Решение № 4010 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13195/2009 г.

Решение № 4010 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13195/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Славчо Христов Славов от гр. Стара Загора, срещу заповед № К-6977/17.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение, като началник сектор "Пожарна безопасност и спасяване" към Областна дирекция - МВР - гр. Стара Загора, I - степен, категория "Б", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - без да е изяснена длъжността, от която се освобождава жалбоподателя и да е налице мотивирано предложение, както и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяна на оспорената заповед, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, не се представлява и в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим във връзка с чл. 250 ЗМВР, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Със заповед № К-6977/17.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на Славчо Христов Славов - началник "Пожарна безопасност и спасяване" към ОД - МВР - гр. Стара Загора, I степен, категория "Б", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта, видно от представения по делото официален препис, неоспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален ред, е издадена и подписана от компетентния според чл. 246, т. 1 ЗМВР орган. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 /нова - ДВ, бр. 69/5.08.2008 г./ ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването. Съобразно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по този закон. В посочените случаи, според чл. 268 и чл. 268а, ал. 2 ППЗМВР, служебното правоотношение на държавен служител от категория "Б" се прекратява по инициатива на органа по назначаването, като органите по чл. 268а могат да направят предложение. Видно от приобщената към административната преписка служебна справка, към 17.12.2008 г. жалбоподателят има осигурителен стаж 29 години, 1 месец и 7 дни, прослужени като държавен служител в МВР, при общ осигурителен стаж 32 години, 10 месеца и 0 дни, следователно е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО и са били налице обективираните в заповедта, фактически и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение. Противно на наведените от жалбоподателя твърдения, оспореният в настоящото производство административен акт е постановен в изискуемата от закона форма, съдържа всички реквизити по чл. 269 ППЗМВР и е издаден без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С процесната заповед жалбоподателя е освободен именно от последно заеманата от него длъжност, сдадена съгласно собственоръчно подписания от служителя, акт за сдаване на длъжност от 14.09.2009 г. Съгласно § 3 ПЗР ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане на закона в сила /обн., ДВ, бр. 17/24.02.2006 г./, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията; званията и ранговете на лицата се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност. Доколкото заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение, дори и такава да не е издадена, правоотношението ще е налице във вида след преобразуването му, по силата на закона. Още повече, че именно длъжността "началник на ПБС", от която е освободен жалбоподателя е предвидена в Заповед за утвърждаване на щатните длъжностите в Областна дирекция - МВР гр. Стара Загора, и назначаването на държавните служители. В този смисъл наличието на заповед по § 3 ПЗР ЗМВР относно Славов е без правно значение за законосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение при условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Неоснователно се явява и оплакването на жалбоподателя, че служебното му правоотношение е прекратено с несъществуваща структура, каквато е Областната дирекция, предвид липсата на нарочен акт на МС за създаването й, издаден в изпълнение на изискването по чл. 14, ал. 1 ЗМВР. Според тази разпоредба на закона нарочен акт е необходим само при създаването на нова структура или при закриване на съществуваща, но не и в случаите на правоприемство . В тази връзка съдът съобрази правилото на § 4, ал. 2 ПЗР ЗМВР, че създадените по този закон /обн., ДВ, бр. 17/2006 г./ областни дирекции, са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на СДВР и РДВР. Анализът на посочените по-горе разпоредби и обстоятелството, че жалбоподателят има осигурителен стаж по-голям от 25 години, от които над 29 години в МВР към момента на издаване на процесната заповед на 17.12.2008 г., обуславят извод за съответствието на последната с приложимия материален закон, визиращ като единствено условие за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, наличието на стаж по смисъла на чл. 69, ал. 2 КСО, без оглед възрастта на служителя. КСО не създава каквито и да било задължения за органа по назначаването, нито изключва приложимостта на предвиденото в специалния закон /чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР/ самостоятелно основание за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в МВР - по инициатива на органа по назначаването, при наличието на осигурителен стаж от 25 години, поне две трети от които в МВР. Застъпеното в жалбата становище за незаконосъобразност на процесната заповед се основава на неприложимо в случая тълкуване на Постановление № 6/2007 г. което е неотносимо за конкретния случай. Предвид естеството на процесната заповед, неоснователен е доводът за противоречието й с общите принципи на професионалното развитие на държавните служители в МВР. За административния орган при прилагане на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не е предвидено задължение за оценяване на качествата на служителя и начина на изпълнение на служебните задължения, както и за извършване на подбор. При наличието на влязъл в сила специален законов текст, уреждащ прекратяването на служебните правоотношения на лица от състава на МВР, последните следва да се съобразят с въведеното правило, задължително за всички субекти в обсега на уредената от него хипотеза. Предвид изложеното жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,