Решение № 188 от 15.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1159/2011 г.

Решение № 188 от 15.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1159/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Паломов К. против въззивно решение № 16 от 17.01.2011 г. на В. апелативен съд по в. н. о. х. д. № 375/2010 г. В жалбата е посочено, че подсъдимият не е извършил престъплението и по делото са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са попречили да се докаже невинността си. В съдебно заседание служебният защитник (адв. Г.) застъпва тезата, че събраните доказателства са били тенденциозно и еднопосочно разглеждани от съда, който е кредитирал непоследователни и нелогични свидетелски показания. Решил е делото без да е налице разпознаване на подсъдимия и на вещите, предмет на инкриминираното деяние на подсъдимия К.. Подсъдимият настоява за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, тъй като липсват касационни основания - авторството е несъмнено доказано, правната квалификация е законосъобразна, няма явна несправедливост на наложеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С решение № 16 от 17.01.2011 г. по в. н. о. х. д № 375/2010 г. В. апелативен съд е потвърдил присъда № 65 от 22.10.2010 г. по н. о. х. д. № 977/2010 г. на П. окръжен съд, с която подсъдимият Н. Паломов К. е признат за виновен в това, на 27.02.2010 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон и С. карта, на обща стойност от 90 лева, от владението на Г. З. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В нея се съдържат същите оплаквания, представени на вниманието на въззивния съд, който обстойно ги е разгледал и в резултат на собствен анализ и преценка на доказателствените източници ги е отхвърлил с подробни съображения, основавайки се на доказателствените средства, оценени по делото за достоверни. За да направи фактическите си констатации въззивният съд се е позовал на система от косвени доказателства, извлечени от показанията на св. Б. за конкретните обстоятелства, при които е протекло престъпното деяние. Разгледал ги е в съчетание с показанията на св. В. И. и св. И. за времето и начина, по който инкриминираните вещи са се оказали в тяхно разположение и с част от обясненията на подсъдимия. Независимо че не е извършено разпознаване на инкриминираните вещи, съдът е изяснил предмета на престъплението въз основа на кредитираните други доказателствени средства. Поначало вещите са били намерени и в достатъчна степен идентифицирани чрез показанията на техния собственик. Затова, проверявайки решението в рамките на възприетите фактически положения, Върховният касационен съд намира, че материалният закон е приложен правилно и не е допуснато съществено процесуално нарушение. При отсъствието на касационно основание, посочено в жалбата на подсъдимия, въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК