Решение № 342 от 20.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5714/2013 г.

Решение № 342 от 20.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5714/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба на С. И. Ш. от [населено място], срещу решението на Висшия адвокатски съвет от 12 юли 2013 г., с което е оставена без уважение жалбата на С. И. Ш. срещу решението на Адвокатския съвет - П. по протокол № 8 от 14.06.2013 г., с което е отказано вписването на С. Ш. като адвокат в АК-П.. Ответникът по жалбата Висш адвокатски съвет не е изразил становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата /ЗА/, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да остави без уважение жалбата на С. И. Ш. срещу решението на Адвокатския съвет - П. по протокол № 8 от 14.06.2013 г., с което е отказано вписването му като адвокат в АК-П., Висшият адвокатски съвет /ВАС/ е приел, че С. Ш. не би могъл да бъде вписан като адвокат в съответствие с чл. 6, ал. 3 ЗА, защото няма юридически стаж повече от пет години. В периода 21.05.2007 г. - 25.06.2012 г. Ш. е работил в [фирма] [населено място] на длъжността "Ръководител сигурност, той и юрисконсулт". Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите за времето до 2011 г. за длъжността "Фирмена сигурност" ръководителят на отдела не е задължително да е завършил висше юридическо образование и правоспособност. В длъжността не е включен изразът "той е и юрисконсулт". За ръководител отдел "Юридически надзор" е било назначено друго лице, което всъщност е извършвало юридическата дейност. Ш. е изпълнявал представителство по пълномощно по реда на чл. 32, т. 2, пр. 2 ГПК като служител с юридическо образование, което не се зачита за юридически стаж. Срещу така постановеното решение С. И. Ш. прави оплаквания за материална незаконосъобразност. Излага доводи, че Националната класификация на професиите и длъжностите за времето до 2011 г., на която се позовава ВАС, дава само една ориентация относно профила на длъжността, но няма задължителен характер относно трудовото правоотношение, което е сключено между страните. Право на ръководителя на дружеството е да включи израза"той и юрисконсулт". ВКС намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: Легално определение на понятието "юридически стаж" е дадено в § 1, т. 1 ДР ЗА - това е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изисква юридическо образование и правоспособност. От доказателствата по делото не се установява за заемането на длъжността "Ръководител сигурност, той и юрисконсулт" да се е изисквало задължително юридическо образование и правоспособност. Представеното по делото удостоверение от 18.04.2013 г. от [фирма] не е годно доказателство за установяване на това обстоятелство. Изискванията за заемане на длъжността се съдържат в длъжностната характеристика и щатното разписание, каквито в случая не са представени. От приложената длъжностна характеристика за длъжността ръководител отдел "Фирмена сигурност" в [фирма] /към 15.07.2012 г./ е видно, че основните задължения на изпълняващия длъжността са свързани с охранителната дейност на дружеството, а за заемането й се изисква висше образование степен магистър. Обстоятелството, че към наименованието на длъжността е поставено окончанието "той и юрисконсулт", е без значение с оглед даденото по-горе определение на "юридически стаж" и същественото съдържание на юридическата длъжност съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите от 2005 г. и 2011 г., утвърдена от министъра на труда и социалната политика. Заеманата от жалбоподателя длъжност не е свързана с нито една от характерните дейности на юрисконсулта. Преките задължения на ръководителя отдел "Фирмена сигурност" не са се изразявали в правна по своя характер дейност и за заемането й не се е изисквало задължително "висше юридическо образование" и степен "магистър". По изложените съображения решението на Висшия адвокатски съвет следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение