Решение № 3757 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2017 г.

Решение № 3757 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството епо делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба на З. Т. С., от с. Д. Богров, район "Кремиковци", СО, срещу решение № 1930/23.03.2017 г. по адм. дело № 12016/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от нея срещу ДНСК, отрицателен установителен иск, че не се дължи изпълнение на заповед № ДК-02-СО-07/04.02.2010 г. на Н-к сектор С. при РДНСК, ЮЗР, за премахване на незаконен строеж "стопанска постройка с бетонова площадка пред нея", изпълнена от Стойнова в ПИ № 53 (стар УПИ IV-59), извън регулация, стар кв. 11 по плана на с. Д. Богров. Решението се счита неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, претендира се цялостната му отмяна. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Генчев, на основанията и доводите изложени в нея. Претендира се присъждането на направените в двете съдебни инстанции разноски, по приложен списък. Ответните страни - Началникът на ДНСК, чрез ст. юрк. Дончева, оспорва касационната жалба, настоява да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон. Началникът на сектор "С." при РДНСК-Югозападен район, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, а по същесво - неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора, подадена на основание чл. 292 АПК, за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение на издадената на 04.02.2010 г. от Началник сектор С. при РДНСК, ЮЗР, заповед за премахване на незаконен строеж, е погасено по давност и същата не е валидно изпълнително основание, а и след издаването й са настъпили нови факти - касаторката е била призната за собственик на недвижимия имот, в който е построена сградата, (видно от нот. акт от 12.08.2010 г. и съдебно решение, влязло в сила на 15.11.2013 г.), както и за сградата е издадено удостоверение за търпимост от 22.12.2010 г. За да постанови горепосочения резултат, решаващият съд е изложил мотиви, че заповедта е влязла в сила на 30.11.2011 г. и от деня, в който задължението е станало изискуемо, до извършване на първото действие, във връзка с изпълнението на акта - получаването (на 06.08.2013 г.) на поканата от 21.03.2013 г., за доброволно изпълнение, не са изтекли пет години по смисъла на чл. 285 АПК. Същите не са изтекли и от този момент, до 07.09.2016 г., когато е съставен протокол за проверка на място на въпросния строеж, била е изпратена и още една покана за доброволно изпълнение, (получена по-рано - на 30.05.2013 г.), давността не е изтекла и до 01.12.2016 г., когато е получено от ищцата възлагателно писмо от 18.11.2016 г., с оглед което възражението за изтекла давност е преценено като неоснователно. Подробно са обсъдени и останалите две наведени основания в иска, по отношение на които е направен изводът, че не обосновават недължимост на изпълнението разпоредено със заповедта. Последната е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като строежът е без одобрен инвестиционен строеж и без издадено разрешение за строеж, затова фактът, че ищецът е станал собственик на дворното място и на самия строеж, не променя факта на неговото незаконно изграждане. Що се отнася до удостоверението за търпимост от 22.12.2010 г., то е преценено като нищожно, издадено в нарушение на чл. 130, ал. 2 АПК, по заявление от 18.11.2010 г., подадено при висящ съдебен процес, като решението по адм. дело № 3143/2010 г. е от 29.11.2010 г. Освен това, е посочил съдът, изводите в удостоверението не се потвърждават от данните по съдебното решение, в мотивите на което изрично е прието за недоказано изграждането на постройката във вида, посочен в заповедта за премахване, преди 1987 г., а и то касае обстоятелства, които са били налице по време на влизане в сила на изпълнителното основание. Решението е правилно, твърдяните за него касационни основания не са налице. Правната природа и на производството и на института на давността, са изследвани в касирания съдебен акт, изложените доводи се споделят изцяло и не следва да бъдат преповтаряни. При постановяването на решението са обсъдени правно значимите факти, свързани с основателността на иска по чл. 292 АПК и въз основа на точната им преценка съдът е извел правилни и обосновани изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от АПК, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземането и преклудиране на възможността за изпълнението. В съответствие с доказателствата е прието по делото, че заповедта, представляваща изпълнително основание за премахване на посочения незаконен строеж, е влязла в законна сила на 30.11.2011 г. и до извършване на първото действие, във връзка с изпълнението на акта - получаването на поканата от 21.03.2013 г. за доброволно изпълнение, не са изтекли пет години по смисъла на чл. 285 АПК. С получаването на поканата процесуалният закон обвързва условието за прекратяване на производството - чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, затова и в случая е неприложимо тълкуването, дадено в т. 10 от тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, досежно непрекъсването на давността, какъвто довод се развива в касационната жалба. Съдът е обсъдил и останалите действия, предприети от органа по изпълнението, като обосновано е направил извод, че давността не е изтекла и от момента на получаване на поканата, до 18.11.2016 г. Посочените действия по силата на чл. 116, б. "в" от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) законосъобразно са отчетени от съда като основание за прекъсване на давността. Настоящият съдебен състав споделя изцяло и доводите в решението досежно наведените съображения за наличие на новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта - придобита собственост и издадено удостоверение за търпимост на сградата. Строежът е незаконен, като изграден без одобрен инвестиционен строеж и без издадено разрешение за строеж и с придобиването на собствеността върху него този факт не се променя. Що се отнася до удостоверението за търпимост е достатъчно да се подчертае, че търпимостта се изследва от органа - при издаването на акта, или от съда - при контрола за неговата законосъобразност, който в случая е проведен. Удостоверението, при това издадено в хода на висящо съдебно производство, няма характера на факт с правно значение по смисъла на чл. 292 АПК, на основание който да се оспори задължението, предмет на изпълнение, породено от процесната заповед - то има правно значение единствено в нотариалното производство, при изповядване прехвърлителна сделка, чийто предмет е незаконния строеж. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,