Решение № 654 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 211/2013 г.

Решение № 654 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 211/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП/ гр. София при ЦУ на НАП, срещу решение № 6411/28.11.2012 г., постановено по адм. д. № 7003/2012 г., по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен по жалба на "Флоранс 91" ООД, Ревизионен акт РА № 2021108236/20.10.2011 г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, потвърден с решение № 798/10.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 65 893.60 лв. за данъчни периоди м. 12.2007, м. 04.2008, м. 05. 2008, м. 09.2008 г. и м. 10.2009 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът съдът неправилно е преценил фактическата обстановка и е направил необосновани изводи относно реалността на доставките по процесните фактури. Посочено е, че съдът не е изложил мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи . Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Ответникът "Флоранс 91" ООД изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт № 2021108236/20.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. София, потвърден с решение № 798/10.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 65 893.00 лв. С решението си АС изцяло е отменил по жалба на "Флоранс 91" ООД процесния ревизионен акт. Административен съд София - град е приел, че въз основа на събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства, данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ е успяло да докаже наличието на реално изпълнени доставки по спорните фактури. Изложени са мотиви, че ревизираното лице е водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, подавани са справки декларации . По отношение на двете дружества доставчици на РЛ - "Карбон файбър" ЕООД и "Трансгруп 2007" ЕООД е прието, че през ревизираните периоди на осъществяване на сделките са декларирани значителен брой лица назначени на трудов договор, които притежават нужната квалификация за изпълнение на фактурираните услуги. Установено е, че към момента на извършване на спорните СМР, и двете дружества са били регистрирани по ЗДДС. АССГ е приел, че видно от актовете обр. 19 и договорите, сключвани от една страна между РЛ и неговите възложители, и от друга между РЛ и неговите подизпълнители, съответстват по видове, време на извършване и строителни обекти въз основа на което може да се направи обоснован извод за реалното изпълнение на фактурираните услуги. По отношение на данните, които са постъпили от Национална следствена служба във връзка с образувани досъдебни производства срещу управителите на двете дружества доставчици, първоинстанционният съд е приел, че същите нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценят в съвкупност с останалите доказателства. Въз основа на тези обстоятелства, и след като е взел предвид практиката на СЕС по решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и дело С-324/11 във връзка с прилагане на Директива 2006/112, първоинстанционният съд е отменил обжалвания ревизионен акт. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение приема, че неправилно първоинстанционният съд е отменил обжалвания ревизионен акт по следните съображения: Съгласно данните, постъпили от Националната Следствена Служба, управителите на двете дружества доставчици са отрекли да са подписвали и издавали каквито и да е фактури, включително процесните, както и каквито и да е договори и други документи от името на регистрираните на тяхно име фирми - "Карбон файбър" ЕООД и "Трансгруп 2007" ЕООД. Въз основа на това ревизионните органи са оспорили подписите на същите и са приели, че фактурите, както и всички останали представени документи, са документи с невярно съдържание /стр. 120, 145 от първоинстанционото дело/. В този случай в тежест на ревизираното лице е да представи доказателства, които да опровергаят тези твърдения - графологическа експертиза, свидетелски показания. Представените спорни фактури се явяват частни диспозитивни документи, и като такива удостоверяват единствено, че между страните са възникнали договорни (облигационни) правоотношения, но не са доказателства за реално осъществяване на доставката. Тежестта на доказване при оспорването на подписите на издател в гореспоменатите фактури е за ревизираното лице, което от своя страна не е ангажирало доказателства за доказване истинността им пред съдебната инстанция. Административният съд също е допуснал процесуално нарушение като не е указал на страната да представи доказателства относно тези обстоятелства. В настоящия казус е приложима практиката на СЕС по дело С-271/12, по което в т. 2 от диспозитива изрично е посочено, че принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите. В конкретния случай, при липса на автентичен подпис и при положение, че ревизираното дружество не е ангажирало експертиза или други доказателства в подкрепа на твърденията си, то правото на данъчен кредит основателно може да бъде отказано от органите на приходната администрация. Първоинстанционният съд не се е обосновал в мотивите на решението си също така защо приема, че процесните обекти реално са изградени и по какъв начин е установил съответствието между възложеното на ревизираното лице СМР и това което е евентуално извършено от подизпълнителите при липсата на съдебно - техническа експертиза и съдебно - счетоводна експертиза в тази насока. Предвид гореизложеното първоинстанционният съд се е произнесъл по оспорването при непълнота на доказателствата в резултат на допуснати нарушения на процесуалните правила, които са съществени, и е изградил правните си изводи при неизяснена фактическа обстановка. Във връзка с гореизложеното, настоящият състав намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и че същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящото решение. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд