Решение № 4180 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2019 г.

Решение № 4180 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Л., [населено място], чрез проц. си представител адв. П. Кютукчиев, против решение № 757/11 април 2019 г., постановено по адм. д. № 921/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Л. против заповед № III-ФСО- 331/31 октомври 2018 г. на кмета на община Петрич, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя общинско жилище, находящо се в жилищен блок гр. Петрич, ул. "Цар Борис III" № 59, описан в АОС № 274/28 февруари 2001 г. Съдът е оставил в сила заповедта като законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Неоснователен е основният касационен довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непредоставяне на правна помощ на М. Л. Това искане е било обект на съдебен контрол. Последното е разгледано и е оставено без уважение с определение № 2115/12 декември 2018 г. по първоинстанционното дело, потвърдено с определение № 2984/28 февруари 2019 г. по адм. дело № 1342/2019 г. Неоснователността на искането не означава, че са нарушени принципът на равенство и правото на защита на лицето. Обосновани и правилни са изложените от съда мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е изводът, че са налице материалноправните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 ЗОС. По силата на ал. 1 от посочената разпоредба, заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всички тези изисквания са били налице- за жилището е представен АОС № 274/28 февруари 2001 г., за него не е сключен договор за наем и не е издадена заповед за настаняване, като касаторът се е самонастанил в същото. Представеното доказателство пред касационната инстанция- писмо изх. № 94- 00-1869-001/15 май 2019 г., не променя този извод. Видно от същото, М. Л. е одобрен за настаняване в общинско жилище. Изрично е посочено, че в изпълнение на чл. 16, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Петрич, касаторът има възможност да се запознае с общинското жилище и следва да попълни декларация по образец, че е съгласен да бъде настанен в същото, в 5-дневен срок от получаването на писмото. Няма данни и не са налице твърдения, че М. Л. е изпълнил изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредбата, за което е надлежно уведомен. Предвид посоченото е недопустимо да бъдат черпени права от проявената процесуална пасивност. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав