Решение № 2712 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2009 г.

Решение № 2712 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11321/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Тири Камал Салах, гражданин на Ирак срещу решение № 290/21.07.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответната страна - председателя на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрк. Станкова изразява становище за неоснователност на подадената жалба и прави искане за оставянето й без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, намира същата за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е отказал да предостави хуманитарен статут на жалбоподателката, като е приел, че тя не е била обект на тежки посегателства, релевантни за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Издаденият административен акт е законосъобразен. Решението е издадено от компетентен орган при правилно прилагане на материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на оспорващата страна, че решението на председателя на ДАБ противоречи на материалноправните разпоредби. Последната мотивира молбата си с това, че административният орган неправилно е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, както и, че за жалбоподателката не съществува реален риск от нечовешко и унизително отнасяне или наказание. Това становище не може да бъде споделено. От съдържанието на проведените интервюта е видно, че обстоятелства, за които чужденката разказва, не се приемат за достоверни, а и те нямат релевантен за предоставянето на закрила мотив за напускане на страната. Сама жалбоподателката е твърдяла, че отправените заплахи идват от братята и баща й поради желанието й да сключи брак с лице, което не одобряват. Съответно се налага извода, че бежанската история на иракската гражданка е измислена, с цел обосноваването на молбата за статут, а и тя е от естество, което не може да обоснове основателен страх от преследване. Проблема в отношенията с братята й по повод намерението й да сключи брак с мъж, който те не одобряват, не могат да обосноват основателен страх за живота й. Обоснована е прието, че братята й не могат да бъдат определени като субекти от чиито действия може да възникне риск от тежки посегателства и основателен страх от преследване по причини визирани в чл. 8, ал. 1 и сл. от ЗУБ или за наличие на реална заплаха от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 и сл. от ЗУБ. Жалбоподателката не излага твърдения, че е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Срещу нея не са били предприети такива действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От анализа на обясненията й и разказаната бежанска история относно причините и мотивите й за преместване на територията на Ирак, а в последствие за напускането на страната се налагат изводи за неправдоподобност на изложената от нея бежанска история. Освен това жалбоподателката е напуснала страната след като лицето за което твърди, че желае да се омъжи се е върнало в Сюлеймания без да направи опит да се свърже с него и разбере как е. Това и поведение потвърждава извода за недостоверност на изложената бежанска история и неистинност на причини за напускане на страната. От информацията в справките на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ от 24.10.2008 г. и от 24.02.2009 г., вх. № 585 е видно, че в условията на продължаващ въоръжен конфликт и наличие на високо напрежение по цялата територия на Ирак, в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност на гражданите, като такава част е и населеното място на жалбоподателката. Административният орган обосновано е приел, че в страната на произход се забелязва положителен напредък в политически план, като след изтегляне на окупационните войски, представителите на местната власт се опитват да осъществяват действията си в съответствие с закона. Наличието на вътрешно напрежение в страната, не може да обоснове извод за реална опасност и тежки заплахи и посегателства срещу личността на чужденеца. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че тя е била принудена да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. Изразената заплаха от страна на настойник на млада жена за евентуална разправа като отговор на сключен без негово разрешение брак не се приема за достатъчно основание за предоставяне на закрила и според препоръките на ВКБООН и другите международни правозащитни организации. В този смисъл са и представените справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя, съобразно предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,