Решение № 47 от 31.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 253/2016 г.

Решение № 47 от 31.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 253/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Б. Г. П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 831 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 97/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми състав, поради наличие на друго влязло в сила преди него решение № 741/8.05.2012 г. по гр. д. № 256/2012 г. на САС, ГК, 1-ви състав, постановено между същите страни, по същото искане и на същото правно основание, което му противоречи. Молителят твърди, че с решение № 741/8.05.2012 г. по гр. д. № 256/2012 г. на САС, ГК, 1-ви състав е било отменено решение от 24.10.2011 г. по гр. д. № 9415/2010 г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав и вместо него е постановено друго, с което исковете срещу "Н. бюро на българските автомобилни застрахователи" - [населено място] са отхвърлени, а тези с правно осн. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.) срещу Гаранционен фонд са уважени за сумата от 25 100 лв. /частичен иск от общо дължимата сума от 250 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.08.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивното решение като необжалвано е влязло в законна сила. След това е било постановено решение № 831 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 97/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми състав, с което след частична отмяна на решение № 5758/26.07.2013 г. по гр. д. № 10052/2012 г. на СГС, ГК, I-14 състав е отхвърлен предявеният от Б. П. иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП от 8.08.2006 г., ведно със законната лихва от 16.08.2007 г., като в останалата част, с която е отхвърлен искът на Б. П. срещу Гаранционния фонд за заплащане на разликата над 50 000 лв. до 150 000 лв., решението на СГС е било потвърдено. Решението на САС не е било допуснато до касационно обжалване съобразно Определение № 371/1.07.2015 г. по т. д. № 2437/2014 г. на ВКС, II т. о. Молителят счита, че са налице две влезли в сила съдебни решения между едни и същи страни на едно и също правно основание, които си противоречат, поради което е изпълнено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и моли за отмяна на решение № 831 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 97/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми състав. Ответникът по молбата Гаранционен фонд и третото лице - помагач А. Д. И. не са подали писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на отмяна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, т. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: За да е налице основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо наличието на две влезли в сила противоречиви съдебни решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, т.е. необходимо е пълно субективно и обективно тъждество между делата, приключили с постановяване на противоречивите решения. Видно от данните по делото, в настоящия случай субективното тъждество е доказано. Атакуваните решения са постановени по дела, по които страните са идентични: ищец е молителят, а ответник - Гаранционен фонд. Не е изпълнено изискването за обективно тъждество между делата. Макар да са образувани по искове с еднакво правно основание - чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.), не може да се приеме, че искането по двете дела е едно и също. Предмет на гр. д. № 9415/2010 г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав е присъждане на сумата 25 100 лв., представляваща част от сумата 250 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 8.08.2006 г., докато предмет на заведеното по-късно гр. д. № 10052/2012 г. на СГС, ГК, I-14 състав е присъждане на сумата 150 000 лв., представляваща непредявената в предходния процес част от сума от 250 000 лв. - обезщетение за същите неимуществени вреди от същото ПТП. Този различен обем на търсената правна защита сочи категорично на липса на обективно тъждество между двете дела. Поради това макар и да са противоречиви, постановените по тях решения не могат да бъдат отменени по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. В т. 1 от ТРОСГК № 1 от 17.07.2001 г. е посочено ясно и недвусмислено, че със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от спорното право и че при уважаване на частичния иск за горницата от сумата, която горница е предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск. С оглед на това, не може да се приеме, че е налице обективен идентитет между делата, по които са постановени процесните решения. Оттук и изводът, че не са осъществени предпоставките за отмяна, визирани в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Поради това, не следва да бъде обсъждано кое от двете решения е неправилно и подлежи на отмяна съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение