Решение № 9961 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4784/2011 г.

Решение № 9961 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4784/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Булгаргаз" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София против решение № 770 от 17.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1209 от 2010 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. Доводите са за неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), представлявана от юрисконсулт Тренева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд - петчленен състав, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Булгаргаз" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № Ц-063 от 30.12.2009 г., издадено от ДКЕВР, в частта му по т. 1 и 2, с които са утвърдени, считано от 01.01.2010 г.: по т. 1 - пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа, в размер на 413,24 лв./1000 м3 (без ДДС), и по т. 2 - пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане - собственост на "Булгаргаз" ЕАД, в размер на 420,96 лв./1000 м3 (без ДДС). Съображенията за това са били, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при съобразяване с разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Развити са съображения, че природният газ е продукт, чиито цени подлежат на регулиране по реда на Наредбата за регулиране на цените на природния газ (НРЦПГ), като по силата на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 325 на Министерския съвет от 30.12.2009 г. за изменение и допълнение на НРЦПГ ДКЕВР служебно съобразявал подадените заявления с въведените с постановлението правила спрямо заварените при влизането в сила на същото незавършени производства по утвърждаване на цени при довършването им. Съдът е посочил, че с изричната норма на чл. 3 от цитираната наредба в задължение на ДКЕВР били възложени текущо наблюдение върху дейността на енергийните предприятия и извършване на периодични регулаторни прегледи, а в чл. 29 НРЦПГ било предвидено, че регулаторният орган издава решение за утвърждаване, определяне и/или изменение на цени. Направен е извод, че решението е постановено в изискуемата се писмена форма и в него са изложени подробно мотивите на административния орган за постановяването му, като бил спазен и предвиденият в глава трета от НРЦПГ ред за утвърждаване, определяне и изменение на цените. В мотивите на решението тричленният състав е приел, че в случая регулаторният орган правилно бил приложил разпоредбата на чл. 30 НРЦПГ, тъй като се касаело до енергийно предприятие, спрямо което се прилагал методът "норма на възвръщаемост на капитала", и решението съдържало прогнозните и изменените необходими приходи на енергийните предприятия, включващи икономически обосновани разходи за дейностите по съответните лицензии, регулаторната база на активите и нормата на възвръщаемост на капитала и съответните цени, както и прогнозните количества природен газ за следващия ценови период. Така приетото е законосъобразно и обосновано. Тричленният състав на Върховния административен съд е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият петчленен състав напълно споделя изложените в подробните мотиви към решението изводи относно законосъобразността на обжалваното решение на ДКЕВР. Неоснователно е развитото в касационната жалба оплакване за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НРЦПГ, тъй като не бил спазен 5-дневният срок от датата на откритото заседание на комисията, който бил преклузивен. Това е така, защото тази разпоредба логически и систематически е свързана с чл. 28 от НРЦПГ, регламентиращ реда за приемане на решение за изменение на цената на природния газ. На първо място, посочената в цитираните норми процедура не предвижда изготвяне на нов доклад във връзка с допълнително представените по реда на чл. 28, ал. 4 НРЦПГ становища и писмена обосновка на възраженията по доклада, разгледан в открито заседание. Такава възможност е предвидена в чл. 29, ал. 1 НРЦПГ, но тя урежда различна хипотеза от процесната. На второ място, съгласно чл. 29, ал. 2 НРЦПГ в случаите по чл. 26в от същата наредба, какъвто е процесният, в 5-дневен срок от датата на откритото заседание комисията провежда закрито заседание, на което приема решение, с което изменя цените по чл. 17 и 19 НЦПГ. Така определеният от закона срок е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му от страна на административния орган не съставлява съществено нарушение на процедурните правила и не води до незаконосъобразност на издадения акт. Това е така, защото компетентен да приеме окончателно решение по заявлението, с което е сезиран, е регулаторният орган, а възприемането на тезата за преклузивен 5-дневен срок на практика би довело до невъзможността този орган да се произнесе по направеното искане, с което е бил сезиран, т. е. процедурата би следвало да започне отначало. Неоснователно е и оплакването, че решението - предмет на делото, било с различно съдържание от разгледания в откритото заседание на комисията доклад. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 НРЦПГ комисията в двумесечен срок след представяне на заявлението за утвърждаването и/или изменението на утвърдените цени на закрито заседание приема доклада на съответните длъжностни лица. Последната има статут на подпомагаща органа работна група, поради което представеният доклад, който се обсъжда и в открито заседание, няма задължителен характер за регулаторния орган. С оглед обстоятелството, че този доклад, както се посочи по-горе, се обсъжда и на открито заседание на комисията, в което участват и вносителите, а решението се взема от ДКЕВР, то той не е задължително да бъде възприет изцяло или частично, а представлява по своя характер едно предложение от страна на помощния орган за цени, отговарящи на изискванията на чл. 30 от НРЦПГ. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на материалния закон. Обосновано и съобразно изискването на § 4 от ПЗР на Постановление № 325 на Министерския съвет от 30 декември 2009 г. за изменение и допълнение на Наредбата за регулиране на цените на природния газ и изискването на разпоредбата на § 2 от ПЗР на наредбата тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че приложим при определянето на цената на природния газ в случая е методът "норма на възвръщаемост на капитала" и че утвърдените с оспорения акт цени са определени съобразно правилата на този метод. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,