Решение № 16107 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2013 г.

Решение № 16107 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 2449 от 12.04.2013 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 8481 по описа за 2012 г. С него съдът е отменил уведомителното писмо на касатора и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК му е върнал преписката, при спазване на указанията, дадени в мотивите. Същевременно е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя направените от него разноски в размер на 250 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се потвърди законосъобразността на уведомителното писмо. Претендира се и присъждането на разноските, направени и пред двете инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение. От ответната по касация страна е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В отговора са направени твърдения противни на тези в касационната жалба. Моли се, обжалваното решение да бъде потвърдено. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Прокурорът излага аргументи относно фактите по спора, съответстващи на заключението на приетата по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза. Счита, че решението е неправилно въз основа на всички основания посочени в чл. 209, т. 3 АПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът сочи, че ако се приеме за правилно установени фактическите основания за издаването на уведомителното писмо, то следва да се отмени частично над размера на установеното, предложено от него. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от заинтересована страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Земеделска кооперация (ЗК) "Христо Ботев" със седалище в с. Люблен, община Опака, област Търговище е обжалвала уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/3930 от 20.07.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него е уведомена за оторизирана и изплатена обща субсидия, съгласно подадено общо заявление за плащане на площ с УИН: 25/250511/67516, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2011 г. в размер на 241 750, 67 лв. В писмото е посочено, че ЗК "Христо Ботев" е кандидатствала по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и е поискала сума от 224 066, 62 лв. По тази мярка е декларирала парцели с обща площ от 1000,22 ха. След извършена административна проверка на основание чл. 37 ЗПЗП във връзка с чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и използване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) е била установена недопустима площ за подпомагане в размер на 12, 4 ха на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, като след приспадането й от декларираната площ е останала допустима площ за подпомагане от 987,82 ха. Процентът на наддеклариране е установен в размер на 1, 26. След приспадане на двойния размер на установената недопустима площ, на основание чл. 58, § 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от установената за допустима за подпомагане е останала оторизирана площ от 963, 02 ха, за която е оторизирана и изплатена сума в размер на 215 733, 17 лв. Според посоченото в жалбата на кооперацията, намираща се в адм. д. № 156/2012 г. на Административен съд-Търговище искането й е за заплащане на разликата между поисканата сума от 224 066, 62 лв. и заплатеното й в размер на 215 733, 17 лв., като в жалбата е посочена сумата от 8380, 40 лв., а действителната разлика е 8 333, 45 лв. ЗК "Христо Ботев" е кандидатствала и по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП), за което е поискала сума от 27 122,7 лв. По тази мярка кооперацията е декларирала площ за подпомагане от 904, 09 ха. След извършена административна проверка от страна на фонда, по посоченото вече основание, е била установена недопустима площ от 12, 28 ха на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП, като след приспадането й от декларираната е останала допустима площ за подпомагане от 891, 81 ха, с установен процент на наддеклариране от 1, 38. След приспадане на двойния размер на наддекларираната площ от установената площ, годна за подпомагане, е останала оторизирана площ от 867, 25 ха, за което на кооперацията е оторизирана и изплатена сума в размер на 26 017,5 лв. Жалбата на кооперацията по тази мярка е за разликата между заявената сума за подпомагане от 27 122, 7 лв. и оторизираната й и изплатена сума от 26 017, 50 лв. или според посочената в жалбата сума в размер на 1111,50 лв., а действителната разлика е 1 105, 20 лв. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел на първо място, че уведомителното писмо, което по правната си същност е индивидуален административен акт е издадено от компетентен орган. На второ място съдът е приел, че уведомителното писмо не е мотивирано. Това е нарушение на изискването за форма, според чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е възприето за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, освен това е и затруднило правото на защита на земеделския стопанин, каквато е и кооперацията. На трето място съдът е обсъдил заключението на вещото лице и по-конкретно трите БЗС, по които вещото лице е посочило разминаване между уведомителното писмо и установеното от него при извършената проверка. Съдът е отразил разликите в констатациите за размерите на недопустимата площ, като в уведомителното писмо (УП) по СЕПП тя е била 12, 4 ха, а според заключението е била в размер на 11, 63 ха или процентът на наддеклариране според заключението е 1, 18, докато установеното по УП е 1, 26. Относно мярката СНДП установената от вещото лице наддекларирана площ е била в размер на 11, 51 ха и процентът на наддеклариране е 1, 29. При тези фактически установявания, съдът е приел, че административният орган неправилно е приложил чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., защото наддекларираната площ била в по-малък размер от 3%, без да е ставало ясно защо установената площ, годна за подпомагане е намалена с двойния размер на наддекларираната площ. При така установеното от фактическа страна и правни изводи съдът е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Осъдил е административния орган да заплати на кооперацията направените от нея разноски в размер на 250 лв., от които 200 лв. по договора за правна защита и съдействие и 50 лв. - държавна такса. Постановеното решение е неправилно. Съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. На първа място съдът неправилно е приел, че уведомителното писмо не е мотивирано. То се състои от 9 страници, в които освен описателна част има и таблици, които са неразделна част от него. Под всяка една таблица се съдържат указания на отбелязването в колоните относно фактическото установяване при извършената административна проверка и правното основание за отказа от оторизация на размера площ и сумата. Въпреки, че фактическите констатации посочени в уведомителното писмо относно площите недопустими за подпомагане и установеното от заключението на вещото лице, като разликата е незначителна, съдът необосновано е приел, че уведомителното писмо не е мотивирано. На следващо място съдът е допуснал и нарушение на материалния закон, като неправилно не е приложил чл. 58, § 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. Според посочената норма помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3% или от два хектара, но не повече от 20% от определената площ. Изискването в § 1 на чл. 58 се състои от две кумулативни предпоставки, от които едната е процентна и е между 3% и не повече от 20%, а другата е мерна единица в хектари, като минималното изискване е от 2 хектара. В конкретния случай както административния орган, а така също и вещото лице са установил наддекларирана площ в процент по-малък от 3 и по двете мерки. Второто кумулативно изискване също е налице защото установената недопустима площ за подпомагане също е повече от 2 ха. Според уведомителното писмо по СЕПП наддекларираната площ е 12, 4 ха, а според заключението тя е 11, 63 ха. По втората мярка СНДП в УП е установена наддекларирана площ в размер на 12, 28 ха, а вещото лице е установило наддекларира площ от 11, 51 ха. И в двата случая наддекларираната площ е повече от 2 ха, поради което наддекларираната площ е умножена по 2 и е извадена от установената площ, годна за подпомагане. По така изложените съображения решението на административния съд е неправилно, поради което то следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 1 АПК и постанови друго решение по съществото на спора, защото не се налага събирането на допълнителни доказателства, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна. Според изложените вече мотиви уведомителното писмо е правилно и законосъобразно, защото фактическите констатации посочени в него включително и в таблиците се доказват и от заключението на вещото лице. Административният орган правилно е приложил и материалния закон, от което следва, че жалбата като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли. С оглед на изхода на спора настоящата инстанция следва да се произнесе и по исканията за направените разноски. Искането на процесуалния представител на ДФЗ за присъждане на разноски и за двете инстанции следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, като кооперацията-жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати разноски общо в размер на 650 лв., от които 350 лв. - разноски за вещо лице и по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка една инстанция, определено на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Искането на ЗК "Христо Ботев" за заплащането на разноски следва да се остави без уважение. По това искане следва да се отбележи, че доказаните пред първата инстанция направени разноски са само в размер на 50 лв. - държавна такса. В договора за правна защита и съдействие не е посочена внесена сума, а само договорена. Дължат се не само поискани, но и доказани разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение