Решение № 249 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6893/2014 г.

Решение № 249 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6893/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борислав Руменов Велков срещу решение № 1458 от 10.03.2014 г. по адм. дело № 7050/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед рег. № 2849 от 18.06.2013 г. на директора на ГД "Гранична полиция", с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), чл. 228, т. 3, чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Велков и е прекратено служебното му правоотношение на полицай, категория "Е" в ГКПП-Кулата от ГПУ - Петрич при РДГП - Смолян. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение поради недоказаност на извършеното дисциплинарно нарушение. Ответникът - Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, чрез процесуалния си представител счита подадената жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението на АССГ. Според настоящата инстанция касационното оспорване е процесуално допустимо. За да се произнесе по същество, съдебният състав съобрази следното: Безспорно е установено, че на 7.03.2013 г. Борислав Руменов Велков е допуснал българският гражданин Андрей Димитров Антонов - обявен за общонационално издирване поради влязла в сила присъда с наказание "лишаване от свобода", да напусне безпрепятствено страната през ГКПП - Кулата. Преди пропускане на превозното средство, в което Антонов е пътувал, жалбоподателят е упражнил минимален граничен контрол върху лицето като гражданин на ЕС, чрез идентификация с документа му за самоличност, без проверка в АИС - ГК. Дисциплинарното наказание на Велков обаче не е заради това. Същият е уволнен за "извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че е поел ангажимент пред полицай Асен Любенов Илиев да пропусне и като длъжностно лице е пропуснал на 7.03.2013 г. към 14.30 ч. безпроблемно да премине за излизане от страната през ГКПП - Кулата/Промахон българският гражданин А. Д. Антонов, обявен за общодържавно издирване поради влязла в сила присъда с наказание "лишаване от свобода", с което е нарушил изискванията на т. т. 3, 4, 7, 8 и 12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР... - деяния, несъвместими с..., с които се уронва престижа на службата...". Заповедта препраща и към мотивите на становище рег. № 26021/6.06.2013 г. и обобщена справка рег. № 25753/5.06.2013 г., където деянието е квалифицирано като "нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в използване на служебно положение за лична облага или облага на трети лица, което е станало обществено достояние и т.н...". Във връзка с това деяние на Велков е образувано дисциплинарно производство, проведено при спазване на всички административнопроизводствени правила. Същото е завършило със заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което може да бъде реализирана независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление. Видно е от доказателствата, че касационният жалбоподател е привлечен на 17.12.2013 г. в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 7/2013 г. по описа на ОСлСО гр. Благоевград при Окръжна прокуратура гр. Благоевград за престъпление по чл. 387, ал. 1, пр. 3 от НК. До момента няма присъда, а към датата на издаване на заповедта този факт не е бил налице. От прокуратурата в хода на дисциплинарното производство, освен три протокола за разпит - л. 43-57, е отказано предоставянето на други документи. При това положение касационната инстанция приема, че жалбата е основателна. Проверката в информационната система за граничен контрол не е задължителна, а по дисциплинарната преписка и по делото няма нито едно доказателство, което да уличава Велков в извършването на престъпление по служба. Съгласно законовата презумпция същият се счита за невинен до доказване на противното. Поради това уволнението му също е резултат на недоказано виновно извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Служителят е уволнен именно заради извършването на престъпление и в тежест на дисциплинарно наказващия орган е да предостави на съда доказателствата в тази насока - за предварителната уговорка на Велков с Илиев за пропускане на Антонов през границата, както и за последващата такава непосредствено преди извършване на граничния контрол, без значение дали се касае за имотна облага. При положение, че ползваните от двамата полицаи мобилни телефони са били известни и разговорите са били контролирани, по делото не е представена дори разпечатка за дата и час на твърдяните контакти между тях, която да е относима към случая. Така че настоящата инстанция не счита, че следва да възприеме безкритично констатациите и изводите на Д "ВС" на МВР, както е сторил АССГ. Дисциплинарното нарушение следва да е доказано, а не да се основава на предположения и преразкази на данни, които не са част от доказателствения материал. Предвид изложеното решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед като незаконосъобразна. При този изход на делото ГД "ГП" следва да се осъди да заплати на Велков сумата 1155 лева разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,