Решение № 400 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2607/2013 г.

Решение № 400 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2607/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 13685/2011 г. на Софийския градски съд, с определение от 15.07.2013 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - разрешаване на материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е в определението, че изводът на въззивния съд за липса на писмени данни за сключване на трудов договор между страните се отклонява от приетото в решение по гр. д. № 595/2011 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. При разглеждане на касационната жалба по същество, съставът на касационния съд установи следното: Делото е образувано по искова молба на Г. Д. срещу И. Х. управител на фирма [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 8200 лв. незаплатено трудово възнаграждение от 1200 лв. месечно за периода от декември 2007 г. до юни 2008 г. и сумата 820 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С доклада по делото, първоинстанционният съд е приел, че ответникът по иска е [фирма] и последващото производство по делото пред двете инстанции е проведено спрямо този ответник. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, тъй като по делото не е доказано наличието на писмен трудов договор между ищеца и така определения ответник, както изисква чл. 62 КТ. Решението му е потвърдено от въззивния съд по същите съображения. При разглеждане на делото, първоинстанционният съд се е отклонил от съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК, страните по делото се определят от ищеца. В случая, делото е проведено срещу ответник, който не е бил формално посочен от ищеца, а срещу друго дружество с близко наименование - [фирма] с управител И. Х.. Тази промяна на началната искова молба не е извършена по изрично искане от ищеца, а по преценка на съда. В случая обаче преценката на съда относно индивидуализирането на ответника не е съвсем точна и съответна на интересите на ищеца. Въз основа на експертно заключение на счетоводна експертиза е установено, че трудовият договор между ищеца и [фирма] не е подписан от ищеца Д.. По делото е приложено постановление от 11.02.2011 г. на Софийска районна прокуратура, с което е удостоверено, че при извършена прокурорска проверка е констатирано наличието на оригинален трудов договор между ищеца Г. Д. и [фирма], с управител И. Х., който договор е подписан от двете страни. Този факт е посочен от първоинстанционния съд в мотивите на решението му. От прокурорската проверка е установено, че в НОИ е изпратено уведомление относно сключения трудов договор между Д. и [фирма] При тези данни, въззивният съд е бил длъжен да констатира, че е налице несъответствие между действителната същност на претенцията на ищеца и ответника, който е фактически легитимиран да отговаря по тази претенция. В съдебно заседание на 28.10.2009 г. ищецът е обяснил, че относно наименованието на работодателя се е доверил на казаното от ответника, имайки предвид И. Х. като управител и на двете дружества - [фирма] и [фирма], със седалище на един адрес. Както първоинстанционният, така и въззивният съд е следвало да се съобразят с тези обстоятелства, да дадат указания на ищеца да уточни индивидуализацията на ответника или ответниците и да конкретизира спорния предмет - дали се спори за наличие на трудово правоотношение или спорът е за дължимо и неплатено трудово възнаграждение и неговият размер. Съгласно т. 5 ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд