Решение № 886 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2011 г.

Решение № 886 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кахраман Ердем, гражданин на Р Турция против решение № 62 от 29.06.2011 г. по адм. дело № 72/2011 г. на Административен съд - Кърджали. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на ОД на МВР - Кърджали, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Кърджали е отхвърлил жалбата на Кахраман Ердем, гражданин на Р Турция против заповед рег. № 371/05.04.2011 г. на директора на ОД на МВР - Кърджали, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България е отнето правото на продължително пребиваване в Р България на жалбоподателя поради неизпълнение на изискването по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят Кахраман Ердем е съдружник и управител на фирма "Ерра" ООД. В това качество чужденецът е осъществявал търговска дейност, при която са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани и на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ е имал статут на продължително пребиваващ в Р България чужденец от 25.09.2008 г. При извършена проверка на дружеството от служители на група "Миграция" съвместно с дирекция "Инспекция по труда" - Кърджали е констатирано, че всички трудови договори на работници с дружеството са прекратени към 01.11.2010 г. и до 01.03.2011 г. няма сключени нови такива. Жалбоподателят има съпруга и две деца турски граждани, които нямат статут на пребиваващи в Р България и живеят в Р Турция. С оглед тези обстоятелства, съдът е приел, че правилно поради неизпълнение на изискванията по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ административният орган е отнел разрешението за продължително пребиваване на чужденеца. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че незаконосъобразно е отнето правото му на продължително пребиваване, като изтъква, че има регистрирано търговско дружество в страната, което развивало значителна стопанска дейност, с над 20 работни места. Сочи, че поради финансово-икономическата криза се е наложило временно да ограничи дейността на предприятието и да прекрати трудовите договори с работниците, но към настоящия момент е изплатил задълженията си към служителите и в дружеството отново работят 10 лица - български граждани. При тези доводи иска да се отмени обжалваното решение. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: По делото няма спор за факти. При точно установени релевантни за спора факти съдът правилно е приел, че е налице основанието по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. При отпадане на основанията по чл. 24 се налага принудителната административна мярка " отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България" - чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Правилно съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ изисква чужденецът да поддържа за целия период на пребиваването си минимум 10 действащи, реални работни места. Прекратяването на трудовите правоотношения с работниците в разглеждания случай води до налагане на оспорената принудителна административна мярка поради отпадане на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Обстоятелството, че в по-късен момент чужденецът е възстановил работните места (по делото са приложени 10 бр. трудови договори, сключени с български граждани на 20.04.2010 г.) не санира нарушението и е неотносимо към преценката за законосъобразност на обжалваната заповед - арг. чл. 142, ал. 1 АПК, а може да бъде основание отново да поиска издаването на разрешение за продължително пребиваване. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,