Решение № 4796 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16429/2009 г.

Решение № 4796 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16429/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Ели Георгиева Скоклева от гр. Дупница, против решение от 11.11.2009 г., постановено по адм. дело № 10924/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Иска се отмяната му. Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 11, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Ели Георгиева Скоклева срещу решение по т. 8 от протокол № 28/08.07.2009 г. на Висшия съдебен съвет /ВСС/, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт и 3, чл. 309 й е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Установено е било по делото, че с решение № 10-00-050/06.07.2009 г. по дисциплинарно дело № 21/2009 г., дисциплинарния състав на ВСС, на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 и 3, чл. 309 и чл. 319, ал. 1 от ЗСВ, е предложил на ВСС да отхвърли предложението на Инспектората към ВСС (ИВСС) за налагане на жалбоподателката на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ и да вземе решение за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ, неизпълнение на други служебни задължения. С решение на Висшия съдебен съвет по т. 8.2 от Протокол № 28/08.07.2009 г. на ВСС, на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, на Ели Скоклева е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Дисциплинарното производство е образувано по предложение на ИВСС, за констатирани нарушения на чл. 7, ал. 1 от ЗСВ и чл. 4 от Указ № 904/28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (УБДХ). При извършената проверка от Инспектората към ВСС в Районен съд гр. Дупница по образуването и движението на административно-наказателни дела по УБДХ, за периода от 01.01.2008 г. до 17.02.2009 г., е установено, че от проверените дела с този характер, по НАХД с № № 143, 178, 485, 526, 533, 810, 822, 823, и 824, всички по описа за 2008 г. на Районен съд гр. Дупница, съдия Скоклева, председател на съда, не е провела открити съдебни заседания, не е съставила протоколи от провеждането на такива заседания, а при постановяването на съдебните актове не е основавала същите на доказателства, събрани по надлежния ред. При определяне на дисциплинарното наказание в предложението на дисциплинарния състав е посочено, че са взети предвид съгласно чл. 309 от ЗСВ обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Установено е по категоричен начин, че по девет дела, по които докладчик е жалбоподателката, не са проведени открити съдебни заседания и не са съставени протоколи за провеждането на такива, в резултат на което и поставените съдебни актове не са основани на доказателства събрани по надлежен ред. При така обсъдените доказателства, първоинстанционният съд е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Неоснователни са доводите на касационната жалбоподателка, които се свеждат до основното възражение, че първоинстанционният съд е обосновал погрешно законосъобразността на наложеното от дисциплинарния състав на ВСС наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1 от ЗСВ, възприемайки неправилно субсидиарната приложимост на НПК при разглеждане на административно-наказателните дела по УБДХ, вместо считаната от касаторката приложимост на процесуалните норми на ЗАНН. Касаторката не опровергава правилно възприетото и от съда изискване за съставяне на протоколи от съдебното заседание в производство по УБДХ, като навежда неотносимия и неправилен за определяне на приложимия процесуален ред в този вид производства аргумент, че снемането на самоличност на нарушителя и разясняването на правата му по НПК му придава качеството на обвиняем и подсъдим и следователно следва да се възприеме като унизително за нарушителя отношение, съставляващо и нарушение по ЕКПЧ. Това становище е правно нелогично, доколкото процесуалното качество на обвиняем и подсъдим не се формира и не произтича за извършителя на съставомерно нарушение по УБДХ от факта на изготвяне на протокол от заседание за изслушването му, в рамките на производство по УБДХ, а е резултат от извършване на регламентирани от НПК процесуални действия, които са в приложното поле на субсидиарно приложимата за делата по УБДХ процедура по НПК. Изготвянето на протокол от съдебно заседание, в който се отразяват извършените от съда процесуални действия е задължително изискване по НПК, ГПК и АПК, което изискване важи и при производствата по УБДХ. Предвид на изложеното, наведените в жалбата на Скоклева доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на тричленния състав и на ВСС са неоснователни. Необосновано се поддържа и оплакване за немотивираност на решението на ВСС. Правилно съдът е приел, че мотивите за приемане на обжалваното решение на ВСС се съдържат в акта на дисциплинарния състав на ВСС, постановен въз основа на събраните доказателства, предвид становището на вносителя и съображенията на жалбоподателя. Правилно е прието и че липсва допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, предвид спазването на процедурата по налагането на дисциплинарното наказание. Оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав