Решение № 9844 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4659/2018 г.

ВАСПетчленен състав18.07.2018 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Д. К. от гр. С., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 4229 от 05.04.2017 г. по адм. д. № 529/2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. ОСЪЖДА Г. Д. К. с адрес гр. С., ул. "Б." ..№... да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9844 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4659/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Г. Д. К. от гр. С., с искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 4229 от 05.04.2017 г. по адм. д. № 529/2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. В съдебно заседание молителят се представлява от адвокат Коларова, като прави искане за присъждане на разноски по делото. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез гл. юрк. П. Л. К. - Самуилова и юрк. Георгиева, е оспорил молбата в писмено възражение и в съдебно заседание. Изразява претенция за присъждане на разноски и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от молителя, предвид фактическата и правна сложност на делото. Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, взе предвид следното: С решение № 4229 от 05.04.2017 г. по адм. д. № 529/2016 г. Върховният административен съд, тричленен състав, е оставил в сила решение № 292 от 30.11.2015 г., постановено по адм. д. № 328/2015 г. на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на Г. Д. К. против заповед № УРИ 3282-з-816/02.04.2015 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и прекратяване на служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Прието е, че на 07.10.2014 г., около 23.50 ч., на 19.10.2014 г., около 22.35 ч. и на 27.10.2014 г., около 23.41 ч., по време на работа на ГКПП - К. П. войвода на АРМ - 3 (проверка на вх...д) е приел пакети от влизащия турски гражданин D. L. с цел осигуряване на безпроблемно преминаване през ГКПП К. П. войвода, без да извърши проверка на управлявания от него лек автомобил "Шкода" с турски рег. № 22DL583, с което се нарушават изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 4 (извършва проверка в АИС "Граничен контрол", при която проверява дали чужденецът, превозното средство и предметите, които превозва, няма да застрашат обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки) от Инструкция рег. № Iз-1405 от 24.07.2009 г. за реда за осъществяване на гранична проверка на Граничните контролно - пропусквателни пунктове, както и на изискванията на основните му длъжностни права и задължения, отразени в специфичната му длъжностна характеристика рег. № 11897/07.03.2012 г., утвърдена със заповед рег. № 1013/07.03.2012 г. в частта, в която има да извършва проверка на транспортни средства, с цел разкриване на укрити лица, оръжие, взривни вещества, боеприпаси, наркотици, психотропни вещества, стоки с възможна двойна употреба, пренасяни в нарушение на законодателството на Р България, и за който при извършена впоследствие на 30.10.2014 г. Щателна митническа проверка на автомобила е установено, че е оборудван с тайник за нелегално превозване на лица и стоки през държавната граница - нарушение на дължимото поведение съгласно т. 13, б. "а", "г", "д" и "е" (Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните принципи за поведение: законност, лоялност, честност и почтеност), т. 19 (Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява), т. 20 (Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си), т. 42 (Държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или друга користна цел) и т. 45 (Държавният служител не допуска да бъде поставен във финансова или друга зависимост от отделни лица и организации, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения или да нарушат професионалния му подход по определени въпроси) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег. № 8121з-348 от 25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, представляващо деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Разрешаването на спора за носене на наказателна отговорност по постъпилия в Окръжна прокуратура сигнал с данни за извършено престъпление от общ характер, не е преюдициално за реализиране на дисциплинарната отговорност срещу служителя. По пътя на отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявена процесуална активност за водене на делото. Към искането за отмяна е приложено постановление от 23.07.2015 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Х., с което е отказано да се образува досъдебно производство и преписка вх. № 108/2015 г. по описа на ОП - Х. е прекратена. В мотивите на постановлението е посочено, че предмети и услуги, които нямат имуществен характер, не могат да бъдат предмет на подкуп. Не са предмет на подкуп незначителни материални облаги - цветя, бонбони (в настоящия случай баклава) или други подобни, където доминира емоционалния елемент, поради което липсва съставомерност на престъплението "пасивен подкуп". Няма данни, че постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство от 23.07.2015 г. не е обжалвано и е влязло в сила. Представеното доказателство не установява ново обстоятелство, което е от значение за изхода на спора за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарна отговорност се носи независимо от основанието за търсене на друга отговорност. Липсата на предмет, за да бъде съставомерно престъплението "пасивен подкуп" - престъпление по чл. 301 от НК, не е основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност. В постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство не са установени нови обстоятелства, относими към поведението на служителя, послужило като предпоставка за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Дисциплинарното наказание е наложено не само за това, че служителят е получил "баклава" от турския гражданин, но и за цялостното му поведение по отношение на неизвършване на проверка на автомобила на това лице с цел разкриване на укрити лица. Съществувало е и задължение за служителите на първа линия, да извършват задълбочена проверка на гражданите от трети страни при наличието на съмнение, а даването на пакет при преминаване на границата в продължителен период от време, е трябвало несъмнено да предизвика съмнение у всеки добросъвестен служител. Както е посочено и в мотивите на касационното решение, чиято отмяна се иска, в случая държавният служител е наказан за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие с морално-етичните правила и норми, а не за извършени закононарушения. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

Цитирани разпоредби

1