Решение № 9636 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2018 г.

Решение № 9636 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "С." ЕООД със седалище в с. С., община С., обл. С.. Жалбата е против решение № 34 от 23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 202/2017 г. от Административен съд С.. С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 03-РД/2870 от 17.08.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която е отказано финансирането на заявление за подпомагане с ИД № на проекта 19/04/2/0/00156 от 16.12.2015 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и на заповед № 03-РД/2870 от 17.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ с призтичащите от това последици. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", с писмена молба с характер на писмени бележки, изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 34 от 23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 202/2017 г. от Административен съд С. е отхвърлена жалбата на "С." ЕООД против заповед № 03-РД/2870 от 17.08.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). С нея е отказано финансирането на заявление за подпомагане на "С." ЕООД с ИД № на проекта 19/04/2/0/00156 от 16.12.2015 г. № 03-РД/2870/10.10.2016 г. за изграждане на "Предприятие за калибриране, почистване, преработка и складиране на медицински, ароматни култури и слънчоглед със складово стопанство за съхранение на зърно" със сума на разходите в размер на 5 867 286,89 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемите форма и същият е мотивиран. Приел е, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона. В тази насока първоинстанционният съд е приел, че на "С." ЕООД с оспорваната заповед правилно е отказано финансиране на подаденото от него заявление за подпомагане, тъй като са били налице условията по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 20) във вр. с чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. относно заобикалянето на ограничението по чл. 13 от Наредба № 20 максимален размер на помощта. Съдът е разгледал установените факти по спора, като е приел, че между оспорващия "С." ЕООД и "П. м." АД са установени връзки на координация и партньорство. Подаденото заявление за подпомагане е целяло да се получи финансова помощ, надхвърляща ограничението от левовата равностойност на 3 000 000 евро по чл. 13 от Наредба № 20, каквато е била одобрена за "П. м." АД. Затова съдът е приел, че такава правилно е отказана на другото дружество "С." ЕООД. Обжалваното решение е правилно. Според чл. 13, ал. 2 от Наредба № 20 /изм., в относимата редакция към датата на издаване на процесната заповед/ максималният размер на общите допустими разходи по подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" за целия период на прилагане на ПРСР 2014 - 2020 г., включително при кандидатстване с интегриран проект за един кандидат, е левовата равностойност на 3 000 000 евро. От съвкупната преценка на фактите по спора административния орган и първоинстанционния съд са направили обосновано заключение, че целта на заявлението за подпомагане на "С." ЕООД, е това дружество заедно с "П. м." АД за заобиколят ограничението в разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 20 /изм./ за максималния размер на допустимото подпомагане по подмярка 4.2. Като по тази подмярка на "П. м." АД е одобрено със заповед № 03-РД/2728 от 10.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ финансиране със стойност на проекта от 5 867 474,35 лева и одобрени разходи в размер на 5 151 887,67 лв. Обоснован е изводът, че целта на регистрацията на "С." ЕООД е били да кандидатства и получи финансиране по подмярка 4.2. извън и в допълнение на такова за "П. м." АД. Така е, защото се установява, че "С." ЕООД е регистрирано на 12.11.2015 г. /неправилно е приета дата на регистрация 23.11.2015 г., без това да има съществено значение за спора/. На 15.11.2015 г. има направено запитване от "С." ЕООД за оферта от "Е. е." ООД и от други лица. На 17.11.2015 г. е сключен предварителен договор за прехвърляне на собственост от "П. м." АД на "С." ЕООД на част от УПИ I-16,20 и 21 в кв. 66 по плана на с. С.. На 20.11.2015 г. "П. м." АД е учредил безсрочно право на строеж на "С." ЕООД върху същия имот. На 30.11.2015 г. другото дружество "П. м." АД е подало заявка за финансово подпомагане. На 14.12.2015 г. е извършена поправка в нотариалния акт, като вместо безсрочно, правото на строеж е поправено за срок от 10 години. А на 16.12.2015 г. заявление за подпомагане е подало и "С." ЕООД. Установено е също, че между заявленията за подпомагане на "П. м." АД и "С." ЕООД има значителни сходства. Двете дружества кандидатстват за подпомагане по едно и също време, по една и съща подмярка 4.2. и за инвестиция в един и същ имот - УПИ I-16,20 и 21 в кв. 66 по плана на с. С.. Двете дружества кандидатстват със сходни проекти: "предприятие за калибриране, почистване, преработка и складиране на медицински, ароматни култури и слънчоглед със складово стопанство за съхранение на зърно". В предмета на инвестиционните намерения и на двете дружества се наблюдавало сходство по отношение на предложените за финансиране активи. Сходни са планираните технологични процеси. Двете дружества са заложили голям брой машини за почистване, калибриране и сортиране, като крайният им продукт е печено кориандрово семе и брашно от кориандър. Касае се за преработка на специфичен продукт кориандър, който въпреки че не е изключение /според заключението на вещото лице/, не е и широко разпространен. Макар по делото да са събрани доказателства за наличие и на други преработващи предприятия в обл. С., нито едно от тях не е в съседство. Те в основната си част са в гр. Д., което е на около 30 км. от с. С., където е предвидена инвестицията на "П. м." АД и "С." ЕООД. Освен това на нито едно от тези предприятия акцентът на производствата не е насочен към преработка на кориандър, какъвто е този на "П. м." АД и "С." ЕООД. Двете дружества предвиждат и общ доставчик на технологичното оборудване - "Е. е." ООД. Всички тези факти, както и фактите по създаването на "С." ЕООД и недвусмислено обосновават извода за целяното заобикаляне на ограничението по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 20. Затова законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 20. Според нея не се дава предимство когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията след 1 януари 2014 г., необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското право и българското законодателство в областта на селското стопанство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Освен целите по чл. 2 от Наредба № 20, на които се е позовал административният съд, целта на ограничението на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 20 е да се подпомагат повече и по-малки проекти, която не може да бъде постигната с одобряване на два идентични проекта, които общо надхвърлят ограничението по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 20. Административният съд правилно се е позовал на решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12. Според него следва да са съобразят и уликите, свидетелстващи за умишлена координация между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти. Именно обсъдените по-горе улики свидетелстват в случая за наличие на такава координация. Неоснователни са доводите в касационната жалба, свързани с последващо прехвърляне на 14.11.2016 г. на УПИ V-21 в кв. 66 по плана на с. С.. Доводите в тази насока са неоснователни, тъй като това прехвърляне е станало след подаване на заявленията за подпомагане от "П. м." АД и "С." ЕООД. То не може да заличи предходните действия по учредяване на право на строеж. Освен това то по-скоро отново свидетелства за връзката между двете дружества. Доводите в касационната жалба, основани на Регламент (ЕС) 1407/2013 г. са неоснователни, тъй като те са относими за свързани предприятия, за които има различно ограничение в чл. 13, ал. 4 от Наредба № 20 във вр. с това понятие с регламентацията в Закона за малките и средните предприятия. В случая отказът в процесната заповед на е на това основание. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 4 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Затова "С." ЕООД следва да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,