Решение № 4579 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14915/2008 г.

Решение № 4579 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14915/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК и е образувано по две касационни жалби: 1. Първата е подадена от директор на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас, чрез процесуалния представител срещу решение № 864 от 7.10.2008 г., поставено по адм. дело № 325 по описа за 2007 г. на Административен съд-гр. Бургас, в частта, с която е отменен РА № 0202723 от 8.2.2007 г. на ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-158 от 5.4.2007 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП за данъчни задължения на Божидар Бъчваров по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2000 г. и е изменен същия РА в частта за 2001 година като определените за тази година задължения са намалени по размер. Твърди, че решението е неправилно в тази част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяната му в атакуваните части и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - Божидар Иванов Бъчваров от гр. Обзор не взема становище по нея. 2. Втората касационна жалба е подадена от Божидар Иванов Бъчваров, чрез процесуалния си представител срещу частта от съдебно решение № 864 от 7.10.2008 г., поставено по адм. дело № 325 по описа за 2007 г. на Административен съд-гр. Бургас, с която не е отменен РА № 0202723 от 8.2.2007 г. на ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-158 от 5.4.2007 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП. Доводите в жалбата са само за данъчните задължения на Божидар Бъчваров по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003 и за 2004 година, със съответните лихви. Не се развиват съображения за останалите суми определени като данъчни задължения за 2001 година - 536, 70 лв. и съответните лихви, за които макар да няма изричен диспозитив, се предполага, че жалбата на лицето е отхвърлена. Твърди, че решението само в частта данъчните задължения за 2003 г. и 2004 г. година е неправилно поради допускане на съществени процесуални нарушения, както и такива на материалния закон - поради което иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба, както и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 0202723 от 8.2.2007 г. на ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-158 от 5.4.2007 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който акт на основание чл. 122 и сл. от ДОПК са били определени данъчните задължения на Божидар Бъчваров по чл. 35 от ЗОДФЛ за данъчен период на 2000 г. - 2004 г. година, със съответните лихви. Съдът е анализирал всички представени по делото доказателства, твърденията на страните и е преценил, че те (доказателствата) оборват констатациите на органите по приходите само и частично за години 2000 и 2001 година, предвид разпоредбата на чл. 124 ал. 2 от ДОПК, където единствено се запази презумпцията, че фактическите констатации в РА, издаден по този ред се смятат за верни до доказване на противното. Макари при условието, че наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. За останалите две години е приел, че представения договор за заем на парични средства в размер на 98000 евро от брата на лицето, само по себе си и така, както е формулиран, не би могъл да докаже предоставянето на тези средства. Решението е правилно, постановено е без да са налице съществени нарушения на процесуалния закон и при спазване на материално-правните разпоредби. В съответствие с процесуалните правила и предвид разпоредбата на чл. 122 и сл. от ДОПК съда е преценил законосъобразността на РА като правилно е приел, че са спазени и процесуалните правила при издаването му. Постановеното решение на директор на дирекция "ОУИ" е в срок. Неоснователни са възраженията, изложени в касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас. Съдът е направил анализ на доказателствата по делото, както и липсата на подадена декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), което е довело до ревизия при особени случаи. Правилно е направил и преценката, че органа по приходите неправилно не е преценил представените по делото, и в данъчната преписка, нотариални актове за продажба на недвижими имоти през 2000 г. и 2001 година, както и данните за закупени недвижими имоти и сумите, получени по тези продажби и покупки. Обосновано съда е приел, че те трябва да бъдат взети предвид при определяне на данъчната основа за 2000 и 2001 година. Така е и направено в съдебното производство като е обосновано прието, че не са били налице доходи, подлежащи на деклариране и е установено, че не се дължи данък за 2000 г., и размера на данъка за 2001 година следва да бъде изменен. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба на Божидар Иванов. Твърденията му за наличен заем от неговия брат Евелин Бъчваров са недоказани, тъй като по делото е представен само договор за заем. Няма разписки за фактическо предаване на сумата. Но дори това не би било толкова основно, тъй като и в самия договор е можело да залегне клауза за незабавно при сключването му предаване на сумата, но в него получаването на паричните средства е под условие - раздел I - т. 5 от договора - Начин на усвояване на парите - при поискване от страна на заемополучателя. Това условие категорично поставя изискването предаването на сума в такъв размер на бъде удостоверено по някакъв писмен начин - разписки, заверки и т. н. След като такива доказателства не са налице, то правилен е извода на съда, че след като безспорно лицето, видно от митническите декларации по делото, е внесло декларирана сума пари, то те са негови и е налице доход, който в България следва да бъде обложен по надлежния ред. Решението е правилно и в двете части и следва да бъде оставено в сила. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори когато се изменя РА, в случая изменение на данъчни задължения по размер, за което е дадена възможност в чл. 160 ал. 1 от ДОПК, следва за останалата част от тях да има отхвърлителен диспозитив, в противен случай не е налице произнасяне по цялото искане в жалбата пред първата инстанция. Макар да би могло да се приеме, че в думата "изменя" се съдържа имплицитно и воля за оставяне в сила на РА в неизменената част, то следва съда винаги да формира воля за това - така, както е по чл. 160 ал. 1 от ДОПК - отменя или изменя РА, или ОТХВЪРЛЯ жалбата. Една жалба винаги съдържа оспорване на акта по основание и по размер, следователно, дори когато се изменя по размер, съда следва да определи какво става с останалата част. С оглед изхода на делото разноски за тази инстанция не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение