Решение № 8500 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2800/2010 г.

Решение № 8500 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2800/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Ауто бохемия"АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. "Младост 3", бл. 366, вх. Б, ап. 27, представлявано от председателя на съвета на директорите Иван Ангелов Тодоров, против решение № 65 от 01.12.2009 г. на Административен съд, София-град, по адм. д. № 3779 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт/РА/ № 2225800229 от 19.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП София -град, офис "Средни данъкоплатци и осигурители", потвърден с Решение № 568/23.04.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е определено да внесе: вноски за ДОО -8 960,67 лв. главница и 6 630,57 лв. лихви; вноски за фонд ТЗПБ-71,04 лв. главница и 35,94 лв. лихви; вноски във фонд ГВРС- 88,80 лв. главница и 44,86 лв. лихви; вноски ЗЗО- 1 515,75 лв. главница и 610,56 лв. лихви за периода 2003-2007 г. поради прикриване на трудови договори и плащане на суми по тях без начисляване на посочените публични задължения. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е непълно и неправилно - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка на характера на правоотношенията с лицата Пенка Костадинова и Лина Петрова. Необосновано е прието, че тези лица са работили в ревизираното дружество на пълен работен ден, при пълен работен месец по прикрити трудови правоотношения. Установено е, че лицата са работили за период по-малко от 5 работни дни или 40 часа месечно. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА в посочената част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, в посочената му по-горе част, предвид изричното заявление в жалбата, че актът се обжалва само относно установеното, че през 2003 - 2007 г. дружеството е изплащало суми по безтрудови правоотношения на лицата Пенка Иванова Костадинова и Лина Василева Петрова, а тези правоотношения са трудови, при което са начислени задължения общо в размер на 10 636 лв. главница и 7 321,93 лв. лихви. При ревизията е прието, че дейностите по правоотношения на фирмата с посочените две лица с предмет "почистване на офиса на фирмата и счетоводство" са включени в Националния класификатор на професиите и изискват сключване на трудови договори, тъй като става дума за извършване на трудова дейност в офиса на фирмата, при уговорено месечно възнаграждение, заплащано с РКО и престирането на труд няма случаен /еднократен/ характер. Липсата на трудови договори за посочените дейности нарушава принципа на солидарност на осигурените лица по чл. 3, т. 2 от КСО. Съдът е потвърдил тези констатации с аналогични мотиви и е възприел и правните изводи на органа по приходите, че ревизираното лице дължи осигурителни и други вноски като работодател на посочените лица. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд за характера на правоотношенията по полагане на труд по договорите на ревизираното лице с Пенка Иванова и Лина Петрова. Съдът в мотивите си е възпроизвел уговорките в договорите с двете посочени лица относно предмета и времетраенето на тяхната заетост при ревизираното лице. В договорите с Пенка Иванова е прието "в удобно за изпълнителя време да почиства офисите на дружеството със собствен труд един път седмично", а в тези с Лина Петрова - "изпълнителят приема в удобно за него време един път седмично да сортира документите, да описва приходните и разходните документи в касовата книга, а също така периодично да систематизира архива, да изготвя удостоверения при пенсиониране на служители на дружеството". В договорите липсват всякакви уговорки за работно време, трудова дисциплина, както и такива, от които да може да се направи извод за наличие на йерархическа зависимост между ревизираното лице и наетите физически лица-все същностни елементи на трудовия договор. Единствената разликата в съдържанието на процесните договори и това на останалите граждански договори, сключени от ревизираното лице с други физически лица, приети от ревизиращите именно за граждански договори, е изричното посочване в последните, че представляват граждански договори за изработка или поръчка. Отделно от това, в процесните договори има клаузи, че данъчно задължени за доходите, получени от изпълнението на договорите са изпълнителите по тях, които са длъжни да се осигуряват, при наличие на законово основание за това. Последните уговорки ясно показват, че волята на страните в правоотношението не е била сключването на трудови договори. След като при ревизията не са събрани никакви други доказателства в подкрепа на обратното необосновано и съдът е приел, че става дума за прикрити трудови правоотношения. Тази необоснованост е довела до неправилно прилагане на материалния закон, още повече, че дори да се приеме че договорите са трудови съдът не е имал никакво основание да приеме за законосъобразно основанието за начисляване на осигурителни вноски по чл. 4, ал. 1 от КСО, след като явно срокът на наемането е бил по-кратък от 5 работни дни месечно. При установения граждански характер на процесните договори липсва основание за начисляване на осигурителни вноски както по чл. 4 от КСО, така и по чл. 40. ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Същото се отнася и за задължителните месечни вноски, дължими от работодателя, по чл. 14, т. 1 вр. чл. 20, ал. 1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност /ЗГВРСН/. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което по жалбата на ревизираното лице РА бъде отменен в обжалваната част. При този изход на процеса, ответникът по касационната жалба дължи на касатора деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 75 лв. държавни такси и 1 216,85 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение