Решение № 14107 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6213/2018 г.

Решение № 14107 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6213/2018 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, подадена против решение № 241 от 22.12.2017 г., постановено по адм. дело № 250/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което по жалба на Т. Димитрова е отменен мълчалив отказ на касатора за предоставяне на обществена информация, поискана със заявление вх. № РД-04-2780/25.07.2017 г., а преписката е върната на сезирания орган за произнасяне съобразно указанията. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и необосновано. Подадена е и частна жалба срещу определение № 74 от 20.02.2018 г., постановено в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Ответницата оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила. Претендират се разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса, но разгледана по същество е неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд подробно е установил фактическата обстановка и е формирал законосъобразни изводи, които съответстват на събрания доказателствен материал и се споделят от касационния състав. Заявителката Т. Димитрова е поискала информация за договорите, попадащи в обхвата на чл. 20, ал. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), сключени от касатора през периода 4.07.2012 - 25.07.1017 г. (до датата на заявлението). Оспорен е мълчалив отказ на касатора за предоставяне на поисканата информация. От материалите по делото е видно, че касаторът не се е произнесъл по предоставяне на поисканата информация от заявителя и правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, което противоречи на чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Първоинстанционният съд подробно и правилно е тълкувал материалния закон и обосновано е приел, че исканата информация е обществена съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като касае обществения живот в страната и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Налице е мълчалив отказ, тъй като липсва произнасяне на компетентния по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ орган. За да е налице задължение за предоставяне на искана информация по ЗДОИ е необходимо а) този, от когото се иска информация да е задължен по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ субект и б) исканата информация да е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. В конкретния случай са налице и двете предпоставки и е налице неизпълнение на законово задължение по ЗДОИ. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд, с което е отменен мълчалив отказ на "В и К Сливен" ООД за предоставяне достъп до обществена информация е обосновано и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Частната жалба срещу определението от 20.02.2018 г. на Административен съд - Сливен, с което е изменено решение на съда в частта за разноските, е неоснователна. Съдът се е произнесъл по искане на една от страните на основание чл. 248 от ГПК. С разпоредбата на чл. 248 от ГПК е предвидена възможност в срока за обжалване съдът по искане на страните да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК частният жалбоподател е осъден да заплати разноските по делото. В конкретния случай са налице материалноправните основания на цитираната норма - налице е отменен от административния съд мълчалив отказ на административния орган, има направени разноски в производството (държавна такса) в размер на 10 лева. По делото е представен и договор за безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, копие от диплом за завършено висше юридическо образование и копие от удостоверение за правоспособност. В тази хипотеза Т. Димитрова е "друг юрист", за който адвокатът е оказал безплатна адвокатска помощ. Предвид представените писмени доказателства и чл. 38, ал. 2 от ЗА, при осъществяване на безплатна адвокатска защита възнаграждението се присъжда със съдебното решение в полза на адвоката, което първоинстанционният съд е съобразил. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя. Следователно и оспореното определение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в полза на адв. Д. Димитров следва да се присъди възнаграждение в размер на 500 лева и за касационната инстанция, за заплащането на което да се осъди "В и К Сливен" ООД. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,