Решение № 8807 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1612/2017 г.

Решение № 8807 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1612/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Столична община (СО) - район Връбница чрез процесуален представител срещу решение № 7405 от 25.11.2016 г., постановено по административно дело № 10165/2015 г. от Административен съд С.-град (АССг), с което са отменени негови заповеди за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на ответницата. В касационната жалба са изложени са изложени пространно доводите на касационния жалбодател за неправилност на първоинстанционното решение по всяко от основанията по чл. 146 АПК и се иска отмяната му. Претендира заплащане на направените деловодни разноски пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - И. Ж. С. чрез процесуален представител и в представени писмено становище и писмена защита оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира заплащане на направените пред касационната инстанция деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния административен съд след надлежното му сезиране с жалба от лице, имащо правен интерес срещу индивидуален административен акт. АССг след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидените в закона изисквания за формата му, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Няма спор, че заповедта е постановена от компетентния орган Кмета на СО - район "Връбница", която длъжност към момента е изпълнявана от заместник кмета Д. Д. по силата на заповед № РД-09-196/28.09.2015 г. на кмета - М. М., който го определя за заместващ, както и съгласно т. 21 от решение № 605/17.09.2016 г. на СОС. Настоящият състав намира, че изводът за постановяване на заповедта в нарушение на изискванията за форма е правилен. На служителя е наложено дисциплинарно наказание за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), задължаващ държавните служители да изпълнява задълженията си, конкретизирани в длъжностната им характеристика, точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. Прието е, че това задължение не е изпълнено, тъй като с изготвянето и изпращането като официална кореспонденция на писмо № ЛС-92 00-2/15.12.2015 г., без същото да е съгласувано и/или одобрено от длъжностно лице на ръководна позиция с поставен печат № 12, което е възприето от органа като нарушение на разпоредбите на чл. 46а ЗДСл, чл. 9 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), чл. 46, т. 6 от УПРВ (вероятно Устройствен правилник на район Връбница), възпроизвеждащ текста на чл. 9 КПСДА и чл. 7, ал. 2 от Наредбата (?) и длъжностна характеристика. При това съдържание на заповедта и с оглед на факта, че цитираните в нея разпродеби на чл. 46а ЗДСл, уреждащ сътрудничеството със синдикалните организации и по точно действията на тези организации и Министерски съвет, чл. 9 КПСДА предвиждащ, че служителят не трябва да изразява лични мнения по начин, който може да бъде тълкуван като официална позиция на администрацията, в която работи не може да бъде обоснован извод за това в какво се изразява нарушението на служебната дисциплина, за което може да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Що се касае до въведеното като нарушение в заповедта на "чл. 7, ал. 2 от Наредбата", възприета от първоинстанционния съд като Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, с оглед на факта, че след нея следва израза "и длъжностна характеристика", а в касационната жалба се уточнява, че органът е имал предвид друга наредба, а именно Наредба за прилагането на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), като при това цитираният текст урежда дейността, функциите и задълженията за длъжността "главен експерт" безсъмнено следва извод, в заповедта в нарушение на изискванията на чл. 97, ал. 1, т. т. 4 и 5 ЗДСл липсва описание на извършеното нарушение и служебните задължения, които са били нарушени. С оглед на така уточнената правна уредба, която органът приема за нарушение от служителя обоснован е изводът в оспореното решение, че посочените норми на ЗДСл КПСДА и УПРВ и НПКДА са диспозитивни, бланкетни и уреждат общи правила на поведение на държавния служител, при което сами по себе си не могат да очертаят конкретното дължимо поведение на служителя, при което съответно не може да бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност за тяхното нарушение. Правилен е и изводът, че цитираната като нарушение в заповедта норма на чл. 46а ЗДСл е неотносима към случая. При това и при липсата на конкретно посочена точка от задълженията на С. по длъжностната й характеристика обоснован и съответен на доказателствата е изводът на съда, че в случая актът е постановен в нарушение на изискванията за форма по чл. 97, ал. 1 ЗДСл. Правилен и съответен на доказателствата е и изводът, че начина по който са посочени в заповедта нормативните и поднормативните актове, приети от органа за нарушени позволява служителят да разбере за какво деяние точно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. В тази връзка следва да бъде посочено, че използваните съкращения и множеството цитирани разпоредби, неотносими към каквото и да е нарушение на служебната дисциплина, а още по - малко към конкретното деяние, извършено от служителя освен, че са довели до нарушаване правото му на защита навеждат, че заповедта е постановена при превратно упражняване на власт, доколкото органът е положил неимоверни усилия да квалифицира същото като дисциплинарно нарушение. Законосъобразен е и изводът на АССг, че заповедта е постановена при неправилно приложение на материалния закон. За да обоснове този извод съдът приема, че с оспорената Заповед № РД-15-136/24.09.2015 г. С. е наказана за неспазване на "установения ред" при изготвяне на писмо изх. № ЛС-92-00-2/15.12.2014 г., без да сочи каквото и да е правно основание - нормативно и/или административно, с което на ответницата в настоящето производство да е било вменено такова задължение. При тази липса на конкретизация на извършеното нарушение правилно съдът е извел извод, че действията на С. по повод на писмо изх. № ЛС-92-00-2/15.12.2014 г. не могат да се квалифицират като дисциплинарно нарушение в резултат на противоправно поведение още повече, че в цитираните като нарушени разпоредби на различни актове никъде не фигурират задължения на същата при изготвяне на писма и запитвания да търси съгласувания и/или одобрявания от длъжностни лица (а такива не са и конкретизирани в заповедта, доколкото в същата е посочено "от нито едно длъжностно лице нито такова на ръководна позиция, нито от кмета). При това следва да бъде съобразен и факта, че видовете дисциплинарни нарушения са изброени в разпоредбата на чл. 89, ал. 2, т. 1 - 5 ЗДСл, като вмененото с оспорената заповед нарушение не фигурира сред тях. В този смисъл в оспорената заповед не е посочено дисциплинарното нарушение, послужило като правно основание за ангажирането на дисциплинарна отговорност на наказаното лице на основание чл. 97, ал. 1, изр. 2, т. 7 от ЗДСл. Поради санкционния й характер дисциплинарната отговорност на държавен служител не може да се ангажира за нарушаването на служебно задължение, което не му е надлежно и/или изрично възложено по установения ред. Отделно от това настоящият състав намира, че в случая поведението на служителя освен, че не представлява дисциплинарно нарушение е било в съответствие с нормата на чл. 4, ал. 1 ЗДСл задължаваща го да при изпълнение на задълженията да се ръководи от закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт и спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите, както и в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗДСл, предвиждащ, че същия не е длъжен да изпълни неправомерна заповед, издадена по установения ред, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение, макар в случая да не се касае до заповед, а до становище на правния отдел, което както безспорно е установено в случая е незаконосъобразно. Освен това поведението му е в унисон с разпоредбите на чл. 2, ал. 1-3 КПСДА предвиждащ, че дейността на служителите се осъществява при спазване принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност, отговорност и отчетност, изпълнение на служебните задължения при строго спазване на законодателството в Р. Б., като съдейства за провеждането на държавна политика, основаваща се на принципите на правовата държава и в зависимост от функциите, които изпълнява служителя, осъществява действия, предлага и взема решения, водещи до елиминиране на произвола и укрепване на доверието в държавните институции. С оглед на това настоящият състав намира, че заповедта е постановена и в нарушение на целта на закона, която е да бъдат санкционирани служителите, извършили виновно нарушение на служебната дисциплина и с това да бъдат предупредени останалите да се въздържат от подобно поведение. В случая поведението на органа, който е ангажирал дисциплинарната отговорност на служителя, който не се е съгласил да се съобрази с незаконосъобразното становище, което касае ощетяване на друг служител на СО-Район "Връбница" е несъвместимо както с тази цел на закона така и с разпоредбите на чл. чл. 4, 7, 10 и 13 АПК, така и на тези на цитирания по-горе чл. 2, ал. 1 - 3 и чл. 14, ал. 1 КПСДА. Още по-малко е налице нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на С., за това, че при изготвяне на писмото до Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е използвала печат с индекс 12, който съгласно заповед № РД-09-221/24.09.2013 г. се поставя върху служебни бележки, удостоверения, трудови книжки, служебни книжки, справки, писма и запитвания до институции, производствени характеристика, заверения копия от документи, подписвани от И. С. - гл. експерт "Човешки ресурси", отдел "ФМЧР", доколкото от доказателствата, а и от съдържанието на заповедта се установява, че дисциплинарната й отговорност е ангажирана за това, че е написала писмо, с което е отправила запитване до институция, каквато безспорно е Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", което е подпечатано от нея именно с този печат. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК СО - район "Връбница" следва да бъде осъдена да заплати на С. направените пред тази инстанция деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение