Решение № 10208 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5402/2019 г.

Решение № 10208 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5402/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Видин, представляван от председателя Г. В., срещу Решение № 32/12.03.2019 г. на Административен съд – Видин, тричленен състав, по адм. дело № 335/2018 г. в частта му, с която по протест на зам.-окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – Видин, е отменена Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост, приета с Решение № 78 по Протокол № 7/30.06.2010 г. на Общински съвет – Видин, с изключение на чл. 21, ал. 3 в частта относно думата "български" (в последната част образуваното по протеста производство пред АС – Видин е прекратено като недопустимо на основание чл. 159, т. 3 АПК – поради последващо изменение на разпоредбата с отпадане на частта от текста, предмет на оспорване).

Ответната страна – зам.-окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – Видин, не е изразил позиция по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за правилност на съдебното решение в обжалваната му част.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Доказателства за публикуване на проекта на наредбата и предоставяне на възможност на заинтересованите лица да направят предложения и изразят становища по него, както и за наличието на мотиви, респ. доклад, към проекта, не се съдържат в документацията по приемането на наредбата.

При дадените от съда надлежни указания за установяване на посочените обстоятелства и изричното изявление на административния орган, че преписката е представена в цялост, фактическите констатации в оспореното решение съответстват на съдопроизводствените правила и са обосновани – чл. 170, ал. 1, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 вр. чл. 196 АПК.

б. Въз основа на тях, правилни са правните изводи на първата инстанция относно неспазване на изискванията по чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 вр. ал. 1 ЗНА и квалификацията им като съществени административнопроизводствени правила при изработването и приемането на наредбата. Те, по аргумент от § 5 ДРЗНА, се прилагат за всички нормативни актове, издавани (приемани) от органи, предвидени от Конституцията, т. е. са важими и за нормативните актове на общинските съвети. Аналогично на този им характер, тяхното нарушаване (на което е приравнимо по резултат недоказването на факта на изпълнението им) е предпоставка за отмяната на нормативния акт на процесуално основание – чл. 146, т. 3 АПК.

2. Неоснователно касаторът се позовава на липсата на нормативно задължение да пази за периода от приемането на наредбата доказателствата за съответна публикация в интернет страницата на общината и преписката в цялост, ведно с мотиви и доклад.

Тежестта да установи изпълнението на законовите изисквания е върху органа, който е приел акта – чл. 170, ал. 1 вр. чл. 196 АПК. Възприемането на предлаганата теза би означавало да се осуети възможността за съдебна проверка на законосъобразността на подзаконовия нормативен акт, който при това подлежи на оспорване без ограничение във времето – вж. чл. 187, ал. 1 АПК. Затова по хипотеза административният орган би следвало да организира съхраняването на документацията по изработването и приемането на акта поне в срока на действието му, независимо дали в обективното право е уредено задължение с този предмет.

3. Твърдението на касатора за тежък порок на съдебното решение, а именно – липса на мотиви, е по съществото си лишено от конкретна аргументация, освен че е и неоснователно по резултата си.

Съпоставката между мотивите към обжалваното решение и предписаното им от чл. 172а, ал. 2 АПК съдържание разкрива съответствие между тях. Изложените от съда съображения очертават фактическите установявания по релевантните факти и правните изводи по ясен начин и в достатъчна пълнота, позволяващи разбиране на правосъдната воля и проверката на правилността на съдебния акт. Същите отговарят адекватно на самия предмет на спора и на съществуващите основания за отмяната на наредбата, като удовлетворяват в необходимата степен критериите за мотивираност на решението.

4. Търсеното самостоятелно касационно основание в отмяната на цялата наредба, с изключение на чл. 21, ал. 3 в частта относно думата "български", поради невъзможността нормата да съществува отделно в правния мир, почива на опасение, което не е оправдано от действителните последици на съдебното решение.

С изменението на наредбата думата "български" вече не присъства в текста на разпоредбата, която е действала със съответната си редакция и като част от цялата наредба се включва в предмета на съдебната отмяна. Извън него остава единствено искането на прокурора, съответстващо на недопустимата част от протеста. По нея съдът се е произнесъл изрично с прекратителната част на решението (имаща характера на определение) и така е постигнал разрешение на спора в пълния обхват на сезирането му от прокурора.

Изложеното мотивира оставянето в сила на решението в оспорената му част – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение