Решение № 14352 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5144/2020 г.

Решение № 14352 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5144/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "КЪНСТРАКШЪНС 2018" ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ********* срещу решение № 471/19.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3708/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-16001619136247-004-001/29.08.2019 г., потвърден с Решение № 649 от 11.11.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП. Развива съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска отмяната му и да се постанови решение по същество като се отмени атакувания АПВ и преписката да се изпрати на приходните органи за произнасяне по искането за прихващане. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител, в писмена защита, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юриконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил акт за прихващане или възстановяване № П-16001619136247-004-001/29.08.2019 г., потвърден с Решение № 649 от 11.11.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано прихващане или възстановяване на суми. За да отхвърли жалбата съда е приел, че обжалваният АПВ е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. В мотивите на оспореното решение съдът е разгледал хронологията на събитията във връзка с подадено от касатора искане за прихващане на ДДС за възстановяване в размер на 623 048, 74 лв. за д. п. юни 2019 г. за погасяване на данъчни задължения по РА №Р-16001618005423-191-001/3.04.2019 г. в размер на 636 316, 67 лв. и лихви 35 992, 97 лв. Установил е, че по искането е издадена резолюция за извършване на проверка № П-16001619136247-0 РП-001 от 9.08.2019 г., съгласно която проверка към 29.08.2019 г. лицето има изискуеми публични задължения, събирани от НАП в размер на 699 379, 60 лв. За да отхвърли жалбата, съдът е споделил изводите на приходните органи, че не е налице основание за прихващане и прилагане на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като за данъка за възстановяване за м. 06.2019 г. в размер на 623 048, 74 лв. е възникнала процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В подкрепа на изводите си е посочил разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ППЗДДС, според която краен срок за прихващане е подаването на следваща справка-декларация по ДДС, в случая до датата на подаване на справка-декларацията за м. юли 2019 г., която е била подадена на 13.08.2019 г. По тези мотиви е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е неправилно. АС Пловдив правилно е установил относимите факти и обстоятелства по делото, но въз основа на тях е извел необоснован извод. Основателни са възраженията на касатора в тази насока. Спор по фактите между страните не е формиран. В случая спорът между страните е правен, относно наличието на основание за прихващане между дължимо на жалбоподателя ДДС за възстановяване и дължими от него суми за погасяване на данъчни задължения по РА № Р-16001618005423-191-001/3.04.2019 г. Съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от ЗДДС се прихваща, приспада или възстановява съгласно т. 1 - при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, като органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в СД данък за възстановяване. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК регламентира, че прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В процесния случай такова е искане е направено от дружеството-касатор, като въз основа на него е извършена следващата се проверка. Неправилни са мотивите на приходните органи, съответно и на съда, по които е приел, че не е налице основание за прихващане и прилагане на чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 2, ППЗДДС относно данъка за възстановяване за м. 06.2019 г. От доказателствата се установява, че в случая са налице определените от закона в чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДДС кумулативни предпоставки – изискуеми и неплатени публични задължения по РА №Р-16001618005423-191-001/3.04.2019 г. в размер на 636 316, 67 лв. и лихви 35 992, 97 лв. и посочен в СД данък за възстановяване в размер на 623 048, 74 лв. Справка-декларацията по ЗДДС за периода м. 06.2019 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 623 048, 74 лв. е подадена на 15.07.2019 г., с което е спазен регламентираният в ЗДДС срок за това. Неправилно съдът и приходните органи мотивират отказа с чл. 68, ал. 2 от ППЗДДС, според който на приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС подлежи данъкът за възстановяване или остатъкът от него след прихващането - ако такова е извършено до подаване на следващата справка-декларация, като приемат, че СД за следващия данъчен период м. 07.2019 г. е подадена от жалбоподателя на 13.08.2019 г., поради което за данъкът за м. 06 не е спазен срокът по чл. 68, ал. 2 ППЗДДС. Не се спори, че на дата 5.08.2019 г. дружеството е подало молба с ВХР № 70-00-9591, с която е поискало прихващане на ДДС за възстановяване в размер на 623 048, 74 лв. за данъчен период м. 06. 2019 г. с възникнало данъчно задължение по РА №Р-16001618005423-191-001/3.04.2019 г. в размер на 636 316, 67 лв. и лихви 35 992, 97 лв. Искането на дружеството за прихващане, което поставя началото на производството, е подадено в срока по чл. 68, ал. 2 от ППЗДДС – преди подаване на следващата СД за м. 07.2019 г., а обстоятелството, че приходните органи са се произнесли по нея на 29.08.2019 г. с оспорения АПВ № П-16001619136247-004-001, макар и в 30-дневния срок по чл. 129, ал. 3 ДОПК, но след като дружеството е подало СД за следващия период м. 07.2019 г., в законовия срок на 13.08.2019 г., не може да бъде вменявано във вина на лицето. По изложените съображения като е приел оспорения АПВ за законосъобразен първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а преписката върната на компетентния орган за произнасяне. При този изход на спора, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции, съобразно с направеното своевременно искане и представените доказателства за извършването им. За производството пред първа инстанция се следват 50 лв. за държавна такса и 1 200 лв. адвокатско възнаграждение, а за касационната инстанция се дължат 1 700 лв. държавна такса и 1 200 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК Върховният административен съд, осмо отделение,