Решение № 519 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5211/2008 г.

Решение № 519 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5211/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 от Гражданско процесуалния кодекс. По подадена от Н. Ф. З., В. И. З. и К. И. З. касационна жалба срещу решение № 994 от 8.09.2008 г. по гр. д. № 2335 от 2006 г. на Окръжен съд, [населено място] е постановено определение № 1198 от 28.10.2009 г., с което е допуснато касационно обжалване на решението по въпроса за възникването на правото на собственост по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № пл. 698 с площ от 187 кв. м. по плана на гр. "В.", кв. "В.", местността "Н. Ч.", който е част от имота за който е предоставено право на ползване на П. Т. П. и Т. П. Т., син на П. П. и покойната му съпруга М. Г. П., починала на 15.04.2000 г. Правото на ползване е отстъпено през време на брака на П. Т. П. и М. Г. П. Ответника П. Т. П. е взел становище, което в съдебно заседание подържа. Ответникът Т. П. Т. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 283 ГПК. Варненския окръжен съд се е произнесъл по спор за ревандикация при които ищци са Н. Ф. З. и В. И. З. и К. И. З., които са наследници на В. Н. З. - починал през 2000 г./у-ние за наследници № 939 от 17.09.2001 г./ като първият е негов син, а следващите двама са внуци. Претендира се възстановяването на собствеността и предаването на владението на имот с площ от 187 кв. м. земеделска земя, заснета като им. пл. № 698 в землището на "Н. Ч.", м. "В.", [населено място] като. Иска е насочен срещу П. Т. П. и Т. П. Т.. Н. Ф. З. и В. И. З. и К. И. З. са се легитимирали като собственици с н. а. № 165, т. 15, н. д. № 10237 от 1997 г., с който по реда на чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з от ППЗСПЗЗ им е възстановено място с площ от 3 690 кв. м., включващо и спорния имот пл. № 698. Този констативен нотариален акт е издаден въз основа на решение № 172 от 28.01.1994 г., с което в полза на В. Н. З., починал през 2000 г. е възстановено в реални граници лозе с площ от 3 690 кв. м. съставляващо им. пл. № 505 по кад. план от 1956 г. Ответниците се легитимират като собственици с н. а. № 168, т. 16, н. д. № 7731 от 1994 г. в който изрично е отбелязано, че се касае до имота с два пл. № 698 и № 775, които са части от място, което е разделено от прокаран път. Този извод се подкрепя от заключението на в. л. К. Б. К., която освен това посочва, че в имота съществува рухнала паянтова стопанска постройка. По делото е представено удостоверение № 472 от 15.02.1880 г. от което е видно, че на П. П. е предоставено право на ползване. Върху имота е било осъществено застрояване, което е послужило за снабдяването му с нотариален акт за собственост в хипотезата на § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ, което е станало през 1994 г. В тази хипотеза е без значение местоположението на мястото с оглед бреговата ивица или отстоянието му от окръжния град. От представената скица № 864 от 13.04.2006 г. се установява, че със заповед № РД-1-7706/410/ от 15.11.2003 г. е одобрен кадастралния план за новообразуваните имоти и съгласно него от терена, който е предоставен на П. П. са ситуирани два имота - спорния 698 и 775, които са разделени от прокарания път. Данните на следващата техническа експертиза са, че пътя делящ мястото на две части е този за сп. "Ж." и е показан в плана от 1969 г. Следователно още към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ са съществували два имота. Неправилно въззивният съд е отговорил на поставеният материално правен въпрос. По реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е допустимо придобиването на правото на собственост само върху един имот в максимален размер до 600 кв. м. и то ако върху него е била изградена сграда, която не е отговаря на изключенията по § 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Следователно не е възможно по този ред П. П. да стане собственик и на втория имот, макар той да е с площ от 187 кв. м. При конкуренцията на права следва да се даде предимство на лицата, които са били собственици на имотите преди внасянето им в ТКЗС. В този смисъл касаторите-ищци са доказали правото си на собственост и въззивното решение е неправилно. Съдебният акт следва да се отмени и да се постанови решение по същество в тази инстанция, тъй като не се налага извършването на допълнителни процесуални действия. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.