед за изземване е частна общинска собственост. Установено е също, че въз основа на заповед № 5/05.03.2009 г. на Кмета на Район "Триадица"-Столична община за настаняване в процесното общинско жилище е сключен договор за наем между Н. С. и Л. С. от една страна и Столична община, представлявана от кмета на район "Триадица". Договорът е с дата 05.03.2009 година. Със заповед № РТР18-РД66-20/14.08.2018 година на кмета на Район "Триадица"-Столична община наемното правоотношение е прекратено. Издадената заповед за прекратяване на наемните правоотношения, е била предмет на адм. дело № 1317/2020 г. по описа на АССГ, по което, с Решение № 4602/13.08.2020 година, влязло в сила на 13.08.2020 г, жалбата на Н. С. е била отхвърлена като неоснователна. По делото се установява също, че С. е уведомена, че във връзка с влязлата в сила заповед № РТР18-РД66-20/14.08.2018 година на кмета на Район "Триадица"-Столична е следвало да освободи жилището в едномесечен срок. Н. С. не го е сторила, поради което е била издадена процесната заповед. Във връзка с това е издадена и процесната заповед за изземване на общинското жилище. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното общинско жилище се държи не на правно основание предвид това, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила. Със стабилизирането на тази заповед отпада възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност върху обстоятелствата, послужили като основания за издаването й. Със сила на пресъдено нещо е установено отпадането на правното основание жалбоподателката да ползва процесното жилище. На следващо място, обосновано е прието от съда, че предвид изминалия срок от време, като още от 21.11.2018 г. жалбоподателката следва да е била наясно, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение подлежи на изпълнение и тя дължи доброволното освобождаване на процесното жилище. Предоставянето на друго жилище на жалбоподателката, възможността й да плаща наем по пазарни цени за площ, равностойна на почти половината от имота, който следва да освободи, както и поради липсата на каквито и да било посочени или ангажирани доказателства, че предоставеното й друго жилище, съответстващо по площ на жилищната й нужда, е негодно за обитаване, и независимо от влошеното й здравословно състояние, разпореденото изземване съответства на принципа за съразмерност. По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено. Касационният жалбоподател следва да заплати на Столична община-район "Триадица" 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,