Решение № 703 от 25.11.2024 г. на ВКС по г.д. № 20248002102876/2024 г.

Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба, подадена от П. Г. Д., лично и със съгласието на неговата майка и попечител Д. С. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 4258/ 29.12.2023 г. по гр.д.№ 3664/2023г. по описа на Варненски районен съд, с което е признато на основание чл.415, ал.4 във вр. чл.422, ал.1 ГПК за установено, че молителят Д. дължи на „А1 България“ ЕАД сума в размер на 1291, 29 лв., представляваща дължими суми по договор за електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, предоставени като част от рамков Договор за периода 20.01.2020 г.- 5.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, което е предмет на издадената на основание чл.415, ал.4 вр.чл.422, ал.1 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. №678/2023 г. на РС-Варна и в частта за разноските. Молителят обосновава основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК с твърдения, че е нарушено правото му на участие в процеса, тъй като не е бил надлежно представляван по делото, не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее – поради обостряне на душевното му заболяване - „Биполярно афективно разстройство, алтернативно протичане, хипоманиен синдром“ е бил настанен на задължително лечение в различни лечебни заведения в периода 1.02.2023 г. - 06.03.2024 г. Ответникът по молбата за отмяна – „А1 България“ЕАД в писмения отговор по чл.306 ал.3 ГПК оспорва молбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна разгледана по същество е основателна. Отменителното основание по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК визира три фактическа състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез надлежен представител по делото, а именно: когато поради допуснато от страна на решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможността да участва по делото; когато страната не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая молителят твърди, че е налице третата хипотеза – поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, не е могъл да се яви лично или чрез повереника си. Оcoбeни и нeпpeдвидeни oбcтoятeлcтвa ca тeзи, възниĸнaли внeзaпнo и нeoчaĸвaнo, ĸoитo oбeĸтивнo ca пpeпятcтвaли cтpaнaтa или пpoцecyaлния й пpeдcтaвитeл дa извъpшaт oпpeдeлeни пpoцecyaлни дeйcтвия, нo пpи пpoявeнa дoбpocъвecтнocт и пoлoжeнa гpижa зa дoбpo вoдeнe нa пpoцeca. Xипoтeзaтa ce oтнacя caмo зa cлyчaи, ĸoгaтo cтpaнaтa нe e мoглa дa ce яви личнo или чpeз пoвepeниĸ в cъдeбнo зaceдaниe, зa ĸoeтo e билa пpизoвaнa, ĸaтo доказателствената тежест за осъществяване на ocoбeни и нeпpeдвидeни oбcтoятeлcтвa е нейна. От данните по делото е видно, че молителят е поставен под ограничено запрещение с влязло в сила решение № 153/10.02.2010 год. постановено по гр.д.№ 967/2009 год. по описа на ОС-Варна и за негов попечител до 28.02.2025 год. е определена майка му Д. С. Д., както и, че е бил настаняван нееднократно на принудително лечение в различни държавни психиатрични болници от 1.02.2023 г. - 06.03.2024 г. за периоди с различна продължителност. Молителят е бил редовно уведомен, чрез попечителя си за датата на съдебното заседание, но не е участвал лично в производството с попечителя си, като ответници по иска, поради принудителното си лечение. Лицето по отношение на което е учредено попечителство е ограничено дееспособно и извършва действия лично с попечителско съдействие. Поради това попечителят няма функции по задължително/законно/ представителство на ограничено дееспособния, а му оказва само попечителско съдействие за неговото участие в гражданския оборот, чрез даване на съгласие за извършване на правни действия по чл.4, ал.2 ЗЛС/. Ограничено запретеното пълнолетно лице има право да взема решение от свое име, но само, когато става въпрос за съвсем елементарни решения от текущо естество, докато при всички останали решения, попечителят има право да решава, като предостави или откаже съгласието си. Поради това, че попечителят не извършва действия вместо ограничено дееспособния, формата на надзор върху неговата дейност е по-различна, т.е. попечителят не е представител на ограничено запретения в смисъла, който се влага в чл.38 ЗЗД, но за пораждане на правния ефект на разпоредителната сделка е необходимо съгласието на попечителя, като елемент от фактическия състав, поради което следва да участва в производството, с оглед процесуалната му дееспособност. /чл.28, ал.2, предл.2 ГПК/. По изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява основателна и следва да бъде уважена. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.